Какво искат анархистите?

ПРОЕКТОПРОГРАМА

Бъдещето е резултат от революционната дейност на милиарди. Поради радикално променените социално-икономически, политически и интернационални условия, те ще могат да използват само частично опита на досегашните революции.
Би било маниакално и претенциозно да си въобразяваме, че можем да нарисуваме детайлна картина на това бъдеще, след като дори не сме в състояние да обхванем всестранно настоящето.
Затова, следващите редове, в които липсва философско-историческата и социално-икономическа мотивировка на програмните тези (елементи на които могат да се намерят в незавършените „Апокалипсис – кога?“ и сборниците за роботронната революция – РР), са по-скоро жалони по пътя към анархокомунизма или ориентир и апел, предназначен за нас и за масите, отколкото програма-план за изграждането му.
Анархокомунизмът е социално-икономическа система, в която властта (т. е. силата, правото и възможността да се решават проблемите на общността) принадлежи поравно на всички негови членове или на тези, които желаят да участват пряко в самоуправлението, общественополезния труд и разпределението. Трудът е доброволен и свободен – тоест предприятията със средствата за производство и услуги са обществени, а благата (движими и недвижими имущества, продукти и услуги) се разпределят „според нуждите“.
I. Социална организация и функциониране (или „анатомия и физиология“) на едно анархокомунистическо общество, поставило си за задача реализирането на горните цели.
Основна негова териториална единица е комуната (общината). Нейните функции и размери се определят от населението ѝ, чиито пълнолетни жители образуват общото комунално събрание. То решава пряко всички локални проблеми от обществен характер. За целта, след разискване и обсъждане, решенията по поставените проблеми се вземат с консенсус или мнозинство.
За текущата работа общото събрание избира комунален съвет. Членовете му са сменяеми на ротационен принцип и делегирани в него с императивен мандат (тоест, отразяващ взетите решения, от които делегатът няма право да се отклонява). Той може да се отзовава по всяко време от излъчилите го. Ако е ангажиран целодневно, за труда си получава еднакво възнаграждение с това на останалите труженици.
При по-големи размери на комуната, решенията се вземат от общите събрания на колективите, кварталите, асоциациите, които след напълно свободен обмен на мнения, разисквания и обсъждания изпращат делегати в комуналния съвет, при спазване на същите ограничения.
Взетите решения подлежат на координиране, стиковане, корекции, преразглеждане, видоизменения и допълнения при спазване на общо изработените правила. Това се улеснява и ускорява безкрайно от съвременните технологии и средства за комуникации.
Комуните се организират свободно и доброволно във федерации (съюзи), чиято крайна цел е обединение на човечеството в общ братски съюз на народите.
При същите условия, общото събрание на комуната делегира свои участници в регионалните, националните и интернационалните конгреси и конференции на федерациите (съюзи) на комуните, за да бъдат решени техните общи проблеми върху основата на съвместно изработени правила на функциониране.
Индивидите и комуните са автономни, тоест всеки член на комуната е свободен да я напусне (да разтрогне договора с останалите), като се освободи от поетите ангажименти спрямо тях и се лиши от тяхната солидарност и взаимопомощ. Същото е валидно както за всяка от комуните, така и за техните съюзи/федерации.
(Забележка: „властта“ всъщност престава да бъде власт в нейния исторически смисъл, когато тя принадлежи на всички и когато „малцинството“ може да се отдели свободно от „мнозинството“, защото липсват властници и подвластни, командващи и подчинени.)
Социалното равенство или премахването на класовото деление в обществото е условие за свободата на всеки и всяка. Ако развитието на икономическата инфраструктура и технологиите не са достигнали ниво, позволяващо въвеждането на доброволен и свободен труд и на разпределение на плодовете му според нуждите на населението, това ще наложи включването на всички годни за общественополезна работа в трудовите процеси.
Очевидно, първият проблем, който революцията трябва да реши, е организацията на труда – т. е. на производството на продукти и услуги и разпределението им.
Условията на труда и неговата продължителност се определят от конференциите и конгресите на производствените и професионални съюзи в зависимост от характера и тежестта на трудовите задачи в различни сектори/клонове на обществената икономика, съобразно решенията за темповете на тяхното развитие.
Една от основните функции на комуналните събрания, респективно на конференциите и конгресите на комуните, е изработването на планове за производството и услугите и за разпределението на трудовите ресурси на доброволни начала, както и на плодовете от трудовите процеси.
В случай на липса на доброволци, разпределението на трудовите задачи се решава на принципа на ротацията, съобразен с интелектуалните и физическите възможности на тружениците.
Планирането, както и вземането на решения по всички останали необходими и общественополезни дейности се извършва отдолу-нагоре, съобразно нуждите на колективите, на всеки член на общността и капацитета на икономиката в момента.
В случай на недостиг на определени продукти и услуги, поради което за даден период е невъзможно прилагане на принципа „според нуждите“, разпределението се извършва по равно, съобразено числеността на семействата – с предимство за децата и болните. Същевременно се вземат решения и се отделят ресурси за разширяване на съответните сектори от сферите на производството и услугите.
Реализацията на тази програма е възможна само чрез революция на масите отдолу. Всяка друга революция отгоре – на „авангардите“ или на „елитите“ – е политическа. Нейният неизбежен завършек ще бъде вариант на днешното класово общество със съхранение на държавността, капитала и произтичащите от тях социални отношения на гнет и експлоатация на мнозинството от малцинството. Модификацията им няма да промени тяхната същност.
Тази революция може да победи само като перманентна и планетарна, тоест задълбочаваща се и разширяваща се: – в „дълбочина“ до унищожение на държавата и капитала и в „ширина“ до обхващане на всички континенти. Приоритетно е развитието ѝ в дълбочина, което единствено може да послужи като основа и импулс за нейния световен размах.

II. За реализацията на социалната революция е необходимо:

• наличието на революционна ситуация, дефинирана в броеве 4, 5, 6, 7 от 2015 г. на „Свободна мисъл“.
  стихийното, спонтанното и/или съзнателното самоорганизиране на една критична маса от V съсловие и на отделни представители от другите социални слоеве на обществената пирамида, които поради идейни, морални или други подбуди споделят неговите интереси и целите на социалната революция.
• провеждането на незабавните революционни мерки предполага „законно“ или противозаконно самовъоръжаване и въоръжаване на всички пълнолетни граждани от двата пола, които желаят да участват в социалната революция. За целта ще се отворят всички оръжейни складове и заводи и ще се въоръжи „мирното“ население на възраст от 16 до 60 години. (Разбира се, доброволците над тази възраст няма да бъдат върнати.)

II. Други неотложни революционни мерки (без претенции за изчерпателност):

• разпускане на всички видове полиции и войскови поделения с офицерите и разоръжаването им заедно с войниците, чиновниците и гражданите, които по време на революцията застават на страната на държавата и на господстващите класи;
• конфискация на всичкото налично оръжие и на боеприпасите от складовете и военните предприятия;
• свикване на общите събрания на предприятията, на кварталите и на комуните за въоръжаване на народа и създаване на революционни бойни групи, колони и корпуси за охрана на реда и защита на революцията;
• (структура, изборност и отзоваване на военни съвети в тези бойни подразделения, принципи на функционирането им);
• разпускане на всички бюрократични институции на държавата: министерства, парламенти, съдилища, затвори, общински съвети и т. н. (с „приоритет“ се ползват репресивните);
• замяна на държавната организация с анархистическата федерация на комуните;
• наред с избора на комунални съвети и на делегати за конгреси и конференции, общите събрания избират и революционни трибунали, като ги поставят под контрола на въоръжения народ;
• незабавна конфискация на продоволствията и организация от гражданите за гражданите на разпределението и снабдяването им при съдействие на съответните отдели към комуналните съвети;
• експроприация на собствениците на средствата за производство и услуги, ползващи наемен труд, с оглед обобществяване на икономиката, премахване на паразитизма, експлоатацията и социалното неравенство;
• замяна на капиталистическите социално-икономически отношения с комунистически (тоест …);
• конфискация на всички движими и недвижими имущества, които струват повече от половината от „средните заплати“, получавани от отделния индивид или семейство през трудовия им стаж (в момента средната заплата е под 1000 лева);
• поставяне на конфискуваните имущества на разположение на социален фонд/фондове за образование, здравеопазване, детски надбавки, пенсии и др., под надзора на въоръжения народ.

Предложение
В нова рубрика на вестника – „Към проектопрограмата“ – да се разгледат:

• проблемът с престъпността – организираната, нашето мнение и решение през революционния период, след това и с „битовата“, като се внимава с евентуалните противоречия между материалистическите тези (социалната основа на проблема) и революционните му решения, които могат да имат варварски характер!!!

Да се посочи мястото му в програмата – преди или след трибуналите?
Да се разработят всички други упоменати в „проекта“, но неизяснени понятия:

• какво означава доброволен и свободен труд?
• що е общественополезна работа?
• комунистически социално-икономически отношения?
• структура на военните съвети в бойните подразделения. Принципи на функционирането им. Контрол отдолу, изборност и отзоваване на членовете им?

Също и всички други въпроси, които другарите поставят за разискване, с оглед изработването на програмата за стогодишнината от основаването на ФАКБ през 1919 г. •

Г. Константинов