Катехизис на властника

печат

(продължава от миналия брой)

V. Структури на властта

19. Сферата на приложение на властта и броят на апаратчиците има тенденция да се разширява непрекъснато, вследствие:

а) Известните закони на Норткот Паркинсън, присъщи на всяка бюрократична система – ханска, британска или народно-демократична. [Количествената и качествена страна на тези закони е изяснена в следващите две подзабележки:

(а) Всеки овластен индивид се стреми да се изкачи в йерархията. Когато това е невъзможно вследствие задръстване по стълбата, въпросният индивид мотивира пред висшестоящата инстанция необходимостта от помощници (винаги в интерес на общото благо). Наличието на такива автоматически го поставя в положение на техен началник, с което щатът набъбва, а стълбата се удължава с едно стъпало надолу. При това този процес няма нищо общо с обема „работа“, извършвана във ведомството или някой негов сектор. Като илюстрация професорът дава примера с британското адмиралтейство, или още по-фрапиращия – с министерството на колониите: когато метлата на бунта смита останките от Британската империя в боклукчийската кофа на историята, в нейното колониално министерство е имало 6-7 пъти повече чиновници, отколкото в епохата, когато тя е била в апогея си и „слънцето не залязвало над нея“.

(б) Желанието на новоизлюпения началник (пък и на имащия най-висш ранг) да съхрани стола, креслото или престола го води до пречиствателни операции в подведомственото му обкръжение. Чистката засяга всичко, което стърчи над средното ниво или би могло да засенчи началството. Затова, ако чиновникът – от архиваря до първия министър – иска да запази мястото си, той трябва да разговаря с колегите си за футбол, конни надбягвания или ТОТО (1 или 2) и никога за сериозни неща. Горните две операции – очистването на всичко стърчащо и доброволното превръщане на подчинените в шутове – водят до съответни качествени изменения в йерархията на всички нива. Когато въпросният началник се изкачи на следващото стъпало, отиде в пенсия или при Тангра, някой от артисалите в антуража поради нищожеството си заема по „достойнство“ вакантния пост. Той прилага същите превантивно-хигиенични мерки спрямо своето обкръжение. Така след няколко поколения, отбелязва проф. Паркинсон, във ведомствата започва истинско състезание по идиотизъм. Друга илюстрация, освен британската, на универсалността на паркинсоновите закони, може да се намери в историята на „съветската“ власт. Наследила от империята на Романовци 1 300 000 чиновника, станали в 1922 – след 5 години ленинско управление – 1 500 000, през 1962 г. те са 16 000 000, а днес – 30 000 000! Тези „количествени натрупвания“ водят до „качествени изменения“ във върхушката на чиновническия авангард на „съветските народи“ и „прогресивното човечество“. Качеството може да се проследи по пътя, извървян от Ленин, през Сталин, Хрушчов, Брежнев, за да стигне до живите трупове Андропов и Черненко, и техния духовен син – Горбачов.

Сериозният изследовател на тази епоха не трябва да се смущава от комплиментите, които си разменят нейните „велики“. Така например екс-външният министър Клод Шейсон – едно френско потвърждение на закона за ентропията на интелектуалната енергия във висшите бюрократични сфери – сравни сенилния Андропов с… компютър, пропускайки да уточни „от първата генерация“. Кремъловедите изпитваха известно неудобство, когато трябваше да издават характеристика на предпоследния господар на „Третия Рим“ и бивш шофьор на Брежнев – Черненко, но затова пък са разточителни спрямо последния провинциален, партиен помпадур – Горбачов, който имал „чугунени зъби“… в ерата на роботронната революция!!!]

б) Увеличение на броя на поданиците или квадратните километри.

в) Разнообразието на задачите, които се поставят в процеса на установяване, поддържане и разширение на властта.

г) Особеностите на „текущия исторически момент“, свързани с вътрешното и международното положение на господстващата каста или класа.

Комбинираното взаимодействие на гореизброените фактори води до удължаването на йерархическата стълба и специализирането и разпределението на функциите във властническия екип.

20. Последното води до конституирането на различните институции, чиято съвкупност образува държавата. Лъвският дял от тях се пада на репресивните: полиция (явна и тайна), армия, шпионски служби, съд, затвори, концлагери, палачи. Без тях държавата е като безгръбначно мекотело. Следват институции, свързани с набирането на средства, необходими за издръжката на многоликата класа от господари или – което е същото – „слуги на народа“, които, както вече се знае, винаги представляват „честта, съвестта и ума на епохата“. Финансовите проблеми на Държавата се опростяват значително, когато икономиката е етатизирана и бирникът е едновременно и собственик на „средствата за производство“. И не на последно място са институциите за „морално-политическото“ оглупяване на поданиците: преса, радио, телевизия, училища, университети, храмове с техните агитпропи и клир. Всичко това, оплетено в мрежите на дублираща административна и партийна бюрокрация, която е коронована с министерства, правителства, парламенти, държавни съвети, централни комитети и пр. символи и седалища на върховната власт.

21. Гореизброените процеси на диференциация образуват основата на толкова скъпото на Монтескьо и останалите конституционно-демократически шарлатани разпределение на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Независимостта на последните е съвършено илюзорна, ако се вземе под внимание техният общ интерес. А както се знае „Интересът клати феса!“

Смешението на функциите на трите власти или поделенията им се констатира във всеки момент, в който хидрата на недоволството се навдига срещу държавния ред. Тогава армията поема функциите на полицията, правителството – тези на „народното“ събрание, а извънредните съдилища – ролята на палача!

Честите административни реорганизации, при които наказателните институции (затвори, лагери и т. н.) минават от МВР към Министерството на правосъдието и дори на културата и образованието, и обратно, са още едно доказателство за това, че т. нар. разделение на властите е само един конституционен фарс.

Ако понякога във властта се засилват черти, които на езика на улицата се наричат „демократичност“, те се дължат само на нейната слабост и огъване пред натиска на разюзданите тълпи. Следователно, „демокрацията“ е симптом на старческа дегенерация на властта.

VI. Финансиране на властта.

22. Както вече бе казано, размножението на „работниците“ от институциите, изброени в предишния параграф, се извършва съобразно законите на известния английски проф. Норткот Паркинсън – в геометрична прогресия. Последното обстоятелство превръща въпроса за набиране на средства във въпрос витален и кардинален за властта.

23. Източниците за набиране на необходимите финансови средства са:

а) Облагане на трудолюбивото народно стадо с данъци, когато то работи „на своя сметка“, или чрез директно прибиране на частта, наречена „труд за обществото“, когато то работи с държавните, т. е. „общонародни средства за производство“. Тази част варира от 10% (или десятък, който блаженстващата под сянката на султаните рая е дължала на държавата), до девет/десятък т. е. 90%, както е при стоково-паричното стопанство, в условията на развития социализъм.

б) Военни обири на съседите, чието разнообразие изпъстря страниците на външнополитическата история на всяка държава.

Докато първият начин е предоставен на нисшите звена от йерархията на властта, то вторият е прерогатив само на върховната власт, която го организира като високопатриотичен подем и общонародна инициатива.

24. Събраните средства се предават на висшестоящите институции и така – чак до върха на пирамидата, който единствен е упълномощен да разпределя тези средства надолу – според силата на отделните властници и значимостта на новозаплануваните мероприятия. (Силата на отделния властник е право-пропорционална на сборната глупост на поверените му поданици!)

VII. Отношение на властника към членовете на обществото, върху което е издигната пирамидата на властта и тяхното категоризиране.

25. Ако властникът допуска на думи – и почти никога на дело – определени компромиси спрямо окръжаващото го народно стадо, то е само за да може по-добре да го възседне. То не заслужава нищо друго, освен неговата ненавист или презрение (в зависимост от текущия момент). И толкова по-зле за него, ако се остави да бъде воден от чувствата и връзките на добродушие, любов или приятелство. Той не е никакъв властник, ако подобни връзки могат да спрат ръката му или накарат окото му да мигне.

26. С цел завладяването на властта над обществото, властникът може (и често е задължен) да живее в него. Той трябва да проникне навсякъде – във всички слоеве, институции, организации, променяйки езика и цвета си като хамелеона или козината като вълка, но винаги запазвайки вълчия си нрав на властник.

27. С оглед по-лесното овладяване на властта над това мръсно общество (за което, подобно Калигула, той често съжалява, че няма една-единствена глава за отсичане) властникът го разделя на няколко категории. При класификацията си, както във всички други свои мероприятия, той не се ръководи от чувства на омраза или любов, а единствено от гледна точка на степента на полезност или вредност на даден индивид за каузата на властта изобщо и неговата лична в частност.

Помнейки, че той не признава (освен на думи) равни и че обществото е разделено на две: на едната страна е той – властникът, а на другата – остатъкът на обществото, то този остатък се разпределя в следните пет категории:

28. Към първата категория – т. нар. службаши – принадлежат всички, които срещу прилично възнаграждение са готови да изпълняват всякакви заповеди.

В еволюционните епохи, а те обхващат 99% от историческото време, тази категория е най-сигурната опора на властта. Ето защо нея властникът трябва да търси (разбира се, не като четирилистна детелина, защото при днешните условия тя се намира сравнително лесно: почти на всяка случайна извадка от петима граждани, поне един ще приеме да нахлузи милиционерската фуражка или галонираната униформа) и да я пази, като зеницата на очите си, защото без нея властта не може да съществува.

29. В следващата (от гледна точка на полезността) категория влизат всички тези, които декларират, че не се интересуват от „политиката“. Тези, които са индиферентни към обществените промени и на които е все едно кой за какво се бори в обществото. Тази блатна категория е изворът на поданиците в едно царство. Тяхната важност е почти равносилна на тази на първата категория, ако не и по-голяма. Защото без поданици и службашите са немислими.

Тази категория не граби и не потиска, но благодарение на нейното равнодушие и овчедушие съществуват и грабежът, и потисничеството – тези иманентни атрибути на властвуването. •

(следва)

Из том I на „Антиистория славянобългарска“

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *