Катехизис на властника

печат

(продължава от миналия брой)

30. По средата на тази класификационна скала се намират властогонците и конкурентите. Отношението към тях е двойствено, защото, от една страна, приели принципите на властването, те са братя по чувства на всеки властодържец. Техните амбиции са резервоарът на всички, които се стремят към властта или я упражняват. От друга страна обаче те са конкуренти, чиято ръка не би трепнала в подходяща обстановка, при нанасяне на братоубийствения удар, когато се касае за поемане бремето на властта.

Гореспоменатата двойственост се изразява в това, че, от една страна, властникът иска да спечели тези по-малки братя за своята кауза, стига те да се задоволят с второ- и третостепенните роли в театъра на властта. От друга страна, когато те посягат към неговите прерогативи, той трябва да ги изпрати в царството на сенките. Извършвайки братоубийството, в последния случай, той не трябва да съжалява за нищо, нито да се оставя да бъде раздиран от противоречието между чувства и дълг. Защото „Братството си е братство, но сиренето е с пари!“

31. В последните две категории се намират богомилите — с или без пушки. Това са най-зловредните за „общонародните интереси“ категории. Те нямат друго желание или мисъл в главата си, освен крушението на деликатната машина. Спрямо тези категории, властта не трябва да знае пощада! Коя смърт ще се избере – бавната или мълниеносната, — е само въпрос на удобство. Важното е властникът да помни, че по отношение на тяхното систематично и педантично задушаване и изтребление, споровете могат да бъдат само от тактическо естество. Принципният въпрос относно тяхната съдба, е решен веднъж и завинаги. И не подлежи на обжалване и преразглеждане.

(Детайли относно подразделението, шпионирането и предвидените за четвърта и пета категории Мерки за неотклонение и оземление, любопитният читател може да намери в централната и окръжни картотеки на ДС, която с постоянство и със завидно трудолюбие е изработила техните полицейски досиета.)

VIII. Показното отношение на властника към народа.

32. Колкото и дълбоки да са презрението и омразата му към плебса, особено когато последният не проявява дължимото страхопочитание към властта, истинският властник е длъжен, в интереса на вечността, дори когато съсича или разстрелва народа, да му разяснява, че това се върши в негово име и че кръвопускането е абсолютно полезно за народното здраве.

Затова, даже когато властта е в ръцете му по силата на божието благоволение или историческата необходимост, без да говорим за „народния вот“, той трябва да се допитва до „общественото мнение“. Последното има много лица. От събранията, на които опитоменото боилство е истинският „изразител на народните стремежи и идеали“, до известните ни ОФ-изборни победи — с 99,99%.

IХ. Отношение на властника към „съратниците“ му.

33. Истинският властник няма приятели. В параграф 7-ми на този катехизис формулирахме принципите на категоризиране на екземплярите от рода Ноmо Sapiens. Тук само ще повторим, че критерият, съобразно който той определя становището си към „ближния“, е полезността или вредността на последния… за каузата на неговата лична власт.

34. Въпреки хладината, която лъха от предишната алинея, не е излишно да се напомни, че сградата на властта почива върху пълната солидарност на властниците срещу народа.

Малки или голeми, ние можем да плуваме като лайно над народните води, само докато сме единни. Цената, която трябва да се заплати за участието във властта, е признаването на демократичността на йерархическия централизъм и произтичащото от него неравно разпределение на предоставените ни от провидението и народа… зелници.

35. Макар че йерархическата стълба поражда неравенството и сред властниците, нископоставените трябва винаги да помнят, че те стърчат поне с една глава над плебеите. Само това предимство да беше, властта си струва да бъде бранена със зъби и нокти.

Нека още се помни, че като премия за послушанието и изпълнителността всеки „мой хранен човек“ и „здрав наш другар“ ще получи пълно всеопрощение, и на небето, и на земята, за престъпленията си, когато те са насочени срещу брашнения чувал.

Гарван гарвану око не вади!

Х. Личните качества на властника

36. Стъпвайки на пътя към висшето общество, властникът загубва отнапред всички човешки качества. Той няма вече никакви други интереси, чувства, привързаност, мисли и страсти, освен тези, които го водят към завоеванието на все по-големи късове власт. Всичко в него е погълнато от една-единствена страст и постоянна цел — изкачването на върха на пирамидата на властта.

37. Не на думи, а на дело истинският властник е скъсал с всички морални ценности и условности на „простите хора“. В последните той вижда само потенциални слуги или врагове. Главната цел на неговия живот е безпрекословното подчинение и употребата на едните за постигане на поставените му от провидението и историческата необходимост върховни и понятни само нему идеали, и елиминирането на другите от житейския му път.

38. Властникът презира дълбоко всякакви програми и принципи. От всички науки той познава и признава само една — науката за управлението или, което е същото — за пасенето и стрижбата на човешкото стадо. Останалите науки той отдава под аренда на носителите на вечнотърсещия, любопитен човешки дух, при едно условие — че те са готови да продадат първородството си срещу паница казионна леща.

39. Той презира дълбоко т. нар. обществено мнение, освен ако то не съвпада с неговото собствено. Същото отношение властникът има и към т. нар. обществен морал.

Морално за него е всичко, което съдейства за установяването на безразделната му власт над овцеподобните поданици, и безнравствено и престъпно — всичко, което пречи за постигането на тази единствена, имаща стойност в неговите очи, цел!

40. Знаейки, че властта е рентабилен занаят, той трябва винаги да помни, че като събрат на рентата, този занаят е рискован. И често се заплаща с главата.

Не забравяйки колко изобретателна в отмъстителността си спрямо падналите властници е многоглавата хидра, наречена народ, истинският властник трябва да изхвърли от душата си всякакъв романтизъм, сантиментализъм и ентусиазъм, когато се поставя на карта основният въпрос на властта: кой-кого? Лаконичен отговор на този въпрос са дали моите талантливи ученици от БКП:

„С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!“

След като властническото сладострастие му е станало втора природа, във всеки помисъл и действие той трябва да се ръководи само от студената политическа сметка. И в нея той не трябва да намира други интереси, освен личните си и – от само себе си се разбира – тези на… роднините си. При условие, че те не са разядени от червея на едиповия комплекс.

41. Властникът е безцеремонен, безмилостен и безпощаден към т. нар. народ! Последният разбира само от един език — този на камшика. Загубил всякакви младенчески илюзии, истинският властник трябва да помни винаги, че войната му с готовите да го разкъсат във всеки момент на слабост поданици — тайна или явна — е война не на живот, а на смърт!

Властник, който търси обичта и благодарността на поданиците си, е кретен и „смрад — благовонна“!

Аз казах!!! •

Из том I на „Антиистория славянобългарска“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *