Как да преборим бандитизма

печат
Изроди пребиват старици – НОВИНА, ама хич не е нова; политиката на правителства, здравни каси, пенсионни фондове и банкови кредитори води до същите резултати. Медиите предъвкват вкусната хапка, подчертано не обръщайки внимание „на етноса“, той е „ясно какъв“, но тежко втренчени в „рецидивизма“. МВР тутакси обещава, а кабинетът приема, по-жестоки мерки срещу дребните бандити. За големите – както винаги. Недосегаеми.

Спор няма – поне единият бияч на горката баба е отвратително човешко същество. Белята е, че всяка „единица“ на обществото представлява продукт на същото общество. ТОВА, изродите, са плодовете на „демокрацията“ и „пазарната икономика“. Негодуващите реплики „да ходи да работи!“ и „какво като му е гладно бебето?!“ биват последвани от хленч, излял се от същите негодували уста, че „младите заминаха, защото в общината няма работа“. Значи, хем „да ходи да работи“, хем „няма работа за младите“ – и никаква сянка на притеснение от изказаното противоречие.

Човек с лоши наклонности в условия на мизерия става завършен злодей. Също както всеки добряк се озлобява или безмълвно затъва и тихичко загива. Просперират биячите. Примерът сияе от прозорците на Министерския съвет, нахъсва ситните айдуци – така се прави кариера. Навред по света.

Да, съгласни сме – да нападнеш слаб и самотен пенсионер, за да си нахраниш детето, не е оправдание. Защо не напада богаташ? И плячката повече, и омразата на съседите по-малка. Защото ограбване на проспериращи грабители е дело твърде рисковано. Бандитът избира сигурното – пак по примера на проспериращите персонажи, по-лъскави от него с коли, вили и дрешки по мутресата, както и по примера на държавата, която също избира лесни жертви.

Единствено различна от мизерията и безработицата обстановка ще накара „лошия“ човек да се държи прилично, дори да се промени по душа. В една различна социална среда сегашният бандит изобщо няма да порасне като нравствен урод. А ако все пак избликнат дяволите му, няма да се отърве от отговорност. „Диваците“ от едно африканско племе, когато техен човек извърши простотия, го извеждат на мегданчето и няколко дни се изреждат да му говорят за ДОБРИТЕ МУ ДЕЛА. Колко дивашко, нали! Друго си е държавата да му отреже ръцете или да го хвърли да гние в затвора, да капе в каменоломна на каторга или да го оправдае, за да използва „таланта“ му на надзирател, ако се е отворило свободно място в контингента стражи на властта, ако някой бизнесмен се нуждае от още бухалки около себе си.

Karikatura_4-4_ready_fmt

С пълното съзнание, че следващите ПРЕДЛОЖЕНИЯ клонят към компромис с анархическите ни идеи, а и са неизпълними за държавата, защото биха накарали институциите ѝ (кметства, общини, Народно събрание, правителство) да изчезнат или да заработят в неестествен за тях режим, все пак предлагаме три точки, които, приложени решително, последователно и добросъвестно, биха изчистили както проявите, така и причините на „битовата престъпност“:

ПЪРВО, намаляване на работното време до 4 часа при 5-дневна работна седмица; заплащане, равно на поне две „средни заплати“; работодатели, които откажат, губят собствеността си в полза на кооперативен съвет на гражданите, живущи около отнетото предприятие.

ВТОРО, отнемане на „фалирали“ неработещи предприятия от номиналните им собственици и предаването им за стопанисване на граждански съвети. Възстановяване и модернизиране (със стремеж към тотална роботизация) на производството за сметка на собствениците или чрез данък върху печалбата на банките, свиване на партийните субсидии и издръжката на институциите, особено т. нар. „представителни разходи“.

ТРЕТО, въоръжаване на населението при разпускане на МВР и останалите държавни и частни силови структури. Бюджетите им отиват за снабдяване на гражданите с оръжия и боеприпаси, за обучение в боравене; получили доверие на населението бивши полицаи, военни и охранители изпълняват задължения на инструктори; поощряване на създаване на доброволни отряди, чиито щабове са подчинени на граждански съвети по местоживеене; отрядите образуват федерация за противодействие и защита от бедствия и аварии. Правото за притежаване, носене и употреба на оръжие да бъде ограничавано единствено от Общо гражданско събрание на дадена общност, само то да решава кому от членовете си да откаже въоръжение, но и без да го оставя напълно без самозащита.

Изпълнението на тези предложения зависи изцяло от народа. Възприеме ли ги като верен път, престраши ли се да рискува и се опълчи на „силните и богатите“, които наложиха и поддържат точно обратните норми и практики, ще победи.

Седне ли „да чака Годо“, трепането на бабички и затъването в тресавището ще продължи.

П. П. Случи се „външен човек“ да види черновата. Прочете внимателно, поклати глава и запита:

– Хубаво, ами с нашествениците какво правим?

– Бежанците ли? Ясно какво. По-пестеливо е да им осигурим транспорт от граница до граница. Нали от ЕС ги поканиха? Нали от ЕС бяха в „коалицията на желаещите“, след която потече потокът?

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *