Клането над анархистите в Ямбол

85 години от ямболските събития

Този месец се навършват 85 години от масовите убийства на анархисти в град Ямбол, взели 31 жертви между които и деца.
Повод за тази касапница е отказът на местната анархистка организация да отмени насрочен за 26 март 1923 г. митинг срещу решението на земеделското правителство да изземе намиращато се в населението оръжие. След като полицията не успява да разпръсне митинга, се намесват части на ямболския гарнизон и по градските улици се води няколкочасово сражение между анархистите и войската. Същата вечер са извършени масови арести и започва драмата. С картечница в двора на казармите са разстреляни 22 души. Същата вечер отделно са убити още две момчета, Кирил Кехайов и Спиро Обретенов, като последният, 14 годишен, е заклан. На 28 и 29 март арестите и убийствата продължават – още трима души са убити. През месец април са убити още четирима анархисти, конвоирани, при „опит за бягство”.
Ето имената на нашите другари, които помним и няма да забравим:
Тодор Дързев
Паню Бачков
Димитър Василев
Руско Русков
Никола Пенев
Янко Бъчваров
Георги Бъчваров (16-годишен)
Атанас Кехайов
Васил Василев
Тачо Ряпов
Петър Главчев
Георги Щерев
Георги Арнаудов
Димитър Главчев
Стефан Джондоров
Панчо Димитров
Панайот Хлебаров
Йордан Каратотев
Тодор Марчев
Щилян Чешмеджиев
Апостол Ташков
Алфредо Джелтети (италианец, обущарски работник).
Кирил Кехайов (16-годишен)
Спиро Обретенов (14 годишен)
Матю Иванов
Иван Манолов.
Петър Симеонов
Георги Домусчиев
Николай Драгнев
Илия Кратунков
Панайот Кратунков

Тъй като отговорността за това нямащо аналог в следосвобоженската ни история политическо престъпление носи правителството на Александър Стамболийски, решихме да приложим част от Отвореното писмо до същия от анархиста Георги Шейтанов от 1922 г.:

„Г-н Стамболийски,
… септемврийските дни на 1918 година доказаха това. Вие напуснахте мизерно онези, които паднаха при Владая и отидохте в двореца – днес като стар медвед Вие разсмивате младия „цар на българите”.
… Аз не бих се спрял на фигурата Ви, ако простащината Ви и маниачеството Ви не засягаха интересите ни.
Всеки ден Вие се домогвате до името на анархистите, зад което искате да скриете Вашите мизерии.
От друга страна, Вие дигнахте буря в чаша вода със „законопроекта” за разбойниците.
Вие искате да прокарате една тенденция, сочейки анархистите като разбойници.
Пазете се от анархистите, г-н Стамболийски!
Те отдавна са Ви обявили за разбойник.
В България само анархистите са Ваши врагове.
От Благоев до Вас и Радославов – всички вие сте дребни фигури на един мръсен принцип – паразитизма и насилието.
Вас народът храни, пък и облича – какъв е идеалът Ви? Краварницата Ви в София и винарникът Ви в Славовица заместват идеала, нали?!
… Господине, помнете, че анархистите в България и в целия свят са предтечи на човешко пробуждане – те носят скрижалите на великото утре.
Анархистите мислят, че всеки човек има едно отношение към себе си: да се грижи за нуждите си, да работи и върху тази база да гради духовното си съвършенство, което е цел на живота ни.
В отношенията си към другите не трябва да им пречим да направят същото.
Анархистите мислят,че величието на човека е вътре, а не вън от него.
Вие, властниците-паразити, които търсите външно господство в света, сте плебеи.
Аристократизмът не е в злото, което причинявате на хората, аристократизмът не е в мизерията, която вършите в живота.
Аристократизмът е в богатството на духа, в себераздаването, в страданието, по пътя на което вървим към себе си.
… Когато трудът и любовта към ближния станат задължение на Вашата съвест, ние ще ви подадем ръката си.
Дотогава ще си останем врагове.”