Каква програма ни трябва?

печат
Напоследък с различни другари често си говорим, че имаме нужда от програма. Като човек активно ангажиран в дейността на ФАБ в първия момент под програма разбирах нещо като краткосрочен (в рамките на няколко години) план на нашата дейност – определяне на краткосрочни цели и средствата (т. е. проявите, периодични или не, действията, ако щете), които ще използваме, за да ги постигнем. Например една такава цел би била създаването на организационни ядра от по няколко души във всеки окръжен град, а средство за постигането на тази цел би било организирането на срещи-дискусии с хората във въпросните градове.
Като крачка към такава програма опитах да изложа аргументи за целите и средствата в „Дневния ред на безвластниците“, публикуван в юнския брой на „Свободна мисъл“. При последвалото обсъждане с другарите се оказа, че това не са само мои мисли и макар и в неформален вид, те се споделят от практически всички присъстващи на събранието. Така че имаме някаква насока, на чиято база да съставим краткосрочна програма за дейността на Федерацията. За съжаление не ни достигат някои неща, например лична инициатива и поемане на отговорност, за да стигнем до такава програма. Но инициативата е подета и всяка помощ (най-вече под формата на заинтересуваност) от страна на вас, читателите, е добре дошла.1
Не бихме могли обаче да градим краткосрочна програма, без да са ясни дългосрочните ни цели. След като се запознах с програмата на Малатеста, публикувана в октомврийския брой, си дадох сметка, че имаме нужда от подобен документ, за да основем дейността си на него. Макар ФАКБ още от основаването си да се описва като организация създадена, за да преустрои обществото в посока на анархокомунистическия идеал, сред нашите и без това рехави редици много малко хора въобще са запознати с този факт и с евентуалните следствия от него. Тъй че когато дойде време (живот и здраве) да пишем една обикновена краткосрочна програма, трудно ще обсъждаме следващата спирка на нашия автобус, защото няма да знаем накъде сме тръгнали.
От друга страна крайната ни цел и начините за постигането ѝ са основа за нашия образ пред хората и дори сами по себе си са средство за собственото си осъществяване. Към този момент ние нямаме една обикновена брошура, написана на достъпен език, която да обяснява черно на бяло кои сме и за какво се борим. Нямаме документ, около който сме се обединили и с който да се представим пред човек, проявил интерес към организацията.
Не че нямаме документи. За съжаление те страдат от някои общи недостатъци – остарели са по отношение на техническите достижения и последните тенденции в развитието на човечеството; използват понятия, опорочени от лицемерна употреба през годините; писани са в противовес на идеологии и твърдения, които вече са отхвърлени от повечето хора или са прекроени в рамките на нова терминология. Във всеки случай изглежда, че нито един от тях не е подходящ за нашите нужди, но пък за този, който умее да чете, те са добър образец за документ, който играе спояваща роля както сред членовете на организацията, така и между анархистите и хората, които биха желали да работят с тях.
Подобна програма би трябвало да се приеме на общо събрание на организацията (не сме чак толкоз много), след подробно разглеждане и обсъждания и в последствие всеки нов човек би трябвало да бъде запознат с него и да го приема поне в основни линии. Но преди да започнем работа по бъдеща проектопрограма трябва да си отговорим на някои въпроси, на които струва ми се нямаме готови отговори:
Към кого би била ориентирана подобна програма? Казах по-горе, че тя ще е важна както за вътрешноорганизационната работа, така и за пропагандата сред хората. Но понякога двете цели трудно се съвместяват, например по отношение на стила на документа и дори съдържанието му. Едва ли можем да използваме класиците на анархизма като авторитети, когато говорим на странични хора. Ориентирането към определени читатели би ни помогнало да решим по-лесно и следващите въпроси.
Какво трябва да съдържа документът? Принципите на анархизма имат обширна приложна област, а проблемите, пред които сме изправени, са огромни. Не е ясно какво точно би трябвало да засегнем в подобен документ. Не бих се учудил, ако някои теми останат извън него. Във всеки случай следните въпроси би трябвало да бъдат застъпени:
Проблеми на настоящото общество. Защо неравенството е причината за тях и в какво се изразява то? Защо проблемите не се решават без революция? Как могат да се решат проблемите?
Що е революцията? Какви са условията за осъществяването ѝ? Как протича тя? Може ли да е по-добра от настоящото съществуване? Какво ще загубим от една революция? А какво ще спечелим?
Що е анархия? Може ли да съществува? Как ще се вземат решенията? Как ще работи икономиката? Как ще се ограничат злоупотребите? Как ще се защитим срещу инвазия? Какво ще правим с несъгласните?
Що е ФАБ? Какво цели? Как работи? Какви са задълженията и отговорностите в нея? Какви са средствата ни? Какво е отношението ни към борбите за власт? Какво е отношението ни към частичните борби срещу властта?
За сметка на това считам, че можем да оставим някои въпроси настрани, например:
Историческите основания за анархистките принципи
Подробното теоретизиране срещу марксизма или неолиберализма
Обясняване на ролята на класите в обществото
Сигурно в процеса на работа ще изскочат и други въпроси, на които ще трябва да отговорим.
Какъв стил и изразни средства да използваме? Старите документи не звучат актуално, но как по-добре да звучат новите? По-декларативно или по-описателно трябва да подходим? В какъв обем да се поберем? По-„научно“ или по-„простонародно“? По-скептично, но достоверно или по-убедено, но недоказуемо? Каква трябва да ни бъде терминологията (например „анархия“ или „безвластие“, „планова икономика“ или „икономика на участието“, „комуни“ или „общини“, „равенство“ или „равнопоставеност“)?
Как ще се използва този документ? По какъв начин ще бъде приет, ще имаме ли право на особено мнение? По какъв начин ще бъде обновяван? Каква роля ще играе в организацията, по какъв начин ще задължава членове ѝ?
Отговорите на повечето от горните въпроси са дадени по един или друг начин (често различен) в документите, с които съм се запознал на този етап. Моето лично мнение е, че по отношение на съдържанието можем да направим нелоша компилация, която покрива голяма част от актуалните въпроси. Тъй че реално имаме на какво да стъпим. Имаме и няколко души, които могат да се захванат с подобен тежък труд.
Но това, което ни липсва, е заинтересуваността на мнозинството от ангажираните във Федерацията. Може би ще има тежки разисквания (дано!), може би някои няма да продължат с останалите, но това не бива да ни спира. Без осъзнаване на нуждата от подобен документ, без активни хора, които да го приемат присърце, инициативата ще бъде ялова. Не документите създават хората, а хората изпълват със смисъл документите. Затова призовавам всички, които се чувстват ангажирани с организираното безвластническо движение в България, да вземат участие в този проект (с коментари, със споделяне на опит, с критични мнения), за да можем да изработим основа, с достатъчно здрава и достатъчно широка подкрепа сред хората, върху която да построим нещо добро.
Златко

БЕЛЕЖКИ

1 Както е писал един наш другар по един друг повод, без самоинициатива, пряка активност и лично участие не можем да говорим за анархистко общество, в частност за анархистка организация. Ако искате тази организация да се развива, пишете и кажете с какво можете да помогнете!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *