Какво представлява петролният пик?

печат
Петролният пик е тема, на която не се обръща особенно внимание в анархо-средите. Добре е анархистите да са запознати по-обстойно с проблема и последствията от него, както и да имат някаква идея, какво може да се направи.
Какво представлява петролният пик?
Често пъти на “петролният пик” не му е обръщано достатъчно внимание заради съмнението, че това е поредният капиталистически блъф от рода на “Проблем 2000”. Самите корпоративни медии се опитват да втълпят, че няма проблем, знайни и незнайни икономисти без никакви научни познания ни уверяват, че петрол винаги ще има и “свободният пазар” ще намери някакъв начин да задоволи търсенето (вероятно нужният петрол ще се появи просто от въздуха). За жалост научните фактите говорят, че проблемът е съвсем реален. Не малко геолози като Колин Кембъл и Жан Лаaр разкриват стряскаща картина.
С термина “петролен пик” на едно находище се нарича достигането на максимума на добива на суров петрол, след което продукцията постепенно намалява до пълното изчерпване. Графично добивът от едно петролно поле се изобразява като камбана. Когато се съберат данните за всички полета в една страна се вижда кога настъпва пикът за тази държава, а когато се съберат данните за всички нефтодобивни райони по света се вижда глобалният пик.
Както се вижда от графиката, ние или вече сме достигнали този глобален пик или съвсем скоро ще го достигнем, а през следващите 40 години добивът ще намалява. За първи път идеята за петролен пик и последвало намаляне на добивите е изказана през 50-те години на 20 век от геолога М. Хуберт. Той предсказал, че САЩ ще достигнат своя пик през 1970. Тогава никой не му повярвал. Но през 1971 това се случило. Настъпила първата петролна криза. Забравете за фантазиите на икономистите, повечето геолози днес изказват мнение, че глобалният пик ще настъпи между 2005 и 2010, след това добивите ще намаляват всяка година с около два до осем процента. Други страни освен САЩ, които са преминали своя максимум са Великобритания, Норвегия, Китай, Мексико, Венецуела, Индонезия, Русия, Сирия, Либия, Катар и няколко други. Все още не са достигнали своя пик повечето арабски страни в Близкия Изток, освен ако не ни представят фалшиви данни и не са един балон подобен на компанията Енрон. Саудитска Арабия предоставя 8 милиона барела петрол дневно от използваните 82 милиона на ден. 60% от нейния петрол идва от едно единствено гигантско нефтено поле, което се използва вече почти 60 години. Това не е единичен случай. 20% от световния петрол идват от 14 гигантски полета, като много вече са преминали своя пик или съвсем скоро ще го направят. Гигантско нефтено поле не е намирано от години.
За повече информация може да проверите тези връзки:

www.oilcrisis.org/campbell
www.peakoil.ie
www.energybulletin.net
en.wikipedia.org/wiki/Peak_Oil
www.dieoff.org

Последствията от достигането на петролния пик

Петролният пик не значи край на петрола (поне не веднага, а след няколко десетки години), а значи край на евтиния петрол. И под евтин не се разбира само като цена в пари. Големите и леснодостъпни полета са открити още преди години, сега се насочваме към все по-малките полета, обикновенно труднодостъпни и изискващи повече ресурси за добиването им. Често петролните шисти на Канада се посочват като заместител, но преработването им в петрол е скъпо струващо. За по-нагледно представяне нека кажем, че в Саудитска Арабия за производството на 40 барела петрол е необходима енергия равняваща се на един барел петрол, а в Канада от енергията на един барел се добиват едва два, без дори да броим и технологично необходимите 10 барела вода, която се замърсява при преминаването си през инсталациите и допринася за екологичния проблем. Рано или късно ще се стигне до момента, когато за да произведем един барел енергия, ще ни е необходим също един барел енергия. И тогава производството няма да има смисъл.
Много “експерти” посочват природния газ като заместител на петрола. Но положението там е подобно. Той също е изчерпаем ресурс и според оценките ще се свърши малко след петрола. Другите алтернативи на петрола, които сме открили до този момент не изглеждат твърде обещаващи. За да е в движение настоящият автомобилен парк, ако преминем на био-гориво, ще трябва повечето от обработваемите земи по света да отглеждат културите използвани за това алтернативно гориво. Ами къде ще отглеждаме културите за прехрана? “Водородната икономика” също е почти фантазия. Не защото водородът не става за гориво, а защото го няма в свободно състояние в природата. Добиването му е енергоемко, често пъти получената енергия е равна на изразходената. “Атомната алтернатива”? В момента има около 450 атомни електроцентрали в света, за да покрият изцяло енергийните нужди на планетата, техният брой трябва да нарасне на повече от 1600. Но уранът е също така изчерпаем ресурс. Различните прогнози варират, но с такъв огромен брой електроцентрали уранът ще свърши за не повече от 15 години, оставяйки ни опасни отпадаци, радиоактивни с векове. Да не забравяме, че по-големият брой централи води до по-голям риск от “втори Чернобил”. Вятърните и слънчевите електроцентрали засега дават твърде малка мощност, а и не се забелязват сериозни изследвания и разработки в тази област, макар че ако има някаква надежда то вероятно трябва да я търсим точно там.
И докато петролът свършва, неговото потребление се увеличава. Днешната система не просто е експлоататорска и пагубна за околната среда, тя е така устроена, че води до самоунищожението на човечеството. Индустрията и селското стопанство са базирани на наличието на ивтини горива. Хранителните продукти често пъти се налага да пътуват стотици и хиляди километри за да се доставят на хората. Какво ще стане тогава? Добър пример е това, което се случи в Северна Корея след разпадането на СССР. Тази страна разчиташе на редовните доставки на гориво от “Големия комунистически брат”. В началото на 90-те години на 20 век те секнаха. Индустрията и селското стопанство бяха блокирани, настана масов глад.

Реакциите на елита

Както войската може да стреля по народа, така и народът може да стреля по войската, а тогава може да стане страшно за елита. Има много примери от историята за революции завършвали с гилотинирани крале или избити помешчици. Затова властта отделя толкова много внимание на промиването на мозъците. През годините различни методи са използвани за овладяване на съзнанието на масите – като се почне от религията, мине се през “културата на консуматорското общество” и се стигне до “националната идея” и “войната с тероризма”.
Така наречената “национална идея” и нейното логическо продължение – фашизмът е тежката артилерия в арсенала. Тя вече бе използвана през 20 век в Европа за да се овладеят масите в условия на тежка икономическа криза. Мислите че хората са се променили за един век и вече не могат да бъдат така лесно излъгани? Грешка. Като разгледаме данните от няколко социологически изследвания проведени през 2004 можем да си направим горчиви изводи. 45% от американците вярват, че Бог е създал света преди около едва 10 000 години !? Как можеш да накараш такива хора да разберат, че за създаването на петрола са необходими милиони години и е пред изчерпване!? Те са сигурни, че всичко – тигрите и мечките, петролът и евтините китайски DVD-плейъри са се появили преди няколко хиляди години от нищото по волята на Бог и той може да ги създаде отново. Хора, толкова уплашени да проявят самостоятелна мисъл с готовност подкрепят за про-фашистки режими…

Пътят пред нас

Има една поговорка казваща, че жабата няма да изкочи от малкия си мръсен гьол, докато той не започне да завира. За жалост огромни маси от хора наподобяват тази жаба и ще се размърдат само при силна заплаха. Няма голям смисъл да очакваме, че усиленото разпространение на анархистки идеи още утре ще доведе до събуждането на хората от дълбокия сън. Не че пропагандата по принцип е безсмислена. Просто не трябва да ґ възлагаме толкова големи очаквания, нейния ефект се проявява след по-дълъг период от време. По-добре би било да наблегнем на пропаганда съсредоточена върху предстоящата криза, последствията и възможните изходи. Защото намаляването на петрола е едно такова рядко случващо се загряване на жабешката локва и не трябва да допуснем когато човечеството изскочи от нея да попадне в още по-мръсен гьол. Задължително трябва да се влезе в битка с лъжите на корпоративните медии и политиците и с още по-дълбоките лъжи насаждани от училището, кварталната църква и другите институции за промиване на мозъци. И това няма да стане само с излагането на логични аргументи пред хората. Ако всички ние постъпвахме логично, тогава никой нямаше да последва нацистите в тяхната лудост. Но милиони ги последваха. Няма сигурен отговор на това как най-добре хората възприемат истините (а и лъжите на манипулаторите). Може би трябва да се слезе на едно по-емоционално ниво на общуване. Да се покаже с примери как една малка общност от няколко човека е способна на голяма сила, когато хората разчитат на себе си. Когато мислят самостоятелно, действат сплотено и не оставят някой друг да решава вместо тях. Да се достигне до съзнанието на хората не толкова чрез “мисълта, че това е логично”, а чрез “чуството, че това е добро”. Когато хората ни чуят със сърцето, тогава ще им е по-лесно да ни чуят и с разума и ще е по-лесно и за нас да разкажем какво е “пряка демокрация”, “народна съпротива” и “самоорганизран синдикат”. Да се обърнеш към емоциите не значи да манипулираш. Никакви “клики от най-съзнателни анархисти” или “авангарди на пролетариата” не трябва да се създават. Видяхме до какво доведе подобно поведение на болшевиките.
Макар и само като ексцентрична теория, се чува твърдението, че съществува план до 2020 населението на земята да се намали с 80%. За анархистите не може да се каже, че са поклонници на подобни “теории на конспирацията”, но не бива с лека ръка да отхвърляме предупреждението. През 30-те години на 20 век слухове за изграждането на нацистките лагери на смърта биха звучали също така налудничаво, но се видя, че избиването на няколко милиона не представлява сериозна техническа трудност. Днешните елити имат дори по-добри стратези и мозъчни тръстове, по-добри технологии и повече ресурси. Защо трябва да им се доверяваме сляпо, че са по-добри от нацистите?
През последните години с невероятна лекота бяха въведени редица мерки, които ограничават свободата на хората. Най-обикновенния активизъм бе почти приравнен на терористичен акт. Това е само първата стъпка. След справянето с вътрешната съпротива ще се премине (по-скоро продължи) с избиването на глобално ниво. Дори в момента частни западни оръжейни търговци заливат Африка с оръжие, докато нищо сериозно не се прави за справянето с продоволствения проблем. Азиатското население също лесно може да бъде намалено. Достатъчно е да се спомогне за конфликт между две или повече от новите ядрени сили – Индия, Китай, Пакистан…
Но с всичките си непотвърдени планове за нов холокост и съвсем реални полицейски мерки, капиталистите не могат да избегнат катастрофата, единствено е възможно да я отложат и направят по-мъчителна. Изглежда най-добрият, ако не и единственият начин да се избегне наближаващото бедствие е да се преустрои обществото на простите анархистични принципи – където всеки ще има участие в делата на общността, които го засягат и вълнуват, хората ще действат доста по-разумно и спазвайки изначалните принципи на равенството и солидарността. Звучи доста идеалистично и наивно, но кой е казал, че ще е лесно?
“Животът в безсмислен лукс” трябва да остане в миналото. Масовата медийна пропаганда трябва да спре. Земеделското стопанство трябва изцяло да се преустрои. Градската среда и транспортната ни система трябва също да се промени из основи – добро начало ще е обществения транспорт да стане изцяло безплатен. В помощ на науката и изследователите трябва да бъдат премахнати патентите и така наречените “авторски права” – всеки трябва да има достъп до цялата информация натрупана от човечеството. Но най-важното е да се справим с анти-социализацията и отчуждението сред хората, болестта причинена ни от капитализма и спъваща всичките пориви за промяна. Едва тогава имаме шанс за успех. •

http://anarchyfuture.a-bg.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *