Към пропаст!

печат
Тодор Живков
Тодор Живков

Бившият пазвантин на Тодор Живков и настоящ премиер на РБ е направил пред една от италианските телевизии фундаментални изявления за новата и най-нова българска история. Запитан дали неговият стил на управление не е еднакъв с този на „човека от народа“ (въпросът на италианския журналист навярно е бил инспириран от едно по-предишно изказване на пазвантина-премиер, в което той поясняваше пред туземната публика, че имал двама велики мъже – учители в политиката: Тодор Живков и Симеон Сакскобурготов, чийто „бодигард“ преди десетина години премиерът също беше). Бойко Борисов отговорил, че Тодор е непостижим и допълнил, че човекът от Правец сколасал да направи толкова много за Майка България през 35-годишната си диктатура, бил построил две Българии, за което народът го помнил и тачил и до днес. След това настоящият премиер донадил скромно, че ако съумее да направи само една десета от стореното от неговия велик предшественик, компанията му в пантеона на безсмъртните щяла да бъде осигурена стопроцентово.

Всичко това е нормално. Нищо друго не може да се очаква от един „бодигард“, който пак по собствените му признания и сега се обръщал към другия си учител с „Ваше Величество“. Бедата на Б. Б. обаче идва от първия му даскал, който само десетина дни преди да слезе от престола си, го опровергава пред поканените в Бояна на 1 ноември 1989 г. представители на окаяната ни журналистика. Живков споделя, че отдавна бил разбрал, че „Социализмът е едно недоносче“ и че вината била „в генезиса му“, тоест, ако прокуратурата реши да бутне някого в дранголника, то това несъмнено трябва да бъдат двамата класици и отци на „научния социализъм“ – Маркс и Енгелс. В откровенията си пред същото войнство на перото той добавил, че „етапите в историята не могат да се прескачат“, както се играе на прескочи-кобила и че „и ние ще трябва да извървим своя исторически път“ през пустинята на цивилизациите – нещо, което неговите наследници правят вече 22-ра година.

Една оценка за стореното от правешкия мъдрец е направил първият му и последен наследник на поста генерален секретар на БКП – Петър Младенов – пред едно друго събрание – на копоите от ДС. Броени дни след прословутия пленум, който прие на 10 ноември 1989 г. „оставката“ на Тодор Живков, подадена от наместника на Москва в НРБ и генерал от КГБ Шарапов, новият генсек заявява пред шпицкомандата генерали на ДС:

„Не за да се оправдавам, а ви го казвам какви са били причините, истинските причини, за да кажем – Край, повече не може! Нашето общество стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в нея!“

Мечтата на Б. Б. е да направи само една десета от подвизите на учителя му. То ще бъде предостатъчно, за да се озовем там, за където Петър Младенов казал на копоите, че е достатъчна и половин крачка.

Феранте Пала

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *