Камъни в стъклената къща

печат

immigrant_684685Английска поговорка гласи: който живее в стъклена къща, не бива да хвърля камъни.

Една четвърт от българския народ заминаха и останаха в чужбина, като страната ни продължава да бъде стабилен източник на емигранти. Немалко от „останалите“ пък се издържат от парите на „гурбетчиите“. Затова избликът на омраза, прераснал в трайна враждебност към мигрантите, изглежда нелепо.

В средата на миналия месец доклад на Центъра за човешки права в Белград, финансиран от британската благотворителна организация „Оксфам“, отправи към българските власти обвинения в жестокост към бежанците.

Медиите у нас публикуваха новината като „БЪЛГАРИЯ е обвинена в жестокост“ – и тук се крие едно от обясненията за масовото „трайно враждебно настроение“, ако не породено, то непрекъснато претопляно от средствата за масова дезинформация.

Легалните благотворителни и правозащитни организации сами по себе си са в прицела на анархическата критика заради непоследователните им кампании и изявления, за прояви на лицемерие и самореклама за сметка на „защитаваните“. В тази статия обаче кусурите на НПО не са обект на внимание. Гледаме съдържанието на доклада и признаваме, че авторите на доклада имат право да обвинят българските власти.

Държавният апарат у нас показва същата жестокост и към собственото си население, и то по различни линии. Населението, за съжаление, не се зъби на властта, а ръмжи срещу мигрантите, които просто искат да минат и заминат възможно най-бързо. По думите на един сириец, „по-добре куче в Германия, отколкото легализиран бежанец в България“.

Българските граждани, с твърде малобройни изключения, се солидаризират с властите – „обвинете Великобритания!“ и „ах, сърбите са го писали? Ще видите членство в ЕС през крив запушен макарон!“ – и това гарнирано с повече или по-малко попържни срещу „навлеците“ от Близкия Изток. Особено раздразнение буди фактът, че „незаконните мигранти“ плащат на трафикантите хилядарки, което според „будните граждани“ било „доказателство“, че не са „бедни и нещастни“. Възраженията срещу подобни изводи в най-приличния вариант се натъкват на обвинения в „сбъркана логика“. Възможно е да са прави, но и тяхната логика е сбъркана, защото пристигналите дотук бежанци са онази част от желаещите да избягат, които са събрали нужните за придвижване суми – кой знае с цената на какви лишения и страдания.

Друга опорна точка, не непременно спусната отнякъде – низостта поражда сходни аргументи и съвсем спонтанно – е мантрата за „незаконното пресичане на границата е престъпление“. Използващите точката индивиди надали осъзнават, че фактически обявяват за престъпление това човек да бъде беден или застрашен, от което се опитва да се спаси. В същата графа обаче попадат осем от всеки десетима българи! Да ги вкараме още сега в затвора и тях, при което ще изгубят редица свои, и без туй формални, граждански права – истински рай за „родната“ олигархия.

Не се афишира и фактът, че НАВЛЕЦИТЕ идват от страни, в бедственото положение на които европейските олигарси имат голям пръст – вината изцяло се хвърля върху САЩ, които искали отслабване на Европа. Не че няма основание, но европейските корпорации не са спирали прикритата си колониална политика към Северна Африка и Близкия Изток, а правителствата им не са опитали с нищо да спрат безобразията, които карат хората да търсят спасение или нека само „добър живот“ – все едно това не е равносилно пак на оцеляване!

Всичко това не говори добре за „душевността на българина“, а за българската власт не казва нищо ново – тя си е същата отдавна и е подобна на всяка друга власт, без значение кое национално прилагателно ѝ е лепнато.

Принудени сме да признаем, че манипулативните заглавия за „обвинената България“ съдържат твърде висок процент истина. Институциите и подпяващите им поданици (то това е България, нали? Поне голямата ѝ част) се отнасят жестоко към абсолютно всички социално слаби групи или малцинства. Като се почне от децата в Могилино, отношението към пенсионерите, отзивчивостта към потребностите на инвалидите и т. н.

Единственият недискриминиран у нас персонаж е мутрата с големия джип – нему е позволено всичко. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *