Какви „кадри“ коват затворите?

печат

Време е да пратим зад решетките мита за превъзпитателната роля на затвора

Затворът никога не е бил развъдник на бунтари с кауза за цялото човечество. В затворите се отглеждат „кадри“ с репутация на „обществени врагове“. Огромна част от криминалните прояви са функция от сегашното обществено устройство. Причините за престъпността са точно три: пари, власт и емоционална незрялост – тоест грозна детинщина у хора със самочувствието на възрастни. Слепите изблици на хроничната детинщина вземат жертви по най-нелепи поводи – недораслите хлапаци избиват комплекси, защото от деца са претърпели нравствено осакатяване, в главите са им набивани едни „идеали“, а на дело към „успех“ водят съвсем различни „ценности“, говорено им е за добрина, но са бивали подложени на бруталност – или разглезвани до безобразие. Насадена им е една повеля – „вземай своето!“ – и всеки така възпитан егоист изпада в ярост от „изневяра“ на приятелката си, защото я третира като своя собствена ВЕЩ – и съответно се чувства В ПРАВОТО СИ да я накаже. С други думи – взема пример от властта, най-ревнивото явление на света.

Но нали имаше едно време един лаф за „влязъл в затвора, попаднал на хора и станал човек“?
Относително рядко изключение е такъв развой.

Нужно или човекът поначало да е имал някакви правдолюбиви идеи в главата си, преди да се озове в панделата – и там ще му трябва доста твърд характер, за да ги отстои. Или, ако е бил поначало хаймана, наистина да случи на ХОРА, тоест на компактна група политически затворници с оформена вече идеология – и да има акъл и сърце да я възприеме. Периодите на струпване на политически затворници обаче са кратки, особено при „демократичен“ режим. Властта е поумняла, поне в повечето страни, не събира на куп „политическите“, а и предпочита да не осъжда „за политика“ – има си други начини за неутрализация още „на свобода“. Дава път на гласовити активисти с потенциал за доносници или празни кресливци.
Затова в затвора новакът попада на определен тип „хора“ – и от тях изкарва чиракуване за практически „сенчест“ бизнесмен, защото всяка престъпност, която и анархистите третираме като „нещо лошо“, е ПРОСТО БИЗНЕС. В света на бизнеса, макар и попритисван тук и там от време на време, криминалният занаят се чувства като риба във вода. Взема пример от големите батковци, които никога не влизат в затвора, дори и да са започнали кариерата си именно от такова заведение – те са твърде едри за въдиците на съдебната система, слагат я в джоба си – с много пари или… точно така – с политическа власт, връх на бандитизма, образец за подражание. Добре дошли в света на криминалните корпорации, фирми, фирмички и техните картели! Свят на строга йерархия, на сурови правила и на една цел – ВЗЕМИ СВОЕТО ОТ ДРУГИЯ. Другият в случая винаги е и по-беззащитният.
Тоест, налице е ДЪРЖАВНОСТ в чистия ѝ вид, незамъглен от праха в очите от приказки за „обществен интерес“ и „легитимност“.
Така че кандидатът „да стане човек“ в затворническия „университет“ може да тупне пресен-пресен в лапите на по-изтънчената мафия – политическата, на онази ѝ част, която по редица обстоятелства се намира в панделата, и така да получи „квалификация“ не на обикновен джебчия, наемен бияч, специалист по измами и други относително банални професии, а на „активист“ на кауза, чиято цел е същата както при обикновената мафия и силно порасналата ѝ дъщеря, държавата – да граби.

Активистът на политическа партия със затворнически стаж има перспективи за голяма кариера. Той научава не само всички тънкости на грабежа, но и методиката как да оправдава този грабеж, дори да го възпява като нещо възвишено, като нещо „в полза на обществото“.

В зависимост от радикалността на дадената политическа идея, чиракът се издига до калфа в частта „как да вземем НИЕ властта от тия, които я държат в момента“. Всички политици използват терор, но не всички го правят откровено.

Затова, ако човек с идеи за всеобща справедливост и свобода за всички се озове в затвора, той ще постъпва като анархиста бай Сашо Наков (описано в мемоарите му „Досие на обект №1218“) – ще агитира колегите си за взаимопомощ като средство за оцеляване и начин за противопоставяне на надзирателите.

Ако ли новакът е като Хитлер през 1923 г., ще съчинява „трудове“, с които да подлуди цял народ и да го хвърли във война против целия свят, та мъжете да изгинат от куршуми и снаряди на фронта, а жените и децата – да изгорят от бомби и недохранване в тила. Ако е като Сталин, ще попълни уменията си за интриги, които ще приложи после, когато бандата му завземе властта. Ако е като лидерите на ИДИЛ – оживели след зверски изтезания, разбрали истинската сила на страха, – ще го използват, за да дърпат конците на цели народи, газейки в кръв своя „прав път“ към властта – мазничкото от нея за властниците, гранясалата помия – за подвластните, да преглъщат и да се възторгват от благодетеля!

Затворът е университет, но по различни „науки“. Само малка част от тях носят благо, останалите са отрова.
КОМУ са изгодни „местата за лишаване от свобода“, ако не на властта?
И щом затворите представляват люпилня на предимно антиобществени елементи, защо обществото не ги премахва, за да си спести проблемите насетне?

Златко, Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *