Катехизис на властника

печат

Дръж се настрана от подчинените си, за да не ти се случи нещо, което никой не може да предвиди! Не ги приближавай в своята самота! Не откривай сърцето си на своя брат и нямай никакъв приятел! Дори когато спиш, нека сърцето ти бъде будно, защото ти няма да имаш ни един другар в деня на нещастието!

 

Съвети на фараона

към сина му

Египетски папирус

 
Кралят трябва да се съмнява във всичко и всички! В своите приятели, в своите жени, братя и най-вече във вероятния престолонаследник, защото принцовете, както раците, имат всеизвестната склонност да разкъсват бащите си!

 

Артахастра

Наръчник на индуските деспоти

 

Казват, че в личните книжа на невидимозаклания хан Крум Страшни, намерили следния, собственоръчно написан катехизис:

I. Същност на властта или на държавата, което впрочем е едно и също:

01. Оставената от моя далечен френски епигон Луи Четиринадесети дефиниция: „Държавата, това съм АЗ!“, е много по-близка до реалността, отколкото всички бръщолевения на юристи и марксисти. Тя има само един дефект — своята откровеност.

02. Властта е занаят, който се различава от този на пладнешките хайдуци по дълбоко залегналия във властника стремеж към законност. Вследствие последната, обикновеният разбойник рискува собствената си кожа, докато посоченият от бога или народа избраник си служи с кожата на поданиците си.

03. Най-после, властта се реализира чрез институции, но последните са нищо без хората, които носят скиптри, жезли, фуражки, акселбанти и пр. атрибути и белези на властта. Ето защо, приказките на някои хитреци, че се борят само срещу институциите, а не срещу човешкия им пълнеж, са от лукаваго.

II. Цели на властта:

04. Властта е самоцел! Останалото са локуми и лакърдии, предназначени за народните тонковци.

III. Основни принципи, правила и условия за съществуванието и функционирането на властта:

05. Сградата на властта почива върху насилието — открито или маскирано, и неговия сурогат — страха.

06. Основният принцип, върху който е изградена сложната машина, е демократическият централизъм.

Неговата същност се състои в следното: във веднъж конституираната пирамида от стъпаловидно разположени кръгове на властта (с помощта на боздугана или конституцията) [Виж Ласал за същността на „Основния закон“! – б. а.], тези от по-нисшата степен дължат сляпо подчинение спрямо членовете от по-висшестоящия кръг.

Строгото спазване на този принцип е в интереса и на висше-, и на нисшестоящите.

Съобразно механиката на демократическия централизъм, придвижването по стъпалата на властта е винаги еднопосочно: отдолу-нагоре. Движенията в обратна посока са равносилни на падане във водите на Лета.

07. Втори основен принцип на властването е, да не се дискутират принципите, върху които то е построено! Всеки въпрос, чиято непосредствена цел не е укрепването му, се отстранява и задушава автоматично.

Възможни и желателни са само позитивните и градивни дискусии!

08. Пълното подчинение на по-нисшите началства пред по-висшите от всички слоеве на пирамидата, чак до самия ѝ връх, е още едно от абсолютните изисквания и условия за солидността на властта.

Всяко неподчинение трябва да завършва с изритване на възгорделия се чиновник и изпращането му в обора при другите дойни крави от общонародното стадо.

09. Възмездие за подчинението си пред едрите властници дребните получават чрез правилото, съобразно което първите никога не упражняват властта си директно върху поданиците. Това е привилегия, предоставена на властниците от най-нисшите кръгове. Така например, ако ребрата на поданика „Х“ трябва да бъдат натрошени и гърба му направен на корем, защото „попържал царя“ или „подронвал авторитета на отговорните другари“, това в никакъв случай не се извършва от началника на окръжното управление на МВР и още по-малко от министъра. То е прерогатива на местния партиен деребей или на общинския милиционер.

Спазването на това правило на обратната връзка в системата на властта, е аб-со-лют-но задължително и трябва да се съблюдава стриктно на всички нейни нива!

10. Правилото за разделение и разпределение на властите и ненамеса в чуждия периметър е реципрочно. Нисшите органи на властта са олицетворение на функции на господство върху част от населението в определена географско-административна област. В нея те упражняват своята власт по прецизен и негласен правилник. Всяко посегателство към парцелите власт и пълномощията на висшестоящите в йерархията органи и властници, се счита за антидържавен акт и се наказва с всичката строгост на милиционерско-административното право — скрито и покрито.

11. Действията и мероприятията на властта: обири, насилия, привилегии, посрещане и изпращане на делегации, банкети, командировки и т. н., в нейните нисши етажи са миниатюрно копие на тези във върха. Те трябва да получат благословията и съгласието на местния партиен комитет, който пък от своя страна е контролиран от пълномощници на по-висшестоящото звено в йерархическата пирамида.

IV. Генезис на властта. Селекция на кандидат-властниците и функциониране на звената от нисшите етажи на йерархическата пирамида.

12. Властникът подбира „хора от особена материя“ (Йосиф Джугашвили), които са надрасли доброто и злото. Същевременно те са признали неговото водачество и не проявяват никакви апетити към топлото му местенце на „пръв между първите“.

13. Създаде ли се веднъж ръководният кръг на властта, всеки негов член възпроизвежда същите функции и подразделения в повереното му ведомство или област, образувайки кръг от втора степен. Последният е свързан с връзките на йерархията, които предполагат подчинение нагоре и господство надолу.

Разпространявайки се в дълбочина и ширина, този метод води до вплитането на всичко и всички в мрежата на властта. По този начин кръговете от последната степен обхващат и последната паланка, учреждение, войсково поделение или полицейски участък. Бидейки всеобхватна, йерархията на властта не търпи вакууми… и не оставя място за свободния човек. Крайният резултат от нейното разстилане е превръщането на всички в господари и слуги. [Процесът може да бъде изучен на живо в практиката на Мафията, Коза Ностра и различните нац- и соц-освободителни движения от новото и най-ново време. Тази забележка се отнася и за т. 14. – б. а.] От само себе си се разбира, тези отношения са научно етажирани.

14. След като машината е пусната в ход, властникът и неговият антураж си плюят в устата и се задължават да пазят „свято“ държавната тайна, т. е. да не откровеничат с простолюдието по отношение същността, целите и методите на властта. По неписана договореност, те се пазят далече от любопитните очи на непосветените. Защото „покритото мляко котки не го лочат“.

15. Селекцията на кандидат-властниците се възлага на местните партийни комитети. (Дали партийният авангард се състои от потомствени боили, или лумпенизирани катили, е обстоятелство, което с нищо не променя същността на историческия процес.)

Минали през иглените уши на партийния контрол, новопосветените са въведени в подземията на властта и теоретично могат да започнат катеренето към върховете ѝ. (Теоретично, защото на това тяхно право се противопоставят най-енергично роднинството и наследяването на парцелите власт и привилегии в по-горните етажи. Но колкото и да са илюзорни „равните възможности“, тяхното прокламиране е много важно за поддържане на сцеплението между пластовете на властническата пирамида и избягването на трусове в долните ѝ слоеве.)

16. Одобрените бъдещи властници, които минават през повече или по-малко дълготраен стаж, се задължават:

а) Да доносничат за всичко и за всички, не изключвайки и собствените си баща и майка. (Доносът срещу висшестоящи „другари“ се препоръчва само ако е изискан от още по-висшестоящи.) Изобщо доносите във всички сфери на властта се подчиняват на вече прокламирания принцип на демократическия централизъм: раболепие и сервилност нагоре, бруталност и безцеремонност надолу.

б) С пълно подчинение спрямо общодържавните интереси, което на езика на посветените означава – на заповедите на висшестоящото началство.

в) Влезлият веднъж в мрежата на властта няма право да я напуска по друг начин, освен с краката напред, или с изхвърляне от системата, като чуждо ней тяло, което е равносилно на първата форма на излизане от играта. Единственото движение, което е позволено, в случай че бъде заслужено, е това към следващото стъпало.

г) Всяко фамилиарничене и интимничене с външния спрямо властта плебейски свят, е строго забранено, както за кандидата, така и за имащия вече солиден стаж в машинарията на държавата. „Всяка жаба трябва да си знае гьола!“ Противоестествените сношения с народа в долните етажи са допустими само по инструкциите и под контрола на тайната полиция.

17. Масата от индивиди, ако така могат да се нарекат новопосветените властогонци, са разглеждани и употребявани като средство (инструмент, оръдие) за изпълнение на задачи, които целят укрепването и разширението на властта над обществото.

Отделните дребни изпълнители не трябва да познават дълбоката същност и смисъл на основния план на властническото мироздание, а само поверените им детайли. Разбира се, за да се фанатизират и ентусиазират в изпълнението, освен материалния стимул, те трябва да бъдат подковани в идеологическите налбантници. За целта, агитпропи от семинарии, дервишки, еничарски, талмудистки или партийни школи, им излагат – високопарно и фалшиво – с нищо незадължаващи ги общи приказки за величието на делото, в което те са извикани „от историята“ да бъдат съучастници.

18. Йерархическата многоетажност и наличието на по-равни сред равните води до различна степен на посветеност в тайните на държавническото изкуство и задкулисните мистерии на властта. В сложната пирамидална плетеница, нисшите дължат абсолютна откровеност пред по-висшите. И обратно, последните дозират, по твърдо установен регламент, количествата информация в обратна посока – отгоре надолу. Напускайки сферите на властта, тези количества трябва да клонят към нула, когато са предназначени за закрепостените верноподаници или овчедушни данъкоплатци. [Една илюстрация на този „принцип“ читателят може да намери в многостепенните информационни бюлетини, които циркулират в различните етажи на ханството. Те започват със свръхсекретните бюлетини на разузнавателните служби, минават през бюлетините на „академията за социални науки“ към ЦК, поверителните бюлетини на БТА, докато се стигне до предназначената за широката преживна публика плява, отпечатана под форма на ежедневници и др. издания на софийската жълта преса. – б. а.] •

(следва)

Г. Константинов

Из том I на „Антиистория славянобългарска“

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *