Капиталът в ХХI век

печат
(продължава от миналия брой)

6) Структура на имущественото неравенство. Неравенство в работните заплати след 1980-те години

Тридесет и петте години, последвали края на Втората световна война, са необичайни, доколкото през този период за пръв път става възможно някои да се изкачват по икономическата стълба за сметка на собствените си старания, а не в резултат на получено крупно наследство. Възможно е все още живите спомени за тези години да пречат на ясното разбиране на по-типичните исторически тенденции в динамиката на имущественото неравенство.

През 1980-те и 1990-те години започва да се проявява новият икономически феномен: заплатите и премиите на най-висшите служители на най-крупните корпорации и банки достигат невероятни размери. Делът от съвкупния фонд на заплатите, разпределян в полза на 1% от населението, достига 8% към началото на 2010-те. Най-ярко тази тенденция се наблюдава в САЩ.

Статистическите данни за САЩ сочат, че от 1980-те ръстът на имущественото неравенство се дължи на увеличението на доходите на най-богатия 1% от населението, чийто дял в националния доход е нараснал от 9% през 1970-те до 20% в 2010-те. Подобен е ръстът на доходите и на останалите 9% от богатите 10%. Това означава, че ръстът на доходите на тази социална група надвишава средното ниво на ръста на щатската икономика. За цялото останало население на Америка ръстът на доходите е под 0,5%.

Анализът на данните за развитите страни в Европа и Америка сочи, че за най-богатия 1% от населението от 1990 г. насам се наблюдава фантастичен ръст на покупателната способност, докато тази на средно-статистическия гражданин е в стагнация.

7) „Заплата за успехи поради късмета“

Някои американски икономисти обясняват диспропорцията в ръста на доходите на висшето началство с това, че те притежават уникални способности и че тяхната производителност на труда е много по-висока от средната. Проучването на нивото на образование и професионален опит на мениджърите от най-богатия 1% от населението и останалите 9% (от богатите 10%) обаче не обяснява съществените различия в нивата на заплатите им.

Нещо повече, нивото на заплатите на топ-мениджърите не се намира в пряка зависимост от качеството на взетите от тях решения (т. е. от компетентността им). По-скоро е обратното. Ако в резултат от въздействието на външни фактори печалбата на фирмата се увеличава, то и възнагражденията на топ-мениджърите растат. Този феномен се нарича от икономистите „Заплата за успехи поради късмета“ (че са „попаднали“ в такава фирма).

От друга страна се проследява забележителна зависимост между нивото на подоходния данък и възнагражденията на сътрудниците от висшия ешелон: от 1980-та нататък действащото по-рано в САЩ високо ниво на подоходния данък съществено намалява, което способства за лавинообразния ръст на доходите. (NB: Все още в САЩ са твърде далече от „плоския данък“, въведен от „социалистите“ на БСП.) „Естествено“, социалната група, спечелила от понижаването на данъците и кореспондиращото увеличение на доходите им, има значително политическо влияние, което тя употребява между другото и за поддържане на ниското ниво на данъците.

8) Разпределение на дохода от капитала

Не само безпрецедентният ръст на работната заплата обаче води до растящата пропаст между доходите на различните социални групи в САЩ. Следва да отчитаме и ръста на доходите от капитала, на който се дължи над една трета от ръста на неравенството. Независимо от съществените различия в разпределението на заплатите, неравенството в притежанието на богатство и разпределението на доходите от капитала надминава първото в пъти. Притежанието на капитали (и дохода от тях) винаги е по-концентрирано, отколкото разпределението на дохода от трудова дейност. Например 10% от най-високоплатените работници получават 25-30% от общия националния доход от заплати – толкова се пада и на 50% от нископлатените работници. В същото време в САЩ богатите 10% от населението, получаващи доходи от капитал, притежават 72% от цялото национално богатство, а най-бедните 50% от населението – едва 2%.

toma-piketi-citat-sm

9) Изработено или наследено богатство?

Изследванията показват, че само за поколенията, родени между 1910 и 1960 г., най-богатият 1% от населението се състои от хора, за които основен източник на благосъстоянието е работата, а не наследеният капитал. За първи път в историята учението и работата позволяват най-богатият 1% от населението да има по-висок стандарт от този на наследилите своето богатство.

Тази аномалия поражда безпрецедентна увереност в необратимостта на социалния прогрес и в това, че неравенството, основано на наследеното богатство, е останало безвъзвратно в миналото. Изучаването на динамиката на наследените богатства обаче доказва обратното.

Когато нивото на доходността от капитала превишава значително и стабилно нивото на ръста на икономиката, неизбежно размерът на наследените богатства (възникнали в миналото) превишава размера на натрупванията (на богатствата, изработени понастоящем).

Изучаването на данните за размера на националното богатство на Франция, на нивото на смъртност и това на натрупванията във Франция за периода от 1820 до 2000 г. позволява да се заключи, че за периода от 1820 до 1914 г. размерът на наследените богатства и даренията през целия живот е представлявал 20% от националния доход, след което е паднал до 5% през 1950 г. и се е върнал на 15% през 2010 г.

Най-ниското ниво на размера на наследствения капитал е достигнато към 1970-те – общо 40% от целия частен капитал. Останалите 60% от националния частен капитал са били изработени през живота на техните притежатели. През 1980-те вече две трети от частния капитал във Франция са наследени. Като се има предвид сериозният размер на богатствата, предавани по наследство във Франция, и изгледите наблюдаваните тенденции да се запазят, е най-вероятно към 2050 г. делът на наследените богатства да достигне 90% от целия частен капитал, тоест ще се върне на нивото от началото на XX век.

10) Бедна държава на богати граждани

Интересен парадокс се наблюдава в развитите страни, особено в Европа: при най-големия в света размер на частния капитал Европа се справя изключително трудно с държавните си дългове. В развитите страни той се приближава към 90% от БВП – ниво, невиждано от Втората световна война насам. При това народите на Европа са по-богати от всякога. Тъжната истина обаче е, че това богатство е разпределено крайно неравномерно: частният капитал процъфтява в страни с бедно население. Например в Англия и Франция частният капитал съставлява повече от 95% от националното богатство. Същевременно в развитите страни процентните плащания по държавните дългове превишават размера на инвестициите във висшето образование.

От трите възможни начини за съкращаване на държавния дълг – въвеждане на данък върху богатството, инфлация или режим на строги икономии – първият (извънредният данък върху богатството) е най-справедливото и ефикасно решение.

11) Прогнози за бъдещето

Има ли опасност финансовата глобализация да доведе до още по-голяма концентрация на капитала в бъдеще? Изучаването на динамиката на движението на капитала, принадлежащ на отделни индивиди и различни фондове, води до извода, че при 4% средна доходност от капитала най-едрите капитали нарастват с 6-7% процента на година, докато най-дребните – с най-много 2-3%.

Типичен пример е ръстът на финансовите портфейли на университетите в САЩ – най-крупните (с размер над 15 милиарда долара) растат по-бързо, отколкото по-скромните. Това се обяснява с факта, че собствениците на крупния капитал първо, са по-устойчиви на рисковете при инвестиции, и второ, могат да си позволят да наемат най-добрите (и съответно, най-скъпите) управители на своите финанси, които разработват най-добрите инвестиционни стратегии, носещи максимално високи доходи.

За лицата с неголеми спестявания са недостъпни както най-ефективните финансисти (те са твърде скъпи), така и високодоходните алтернативни инвестиции (минималните прагове за „вход“ там са много високи).

Тоест, когато капиталът достигне определени размери, той започва да расте по свои вътрешни закони, включително поради това, че собственикът на такъв капитал може практически да реинвестира целия доход от него.

Ако допуснем, че във втората половина на XXI век ръстът на икономиката в световен мащаб ще бъде приблизително 1,5% на година при ниво на спестяванията около 10%, може да се изчисли, че размерът на глобалния капитал ще превишава размера на глобалния доход около 7 пъти. От гледна точка на концентрацията на капитала целият свят ще заприлича на Европа в периода от XVIII век до началото на Първата световна война.

Съгласно наличните данни, по-малко от една хилядна от населението на Земята (около 4,5 милиона души), притежаваща капитали със среден размер 10 милиона евро, се разпорежда с повече от 20% от глобалното богатство. Ако тенденцията продължи (с ръст на доходността на крупните богатства от 6% годишно при среден ръст на глобалния капитал от 2% на година), то след 30 години тази една хилядна от населението на планетата ще контролира 60% от световното богатство.

По-нататъшното обогатяване на най-богатите ще става за сметка на обедняването на средната класа. Едва ли съвременните демократични институции са приспособени да функционират ефикасно в условията на политическо недоволство на обедняващото мнозинство от населението.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *