Капитализмът и собствените му кризи

печат

Почти всички сгромолясали се империи през вековете са били жертва на собствено създадените си хронически болести за “Пари и власт“, наричани по новому кризи, предвестници на бъдеща гибел.

Днешната глобална капиталистическа империя е навлязла вече в последния стадий на своето съществуване, но по дълголетие далеч надминава всички досегашни империи и системи в премижаване на кризите, които биха я отдавна запратили в пепелището, както всички други, ако народите и работническата класа не бяха в летаргия и безпътица. В момента повече от всякога се раздухва световно напрежение и страх от всякакъв вид кризи, физически преродени, материални, финансови, икономически и здравословни. Вече дълги години търпим убийствената екологична криза. Неотдавна имахме две китайски епидемии, с пълна пара ни дойде пак на гости финансово-икономическата криза, в този момент световните медии вестници и други правят милиони от „мексиканския“ свински грип – криза, предизвикана от замърсяване и изкуствено хранене на прасетата. Именно алчните милионери и милиардери с техните колосални конгломерати са най-големите замърсители на околната среда във всякакъв смисъл.

Спомням си как само преди няколко десетилетия се почна налудничаво сечене на “Белите дробове“ на нашата планета, дъждовните гори главно по течението на Амазонка в Южна Америка и Индонезия в Азия. Изплашените народи, еколози и учени вдигнаха доста бездействен и неорганизиран шум против патентованите от властите и елита официални престъпници. Страшно много се писа и каза по медиите за последиците: “опасност от глобално затопляне и напрежение на планетата, последвано от озонови дупки, стопяване на ледниците и повишаване на морското равнище, наводнения и страхотни разрушителни бури“. Жадните за милиони се изсмяха и се оправдаваха, че не било научно доказано горното. Разрушението продължи и продължава. В последно време сме свидетели на демагогски лъже-обещания, намаляване на газови и други емисии, контролирани от световните икономически елити, покровителстващи в повечето случаи своите партньори властници. “Смешен плач“!

Постиженията на Чарлз Дарвин и Пьотр Кропоткин за прогреса и революцията в нашето общество са захвърлени по кюшетата на държавните институти, даже в Америка още се опитват с техните сковани закони и мумифицирани съдии да отхвърлят Дарвиновата теория по училищата, да възстановят остарялата теория на изкуфелите фанатици за божието седемдневно създаване на света, с неговите кални творения, Адам и Ева, чиито днешни потомци сме самите ние.

Птичият грип и епидемията SARS

Рожба на Китай, пак за големи печалби, неотдавна се повтори за урок на спящите. Нова криза пак в Китай, злоупотребата с евтин, отровено мляко на прах, пак безсрамно за пари, от което пострадаха хиляди и умряха доста невинни китайци и невкусили още от мизерния живот новородени бебета. За жалост народна поука и тук не последва, нито солидни организирани действия на народен протест.

На всички ни е известно, че лошите епидемии се раждат и са продукт на замърсяване, бездействие и алчност.

Няма да забравя идването си в Нова Зеландия. След 3 години време, наместо да работя в замърсените фабрики, реших да стана фермер и да отглеждам кокошки. До това време отглеждането беше по подобие на нашето в България, свободно разхождане на кокошките по земята, с удобни широки гнезда навсякъде. Изведнъж, за много кратко време, стана революция в цялата индустрия. Наместо кокошките да се оставят на свобода да носят яйца, построиха се навсякъде грамадни постройки с отделни постоянни железни клетки, изкуствено осветявани непрекъснато за пресилено снасяне на повече яйца за повече доходи. Когато отидох и видях гаврата с природата на пресиленото хранене – горките кокошки бяха в постоянно напрежение с разни хормони, антибиотици, евтини замърсени жита, цялата атмосфера вонеше от нечистотиите и десетките умрели от напрежение, от сърдечен удар кокошки, – не издържах, излязох навън и повърнах. Това беше началото и краят на моята кокошкарска професия. За себе си ще кажа, че по-нататък, след известно време развих градинарство и овощарство и досега съм единственият на любеници без семки в Нова Зеландия.

Затова нито свинският грип, нито SARS преди това не ме изненада никак, нито неотдавнашната трагедия с млякото на прах. Капиталистите казват “Бизнесът е да се правят пари, не приятелства“. За тези епидемии трябва да обвиним и бездействието на Китайските псевдокомунисти, което пак не е изненада за нас. При такъв сценарий и логика, при господстващата алчност и престъпно бездействие, последвани от изкуствена паника на официалните държавни медии, които са инструмент за пари и всяване на страх и напрежение у народите, може да се очакват и още по-лоши и опасни епидемии, кризи и вмешателства на силните в личния живот на хората и планетата.

Алтернативата е само една, организирана революционна борба против всички държавни терористи, политически и икономически – раковият тумор на нашето общество.

Златко Златков

Нова Зеландия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *