Какво искат анархистите?

печат
Свобода на личността

Свободата е липса на страх от наказание или неодобрение за предприети действия и помисли. Свободата е чувство за солидарност, а значи и готовност за оказване на помощ на ближния и далечния. Свободата е липса на власт, тоест принуждаване и потисничество.

Социално равенство

Различните хора имат различни потребности и различни умения, всеки дава каквото може и колкото иска от себе си, но неговият принос се преплита с приноса на другите хора и никой не би могъл да измери чия частица от общото дело е по-важна от останалите. Затова и всеки трябва да има неограничен достъп до всички материални и духовни блага. Равенството означа липса на привилегии.

Справедливост

Справедливо е онова, което е благо за колкото може повече хора, а на останалите не вреди. Справедливостта има лесен ориентир, по-лесен от ползването на компас: постъпвай с хората така, както искаш да постъпват с теб.

Социализиране на собствеността

Всичко, изработено с труда на всички, принадлежи на всички. Земя, природни ресурси, информация – всичко се полза по взаимно съгласие, стопанисва се от трудово заетите в съответната сфера на дейност. Социализираната собственост не служи като опора на властта.

Планиране на икономиката

Потребителят поръчва всичко необходимо му за живеене и за упражняване на своята професия на производителя; заедно определят срокове, качество и количество. Така не се пилеят време, суровини, сили. Всеки потребител е и производител, както и обратното. Сдруженията на едните и другите се кръстосват и допълват въз основа на доброволно сдружаване по всеки актуален проблем и задача. В този модел няма малцинство готованци, които владеят и консумират повече от всички работещи взети заедно. Дори да останат паразити, потреблението им е поносимо за съвременните производствени технологии без ощетяване на трудещите се.

Федеративно самоуправление

Както една немногобройна група личности търси и намира справедливи решения на своите локални проблеми, така и сдружение на групи от хора е в състояние да се справя с мащабни задачи. Различни задачи – различни групи и техни сдружения, а отделният човек участва в толкова от тях, в колкото иска и от колкото има нужда.

Всичко това е постижимо чрез пряко действие на народа:

съпротива, неподчинение на властта, била тя власт на държавата, банката-кредитор, работодателя, църквата или друг идеологически натрапник;

самоорганизацияобединение на хора за вземане на колективни решения, когато даден въпрос засяга всички; чисто личните си проблеми човек решава сам по своя воля и по свое разбиране, ако му трябва помощ – получава я;

самоуправление – упражняване на свободата за реализиране на взетите решения, организирана защита на осъществяваните инициативи.

Накратко – революция. Революцията разрушава порочни човешки отношения, без да репресира конкретните хора, освен ако не са потискали пряко чуждата свобода и ако обществото държи да има възмездие и то възмездие, което дава шанс на всеки бивш потисник и властник да се впише в новото свободно общество, така че да не страда висшата ценност на анархическата идея – свободата на личността.

Понеже обаче революциите не се случват поради голото желание, но когато избухнат, се развиват според волята на масите, народът трябва да бъде готов, така че мутрополитиците да не му откраднат свободата, както това се е случвало неведнъж досега. Инструмент за тази готовност е анархическа организация за пропаганда на идеите плюс свободни граждански инициативи, които се обединяват в съюзи за взаимопомощ и си позволяват да живеят, без някой да ги дърпа като кукли на конци. •

Васил Арапов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *