Къде сме ние?

печат

deb2c86f2a3c23780efe39673925ffa5В последно време сме свидетели на най големите световни човешки земетръси – човешки самоизтребления, продукт на държавните и религиозни машини – йерархични институции. Изкуствено създадената и всекидневно подклаждана национално-патриотична и религиозна (добре позната помия) мания на братоубийствени войни в Близкия Изток и Африка днес, по подобие на митологичния потоп, преля всички изкуствени граници по Европа и се превърна в световна трагедия, война за човешко съществуване. Цял свят отдалече оплаква орисията, безизходицата и бавната смърт на милиони хора – семейства с невинни нещастни малки деца и полумъртви старци.

19-ти век бележи подем на социалния възход на учени, гении, революционери и философи, които не жалят сили и живот за основополагането на идеалите за социална правда, предвиждат и се борят за освобождението на човека-роб. През 20-ти век капитализмът възтържествува и с успешната си манипулация потиска възможността за колективно освобождение и демократично самоуправление. Общо взето държавното общество остава сляпо и глухо към мрачните предвиждания и логични критики на дейците от 19-ти век и малцината сериозни мислители като Оруел, Чомски и други световни теоретици на науката и анархизма от 20-ти век.

През 21-ви век силните на деня, които нарушиха равновесието в контрола и господството над черното злато и други природни богатства в тези райони, още не искат да знаят за цялото зрелище на отчаяние, което ще повлече и тях самите в бездънната пропаст. Човешките вълни от Изток застрашават общото световно положение и особено спокойствието на елитна Европа и Америка. Слабите икономически балкански държави са в истинска паника, но големите братя на терора, виновници за всичко ставащо, още се правят на ударени, докато отчаянието не предизвика зов на оръжие. Унгарският премиер излиза с ултиматум и търси спасение от Европейския елит, но същевременно най-безсрамно издига стария окървавен лозунг от средните векове на склеротичните черковни папски кръстоносни армии срещу мюсюлманските народи в Близкия Изток. Този мръсен омразен религиозен лозунг екна както камбанен звън по цялата планета и раздели народите за и против невинните нещастници. Вековната черковна омраза и християнско затъпяване, наред с държавните медии, правят капитал от цялата човешка трагедия.

Често говорим и пишем за нашите фундаментални принципи и идеи, за организационна подготовка (действия) и идване на социалната революция. Нищо лошо както начало! От там после какво правим?

Според мене, това не е оправдателно за един цял живот анархизъм. В света около мене всичко се движи повечето пъти светкавично, самата природа и всичко наоколо от човека се променя, особено наука, технология, електроника в последно време правят от човека играчка.

По-горе споменах за подклаждания в момента много стар религиозен въпрос, особено между мюсюлмани и християни. Най-големият номер за разделянето на хората в нашето днешно държавно общество. Налага се да придружа жена си на някои обреди или погребение – всички до един се молят, кръстят, палят свещи и целуват някакви черковни мумии. Аз стоя както стълб, неспокоен, чувствам се несигурен, самотен като престъпник под обвиняващите погледи на околните – нещо, което не помага в семейното единство…

Никак не дискутирам идейната принципна нужда на един анархист, без която идейна подкваса не може да бъде такъв. Смятам обаче, че ние се самозатваряме и изолираме от общия активен живот на нашето общество. Време е да излезем на общата арена с нашите идейни принципи, но с нови идейно разбрани инструменти – главно с активно действие и третиране на всички вълнуващи всекидневни и бъдещи проблеми на разбран практичен и популярен народен език. Наместо както жабите и папагалите, затворени в застояли води и кафези, да пеем и повтаряме една и съща песен, независимо колко сладка и хубава, но чужда и нечута от народа. В черквата може така, понеже техните мозъци са промити. С една дума, трябва да намерим формула, начини на сработване как да действаме, да се солидаризираме особено с всички прогресивни течения и хора, да координираме общи действия, да разглеждаме и обясняваме религиозни, научни, природни, вълнуващи хората проблематични въпроси.

Фундаменталния принцип на Кропоткин за взаимопомощта като анархисти трябва да осъществим на практика в ново съжителство с всички борещи се за социална правда и свобода. •

Златко Златков – Нова Зеландия

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *