Книга-сборник на Янка Статева

печат

На 20 април в село Дорково, Ракитовска община внуците на Султана Статева се събрахме да отбележим излизането посмъртно на книга-сборник от спомени, есета, мисли, писма, чийто автор е Янка Статева. За празника от Франция дойдоха синовете ґ Георги и Петър, снаха ґ Тину, внучката ґ Катерина. Анархизмът е намерил добра почва в семейството на щедрата, мъдра и човеколюбива баба Султана. Тета Янка дооформя анархистическия си мироглед в гимназията в Лъджене (сега квартал на Велинград). Там се сприятелява с Петър Лозанов, един от стожерите на анар-хисткото движение в България, а учител по математика е местният анархист Борис Станудин. Посещава книжарницата на интелигента-анархист Васил Гугалов, често се среща с братя Попови, със Захари Ненчов (бай Заре). Има приятелски кръг от млади анархисти, между които са и родителите на поетесата Живка Балтаджиева. Баща ми, Георги Зяпков от Ракитово, вече изграден анархист, се жени за най-голямата сестра на тета Янка – Мария.Идва 9-ти септември 1944. Дорково не е подминато от бедите на България –убити са шест души, болшевишкият кмет гони семейството на убития кмет от къщата му и се нанася в нея, млади земеделци са пребити от бой и изпратени в концлагер. На 16 декември 1948 година арестуват татко и вуйчо Боян. Арестуваните анархисти от Чепинския край са: Милош Попов – зъболекар от Велинград, Васил Гугалов – книжар от Велинград,

Борис Попов – работник от Велинград, Петър Лозанов медицински работник от Велинград, Георги Зяпков – работник от Ракитово и Боян Статев – овчар от Дорково. По-късно в лагера е изпратен и Захари Ненчов – работник от Велинград. Вуйчо Боян не се завърна. Умря в концлагера Богданов дол на 21.09.1949 г. За него ще напиша повече в септемврийския брой на вестника. Ето част от спомен на тета Янка, написан от нея на 15 декември 1991 година.

Възрастна съм, на 65 години… Много мои връстници вече не са живи. А някога, преди 42 години, на 16 декември в България се извърши страшно престъпление. Властта, дошла против фашизма, извършва повсеместни арести и обискив цялата страна. Арестува 1000 души, взема всичката им литература, 600 от тях веднага настанява в лагери, останалите – едни на съд, трети освобождава. Вината им е, че мислят по свой начин. Независимо, че всички са активни участници в антифашистката борба. От тези 1000 души от моя роден край са шестима. … Те живяха честно, говореха открито, биеха тревога, че сме пред една пропаст, готова да ни погълне материално, физически, интелектуално. Тези мои близки хора говореха за тази пропаст преди 42 години. Аз им вярвах и исках да не са прави. Но те говореха заради самата истина, биеха тревога, защото обичат живота, високо го ценят и имат дълг пред историята – истината да се говори, дори с цената на живота. В името на тая истина моят брат Боян не се върна жив. Умря в концлагер преди 42 години със заветните думи, че “идеите искат жертви”. Зет ми, Георги Зяпков, се върна след една година и три години го разпъваха на кръст, да пречупят вярата му, че правдата, в чието име убиваха, преследваха, ограбваха е насилие, чиито плодове сега ние берем горчиво, като косите ни настръхват от криминалната хроника по телевизията всеки ден. На 73 години почина П. Лозанов, чиято статия “Фашизъм и работничество” четях и се чудех на мисълта му, че “историята ще съди червените властелини”. А неговите думи са вече факт.

Трагичните събития в нашата фамилия не свършват. На 9 март 1953 година, в деня на Сталиновото погребение, другият ми вуйчо Михал убива офицер от Държавна сигурност. Цял роман са неговите смърни присъди, помилването, затворите в Пазарджик, Сливен, Белене, Плевен, бягството от затвора, животът му на свобода след повече от дванадесет години затвор. В Пазарджишкия затвор са били в една килия с Георги Константинов. Затова той беше на гости на нашето тържество, за да се запознае със синовете на съкилийника си и да почете близките на тета Янка. Ето няколко изречения от надгробното слово, произнесено от нейна племенничка:

Тета казваше, че анархизмът е благородство и чистота. Без да искам да възвеличавам излишно, искам да кажа, че от анархистите, които аз познавам, тета беше най-близко до тази идея пo душа. И примери за това от живота й има безброй.

Срещата в Дорково остави у френската ґ внучка силно вълнение и гордост.

К. Зяпков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *