Какво искат анархистите?

печат

11111111118d9b34b049ad1d8939cd507627393caПРОЕКТОПРОГРАМА

Бъдещето е резултат от революционната дейност на милиарди. Поради радикално променените социално-икономически, политически и интернационални условия, те ще могат да използват само частично опита на досегашните революции.
Би било маниакално и претенциозно да си въобразяваме, че можем да нарисуваме детайлна картина на това бъдеще, след като дори не сме в състояние да обхванем всестранно настоящето.
Затова, следващите редове, в които липсва философско-историческата и социално-икономическа мотивировка на програмните тези (елементи на които могат да се намерят в незавършените „Апокалипсис – кога?“ и сборниците за роботронната революция – РР), са по-скоро жалони по пътя към анархокомунизма или ориентир и апел, предназначен за нас и за масите, отколкото програма-план за изграждането му.
Анархокомунизмът е социално-икономическа система, в която властта (т. е. силата, правото и възможността да се решават проблемите на общността) принадлежи поравно на всички негови членове или на тези, които желаят да участват пряко в самоуправлението, общественополезния труд и разпределението. Трудът е доброволен и свободен – тоест предприятията със средствата за производство и услуги са обществени, а благата (движими и недвижими имущества, продукти и услуги) се разпределят „според нуждите“.
I. Социална организация и функциониране (или „анатомия и физиология“) на едно анархокомунистическо общество, поставило си за задача реализирането на горните цели.
Основна негова териториална единица е комуната (общината). Нейните функции и размери се определят от населението ѝ, чиито пълнолетни жители образуват общото комунално събрание. То решава пряко всички локални проблеми от обществен характер. За целта, след разискване и обсъждане, решенията по поставените проблеми се вземат с консенсус или мнозинство.
За текущата работа общото събрание избира комунален съвет. Членовете му са сменяеми на ротационен принцип и делегирани в него с императивен мандат (тоест, отразяващ взетите решения, от които делегатът няма право да се отклонява). Той може да се отзовава по всяко време от излъчилите го. Ако е ангажиран целодневно, за труда си получава еднакво възнаграждение с това на останалите труженици.
При по-големи размери на комуната, решенията се вземат от общите събрания на колективите, кварталите, асоциациите, които след напълно свободен обмен на мнения, разисквания и обсъждания изпращат делегати в комуналния съвет, при спазване на същите ограничения.
Взетите решения подлежат на координиране, стиковане, корекции, преразглеждане, видоизменения и допълнения при спазване на общо изработените правила. Това се улеснява и ускорява безкрайно от съвременните технологии и средства за комуникации.
Комуните се организират свободно и доброволно във федерации (съюзи), чиято крайна цел е обединение на човечеството в общ братски съюз на народите.
При същите условия, общото събрание на комуната делегира свои участници в регионалните, националните и интернационалните конгреси и конференции на федерациите (съюзи) на комуните, за да бъдат решени техните общи проблеми върху основата на съвместно изработени правила на функциониране.
Индивидите и комуните са автономни, тоест всеки член на комуната е свободен да я напусне (да разтрогне договора с останалите), като се освободи от поетите ангажименти спрямо тях и се лиши от тяхната солидарност и взаимопомощ. Същото е валидно както за всяка от комуните, така и за техните съюзи/федерации.
(Забележка: „властта“ всъщност престава да бъде власт в нейния исторически смисъл, когато тя принадлежи на всички и когато „малцинството“ може да се отдели свободно от „мнозинството“, защото липсват властници и подвластни, командващи и подчинени.)
Социалното равенство или премахването на класовото деление в обществото е условие за свободата на всеки и всяка. Ако развитието на икономическата инфраструктура и технологиите не са достигнали ниво, позволяващо въвеждането на доброволен и свободен труд и на разпределение на плодовете му според нуждите на населението, това ще наложи включването на всички годни за общественополезна работа в трудовите процеси.
Очевидно, първият проблем, който революцията трябва да реши, е организацията на труда – т. е. на производството на продукти и услуги и разпределението им.
Условията на труда и неговата продължителност се определят от конференциите и конгресите на производствените и професионални съюзи в зависимост от характера и тежестта на трудовите задачи в различни сектори/клонове на обществената икономика, съобразно решенията за темповете на тяхното развитие.
Една от основните функции на комуналните събрания, респективно на конференциите и конгресите на комуните, е изработването на планове за производството и услугите и за разпределението на трудовите ресурси на доброволни начала, както и на плодовете от трудовите процеси.
В случай на липса на доброволци, разпределението на трудовите задачи се решава на принципа на ротацията, съобразен с интелектуалните и физическите възможности на тружениците.
Планирането, както и вземането на решения по всички останали необходими и общественополезни дейности се извършва отдолу-нагоре, съобразно нуждите на колективите, на всеки член на общността и капацитета на икономиката в момента.
В случай на недостиг на определени продукти и услуги, поради което за даден период е невъзможно прилагане на принципа „според нуждите“, разпределението се извършва по равно, съобразено числеността на семействата – с предимство за децата и болните. Същевременно се вземат решения и се отделят ресурси за разширяване на съответните сектори от сферите на производството и услугите.
Реализацията на тази програма е възможна само чрез революция на масите отдолу. Всяка друга революция отгоре – на „авангардите“ или на „елитите“ – е политическа. Нейният неизбежен завършек ще бъде вариант на днешното класово общество със съхранение на държавността, капитала и произтичащите от тях социални отношения на гнет и експлоатация на мнозинството от малцинството. Модификацията им няма да промени тяхната същност.
Тази революция може да победи само като перманентна и планетарна, тоест задълбочаваща се и разширяваща се: – в „дълбочина“ до унищожение на държавата и капитала и в „ширина“ до обхващане на всички континенти. Приоритетно е развитието ѝ в дълбочина, което единствено може да послужи като основа и импулс за нейния световен размах.

II. За реализацията на социалната революция е необходимо:

  • наличието на революционна ситуация, дефинирана в броеве 4, 5, 6, 7 от 2015 г. на „Свободна мисъл“.
    стихийното, спонтанното и/или съзнателното самоорганизиране на една критична маса от V съсловие и на отделни представители от другите социални слоеве на обществената пирамида, които поради идейни, морални или други подбуди споделят неговите интереси и целите на социалната революция.
  • провеждането на незабавните революционни мерки предполага „законно“ или противозаконно самовъоръжаване и въоръжаване на всички пълнолетни граждани от двата пола, които желаят да участват в социалната революция. За целта ще се отворят всички оръжейни складове и заводи и ще се въоръжи „мирното“ население на възраст от 16 до 60 години. (Разбира се, доброволците над тази възраст няма да бъдат върнати.)

II. Други неотложни революционни мерки (без претенции за изчерпателност):

  • разпускане на всички видове полиции и войскови поделения с офицерите и разоръжаването им заедно с войниците, чиновниците и гражданите, които по време на революцията застават на страната на държавата и на господстващите класи;
  • конфискация на всичкото налично оръжие и на боеприпасите от складовете и военните предприятия;
  • свикване на общите събрания на предприятията, на кварталите и на комуните за въоръжаване на народа и създаване на революционни бойни групи, колони и корпуси за охрана на реда и защита на революцията;
  • (структура, изборност и отзоваване на военни съвети в тези бойни подразделения, принципи на функционирането им);
  • разпускане на всички бюрократични институции на държавата: министерства, парламенти, съдилища, затвори, общински съвети и т. н. (с „приоритет“ се ползват репресивните);
  • замяна на държавната организация с анархистическата федерация на комуните;
  • наред с избора на комунални съвети и на делегати за конгреси и конференции, общите събрания избират и революционни трибунали, като ги поставят под контрола на въоръжения народ;
  • незабавна конфискация на продоволствията и организация от гражданите за гражданите на разпределението и снабдяването им при съдействие на съответните отдели към комуналните съвети;
  • експроприация на собствениците на средствата за производство и услуги, ползващи наемен труд, с оглед обобществяване на икономиката, премахване на паразитизма, експлоатацията и социалното неравенство;
  • замяна на капиталистическите социално-икономически отношения с комунистически (тоест …);
  • конфискация на всички движими и недвижими имущества, които струват повече от половината от „средните заплати“, получавани от отделния индивид или семейство през трудовия им стаж (в момента средната заплата е под 1000 лева);
  • поставяне на конфискуваните имущества на разположение на социален фонд/фондове за образование, здравеопазване, детски надбавки, пенсии и др., под надзора на въоръжения народ.

Предложение
В нова рубрика на вестника – „Към проектопрограмата“ – да се разгледат:

  • проблемът с престъпността – организираната, нашето мнение и решение през революционния период, след това и с „битовата“, като се внимава с евентуалните противоречия между материалистическите тези (социалната основа на проблема) и революционните му решения, които могат да имат варварски характер!!!

Да се посочи мястото му в програмата – преди или след трибуналите?
Да се разработят всички други упоменати в „проекта“, но неизяснени понятия:

  • какво означава доброволен и свободен труд?
  • що е общественополезна работа?
  • комунистически социално-икономически отношения?
  • структура на военните съвети в бойните подразделения. Принципи на функционирането им. Контрол отдолу, изборност и отзоваване на членовете им?

Също и всички други въпроси, които другарите поставят за разискване, с оглед изработването на програмата за стогодишнината от основаването на ФАКБ през 1919 г. •

Г. Константинов

2 коментара

  • Според вас какво се случва след революцията с тези, които са се борили против нея. Те със сигурност ще са много голям брой, защото ако не по-голямата част от хората, то една голяма част от тях свързват анархизма и комунизма не с идеала, който стои зад тях. Анархията се използва като синоним на хаос и безредие, а комунизма се смята за тоталитарна система, която потиска отделния индивид.

    • Първо искам да отбележа, че аз не съм автора на статията, неговият отговор може да бъде по-различен. Но ще кажа какво мисля по въпроса ти, както го разбирам:

      Социалната революция (а това е революцията, за която ние, анархо-комунистите се борим) е повече процес, отколкото събитие. Възможно е ние, като хора, израстнали в днешното общество, изобщо да не можем да съзрем края на този процес, който би трябвало да създава ново общество. Така че не е много уместно да мислим „след революцията“, а по-скоро какво ще стане „по време на революцията“.

      Хората, които са срещу революцията, би трябвало да са малцинство. Иначе тя не би могла да се случи, това би противоречало на принципите ѝ. Но несъмнено противниците на революцията би трябвало да имат възможност да пропагандират разбиранията си, каквито и да са те, доколкото им стигат силите. Друг е въпросът какво би решило едно настръхнало общество в условия на гражданска война, когато животът и бъдещето на хората са заложени на косъм. Обаче ако революцията е „победила“, каквото и да значи това, на противниците ѝ трябва да бъде гарантирана възможност да ѝ се противят поне на идейния фронт.

      Колкото до това, че хората не знаят нито какво е анархия, нито комунизъм, и даже по-лошо, че си мислят че знаят: Не мисля, че това е проблем на революцията сама по себе си. Няма нужда тя да се прави под знамето на Анархията или Комунизма – тя е еманципиране, а не анархизиране на хората. Ние твърдим, че свободолюбието, „анархизма“, им е вътрешноприсъщ. За да се случи революция, те трябва да се освободят. А не да се нарекат анархисти.
      При все това, неграмотността на хората е проблем на една революционна организация, каквато се опитваме да създадем. Защото от революционерите се иска да бъдат грамотни и да наричат нещата с истинските им имена, най-малкото за да се разбират помежду си. И тук определено имаме проблем – може би много хора, които споделят идеите ни, остават отблъснати още щом чуят за анархия или комунизъм. Но пък… ако не могат сами да преодолеят заблудите, едва ли ние бихме могли да ги извадим от тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *