Как КГБ и ДС изгъбосаха съкровището на Емин Ага

печат

Съкровището на Емин ага, провъзгласен със султански ферман през 1794 г. за мютесалим (управител) на Хаскьой (дн. град Хасково) и известен с прозвището „Хаскьойския цар“, не би могло да се побере дори във влакова композиция от двадесет товарни вагона! Драгоценностите, които прословутият ага обсебил през 1808 г. от падишахския дворец и султанската хазна в Истанбул, след като разбил с брадва позлатените дворцови порти – откогато впрочем се окичва с прозвището „Балталъ“, сиреч „Брадваря“, – надхвърлят многократно и най-развинтеното иманярско въображение! Едната версия е, че именно туй баснословно съкровище Емин ага, изпаднал в немилост пред новия султан Махмуд Втори, решил през месец май 1812 г. да скрие в недрата на едно възвишение, наречено лично от него „Куруджийско кале“(„Горска крепост“), на десетина километра от с. Гердима (дн. с. Нова Надежда) и на километър-два от десния бряг на река Мерич, турското наименование на река Марица. Грандиозното мероприятие, ръководено от най-верния билюкбашия на Емин ага – българинът Вълко Байрактар – приключило успешно, но нейде в края на месец март 1813 г. до билюкбашията и ордата от фанатично предани лично нему арнаути-кърджалии достигнала вестта, че „Хаскьойският цар“ е убит от султановия аскер, многобройните му кърджалийско-даалийски пълчища са изтребени до крак, столицата им Хаскьой е превзета, а набитата на огромен кол озъбена чутура на Емин ага е демонстративно курдисана на публичен показ в центъра на Истанбул.

Без да се двоуми, Вълко Байрактар решил да се спасява барабар с грамадното съкровище и на 25 април 1813 г., заедно с арнаутската си дружина и натоварените с безброй скъпоценности каици, изчезнал яко дим по пълноводното течение на река Марица. Сред иманярската диаспора, особено пък в турската, циркулират какви ли не устни и писмени откъслечни сведения за по-нататъшната съдба на имането, някои от които го „проследяват“ чак до Уолстрийт.

Да хвърлим обаче един по-трезв поглед върху този толкова на пръв поглед щекотлив казус. Необятната хазна на Хаскьойския мютесалим конкурира султанската съкровищница – факт, за който, макар и съвсем бегло, споменава вече чак в следосвобожденските години хитроумният Христодул Шишманов, бившият хазнатар на знаменития кърджалийски предводител. Същото твърдят възрожденският деятел Нестор Марков, хасковският историк Иван Добрев и най-изявеният хасковски краевед Борис Колев. Тъй че мимоходом възниква закономерният въпрос: къде е?

Султановите низами подир кръвопролитното бастисване на касабата Хаскьой – метрополията на Еминджика – не намират в града пукнат алтън! Възможно ли е все пак заровените в „Куруджийското кале“ несметни богатства да бъдат превозени чак до Северна Америка? Възможно е, ако беше в „Индиана Джоунс“! Емин е бил достатъчно прозорлив мъж, за да не предвиди, че рано или късно могъщият Османски султан, ако и временно, ще сложи ръка на любимата му Хаскьойска столица. Пред Брадваря логически възниква съдбовната дилема къде да потули неизброимите съкровища, за да не бъдат секвестирани от султана-самодържец. Тогава лукавият шейретин взема наистина нестандартно решение – вгражда посред нощ огромните сандъци, тъпкани с какви ли не главозамайващи скъпоценности, току под каменния фундамент – тоест дълбоко до самите непоклатими гранитни устои на най-голямата дотогава масивна постройка в Хаскьой – Хамамът, изграден някъде в края на 12-ти век. Хамамите за всички мюсюлмани са вторите по неприкосновеност обществени сгради след джамиите, което е важно за сигурността на чутовното имане! Кърджалиите на Еминджика обезглавяват до крак стотиците клетници, участвали в зазиждането на съкровището и посред нощите изгарят труповете им в близката до града дъбова кория Кенана.

Тази прелюбопитна хипотеза се отстоява от Борис Колев и – макар и под сурдинка – се споделя от началника на Окръжения партиен архив на БКП Хасково Васил Христов, както и съвсем ачик, речовито се подкрепя от вечния БКП-дисидент Асен Митев – първият шеф на ДС в Хасково подир 09.09.1944 г.

И така, някак си уж ненадейно, 152 лета след „смутното време“, в НРБ, на 13 май 1965 г. в центъра на града, специална сапьорска част късно през нощта взривява масивната каменна сграда на Хасковския хамам, официално обявен още през 1957 г. за Паметник на културата с национално значение. Умишленото ликвидиране на ценния паметник е решено на най-високо партийно-полицейско равнище от ДС, РУМНО, КГБ и ГРУ, което личи от емблематичното, макар и скрито за хасковските граждани присъствие на такива особи като Мирчо Спасов – първи зам. председател на КДС при МВР, на съветския посланик в НРБ Николай Органов, на старшия съветник на КГБ към МВР на НРБ Алексей Куренков, както и на глътналия си езика при нашествието на толкоз коджамити „дорогие товарищи“ Господин Корцанов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП Хасково. Във въпросната взриво-заличителна спецоперация вземат участие и една сюрия танкове от Хасковското танково поделение. Изводът се налага някак сам по себе си – Кремълската върхушка и марионетната тодорживкова клика безцеремонно слагат ръка на легендарното съкровище на Еминджика!

Още през 1923 г. фанатичният шеф на ГПУ Феликс Дзержински спешно организира свръхсекретен спецотдел за търсене на съкровища, който се оглавява от склонния към окултизъм, но твърде сведущ чекист Глеб Бокий, разстрелян по време на сталинските чистки в СССР през 1937 г. Този енигматичен отдел има пряко отношение към казусите със съкровищата на цар Иван Грозни, мистериозните гробници със съкровища на хунския вожд Атила и Чингис хан, с „Кехлибарената стая“, с „мистичното копие на Лонгин“ и дори с умопомрачителната „Царичинска мистерия“ – българският пишман Розуел, когато в периода 1988-1991 г. България гъмжи от кагебистки агенти и се потрошават милиарди долари за тоя, дето духа! За Еминаговото съкровище командосите от кагебисткия отдел са били снаряжени с най-съвременна технология за търсене на съкровища: дистанционни локатори, металотърсачи, детектори, скенери и т. н., тъй че, преди да бъде взривено и дълбинно разкопано каменното хамамско дюшеме, е било стриктно прослушано и едва тогава окончателно разбишкано. Над туй най-импозантно иманярско мероприятие в българската история и до ден днешен обаче цари безмълвието на мафиозната омерта. Когато направих някакъв опит да разговарям с една от внучките на бивш висш партиен кадър, дейно участвал в тези на пръв поглед фантасмагорични събития, тя тутакси ме изгледа психопатично с бялото на очите си и оттогава твърди, че не ме познава. Няма да се спирам на множеството мемоарни записки по този съкровищен феномен, изпонаписани от хасковските интелектуалци: Борис Колев, историците Иван Добрев и Тодор Делев, началника на Окръжния партиен архив Васил Христов и културтрегера Денко Чаръков, които в една или друга степен потвърждават реалността на Еминаговото съкровище. Нищо чудно, че в архивното море от документи, съставени преди, по време и подир унищожаването на Хасковския хамам – и то най-вече в архивите на Хасковския окръжен, градски и общински народни съвети – съвсем явно няма записано и едно дори епизодично обсъждане или решение за разрушаването на Хамамската сграда, а и в местната преса липсват всякакви публикации по въпросното щекотливо обстоятелство. Сякаш от кумова срама, през 1968 г. вестник „Отечествен фронт“ публикува невзрачна статийка, която съвсем пестеливо изброява неправомерно унищожените паметници на културата с национална стойност и бегло споменава Хасковския хамам. Впрочем в България са регистрирани над 160 хиляди важни археологически обекта, повечето от които целенасочено, безцеремонно и хищно се разграбват не само от нашенски любители на артефакти, но и от граждани на други държави. За това, че горецитираният кагебистки отдел за издирване на съкровища никога не е преставал нито за момент да функционира, говори недвусмислено хеликоптерният набег над Перперикон, когато по обед, на 5 август 1985 г., пред смаяните погледи на стотици екскурзианти и археолози огромен съветски хеликоптер МИ-26 с военни знаци вдига и натоварва може би повече от тритонен каменен саркофаг, кой знае как изгъбосан нейде при подножието на Каменния град (Перперикон), и изфирясва в североизточно направление. По свидетелства на множество очевидци същият вероятно „хеликоптерен Херкулес“ още пет-шест пъти безцеремонно е превозвал тежкотонажни артефакти от тази пълна с антики местност…

И тъй – мит или реалност е съкровището на Емин ага? Естествено, че е реалност и че е било извънредно огромно по обем – та агата е оплячкосал не някоя менте Българо-гръцка банка, а хазната на Османския падишах! Търсенето му от маргинални групички иманяри обаче е мисия невъзможна! Те са нямали и нямат нито физически, нито финансов капацитет, за да осъществят подобно грандиозно начинание, понеже невъобразимо огромните размери на туй съкровище и начинът на скриването му го прави абсолютно недостъпно за простосмъртния копач. За подобно начинание са необходими най-вече огромни финансови средства и батальон изкопчии, както и съответната изкопчийска технология – голяма лъжица за устата на тривиалните маалджии. Да не говорим какво е необходимо подобно колосално имане да изчезне ей тъй, безследно! Съвсем логично е съкровището на Емин ага да попадне в ръцете на вездесъщата Съветско-българска партокрация, чиито ербап наследници са днешните руско-български олигархични тузове.

От Хасковския хамам не остава дори една що-годе свястна пощенска картичка или снимка на самата сграда. От централите на КГБ-ДС набързо спретват да циркулира из публичното пространство някаква полуидиотска версия, че Хамамът бил унищожен поради някакво абсурдно недоразумение. Едните хасковски отговорни другари, подкрепени от още по-отговорни софийски другари, били уж решително против, докато други хасковски отговорни другари кой знае защо пък неустоимо копнеели на всяка цена да бастисат многовековната турска баня. Именно тези товарищи злодейски укрили с няколко дена писмото с решението на съответната висшестояща Софийска инстанция за съхраняване на археологичния монумент и впоследствие йезуитски се аргументирали с мудността на пощите за фатално закъснялото писмо от София, което категорично забранявало разрушаването на Хамама. Въпросните гьонсурат отговорни другари, безспорно виновни за вандалското затриване на една археологическа забележителност, обаче нито са наказани, нито пък някога официално са огласени техните имена… Понастоящем само възстановената Часовникова кула в центъра на Хасково напомня за „Хаскьойския цар“, кой издигнал старата Часовникова кула, чийто прототип е сегашната постройка в частично реставрираната Хасковска чаршия. •

Марин Караиванов – Макар

6 коментара

  • Игнат Димков - Димитровград

    Според хазнатарят на Емин ага – хасковският чорбаджия Христодул Шишманов, живял и след Освобождението на България – съкровището на агата наистина е било колосално, но къде е било скрито той никъде не пише в записките си, където само намеква, че е на сигурно място и едва ли иманярите някога ще го намерят, ако щат да преровят и цяла Румелия. Явно обаче, че онова, което е невъзможно за иманярската гилдия е било съвсем възможно за институции като КГБ и ДС, които изгъбосаха не само Еминаговото имане, а и самата идея за социализъм и комунизъм…

  • Петър Тенев

    Брях, мамицата им болшевишка, видяли сметката и на кърджалийското имане! Потомствен иманяр съм и откакто четох тази пущина сън не ме хваща! Язък!

  • родственик на Васил Гюргаков - бивш БКП-културтрегер

    Ако спомените на хасковският БКП-номенклатурен деятел и изявен културтрегер Васил Гюргаков видят някога бял свят само тогава ще се разбере какво грандиозно мероприятие е било спретнато от съветско-българските власти, за да „усвоят“ необятното Емин агово съкровище, зазидано навремето във фундамента на Хасковския хамам.За съжаление безброй документи бяха умишлено унищожени веднага подир тъй наречената „Нежна революция“, тъй че нищо чудно и на Гюргаковите спомени да са видели сметката…

  • Ангел Ценов - Велико Търново

    Българските олигарси изгъбосаха хиляди Емин-агови съкровища!Някой да им е потърсил сметката?!

  • С.М. - очевидец

    Уви, аз също съм очевидец на хеликоптерните набези връз Перперикон, ала си налягам, както се казва парцалите, защото на кого да съобщя? На иманярите Божидар Димитров и Николай Овчаров или на полицаите, които също си падат по иманярството и дори хич не си поплюват в това отношение!А бе, госпожи и господа, всичко е бошлаф! Добре че си попийвам, та се разтушавам…Ха, наздраве, другари анархисти!

Вашият отговор на Р. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *