Капанът „Евро плюс“ щракна

печат
В края на март българското правителство присъедини страната ни към новосъздадения механизъм „Евро плюс“ без почти никакви обществени дискусии. За пореден път интересите на хората бяха поставени на заден план, за да се угоди на европейските „господари“ и с надеждата да влезем в еврозоната. Пактът е задължителен само за държавите в еврозоната, но към него се включиха доброволно и страните извън нея. Това са България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Дания.
Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия не сложиха подписа си заради несъгласие, свързано с „националните им интереси“. Дори гърците, които са пред фалит, подкрепиха пакта „Евро плюс“ и спасителния фонд, но с условие да им се намали лихвеният процент, а ние приемаме всичко, без да получим нищо насреща.
Какво представлява този пакт? „Евро плюс“ е създаден заради спасителния механизъм на еврозоната. Потъналите в дългове и бюджетни дефицити страни от южната дъга на Европейския съюз накараха основните кредитори да предприемат този ход.
Той не беше обсъден с източноевропейските страни и техните интереси нямат място там. „Евро плюс“ е междуправителствено споразумение, което гарантира достъп до Европейския спасителен механизъм. От 2013 г. той ще разполага с ресурс от 700 млрд. евро. Споразумението предвижда законови забрани срещу държавни дългове над 60% от БВП, координиране на данъчната политика, обвързване на заплатите с производителността на труда, а пенсионната възраст – с продължителността на живота.
През март беше решена и формулата за квотите на страните в спасителния фонд. Като цяло формулата е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите. Излиза, че бедните държави ще спасяват богатите. Разбира се, България като най-бедна страна в Европейския съюз има най-голяма квота като дял от БВП – 17%, а страни като Люксембург, Холандия и Австрия – под 5%. Това значи, че ние ще трябва да внесем 6,1 милиарда евро. Защо трябва да плащаме дългове на чужди бюрократи? Ние дори не сме в еврозоната и нямаме нищо общо с бъркотията, която цари там. Най-потърпевши от цялата работа ще сме именно ние, обикновените хора.
Пактът вече влиза в действие, след като се направиха промени в Закона за бюджета, с което България поема ангажимента оттук нататък да не надвишава 2% бюджетен дефицит и то при 3% праг за ЕС, както и да не надвишава 40% преразпределение на БВП чрез бюджета. Макар и да претърпя фиаско с промени в Конституцията за вкарването на т. нар. Фискален борд, финансовият министър Симеон Дянков успя частично да поправи неуспеха си. С влизането в пакта „Евро плюс“ и ангажимента да не надвишава 2% бюджетен дефицит, българският народ е изправен до стената. Каквото и да става оттук нататък, България не трябва да надвишава тази бариера. Няма значение дали ще трябват пари за образование, здравеопазване, или просто повишаване на пенсиите, ще има нова „евро“-причина, поради която това „няма да е възможно“. Напротив, очаква се в следващите години данъците да скочат, стажът и възрастта за пенсиониране да се удължат, а пенсиите и доходите в държавния сектор да бъдат замразени до 2013 г. Тогава щял да се появи европейски механизъм, който щял да замени програмата за финансова стабилност.
Финансовата стабилност на огромната част от българския народ обаче е стабилността на бедственото му положение – пари няма, а когато дойдат, инфлацията и вечните кредити отдавна са ги изяли.
За разлика от останалите страни в ЕС, България все още не може да излезе от кризата. Ако за някои това е въпрос на време, то за нас приемането на този пакт е равно на самоубийство. Налагането на тези нормативи ще ни потопи още по-надълбоко. Една от критичните точки на поносимост в страната ни е достигната – правителството призна, че периодично взима от фискалния резерв.
Злото е сторено и за сетен път убеждават целокупния и овчедушен български народ, че няма друг избор, освен да „затяга колана“ и да се надява, че „най-лошото“ ще го подмине. Докато им вярва и си трае обаче, „най-лошото“ ще си остане най-добре познатото му мизерно всекидневие.
Светльо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *