Кобани няма да падне!

печат

Кобани не падна и няма да падне.

Много хора са на границата в Суруч в знак на солидарност. Хора в цяла Анадола и Месопотамия са на улиците. Всички кюрдски хора и революционери направиха навсякъде Кобани. Ако Кобани падне, огънят на Кобани ще пламне навсякъде.

Навсякъде е Кобани и навсякъде е съпротива.

Да живее революцията в Rojava.

Този текст получихме от другарите от Революционно анархистко действие, които помагат на революцията в Кобани. По последни сведения (късно вечерта на 6 октомври) бойците на ИДИЛ са навлезли в града и боевете се водят по улиците. Същевременно САЩ и техните „патрньори“ бомбандират в ИДИЛ другата част на Кюрдистан, където „кюрдската автономия“ се случва под техен контрол.


За да разберат по-добре читателите какво се случва в Кобани, защо той е трън в очите както на ИДИЛ, така и на турската, иракската, сирийската и американската власт в региона, бързам да публикувам в суров вид превода на свидетелството на анархист от Англия, посетил Кобани. Оригинлният текст е тук. Преводът е стигнал до средата, но събитията не чакат и ще го публикувам в съвсем необработен вид.

Експериментът в Западен (Сирийски) Кюрдистан доказа, че хората могат да правят промени
от Захер Бахер – Кюрдистански анархистки форум / Солидарна група в Харингей

Това, което ще прочетете по-долу е опитът, натрупан по време на посещението ми през май 2014 в североизточна Сирия и Сирийски Кюрдистан, заедно с близък мой приятел. По време на посещението си имахме пълна свобода и възможност да виждаме и разпитваме който си поискаме. Това включва мъже, жени, младежи и членове на политически партии.
Има повече от 20 партии, от кюрдски, до християнски, някои от които са в Демократичното СамоУправление (ДСУ) в региона на Ал Джазира. Ал Джазира е един от трите региона (кантона) в Западен Кюрдистан. Срещнахме се също с кюрдски и християнски политически партии, които не са в ДСУ. В допълнение, се срещнахме с хора от върховете на ДСУ, членове на различни комитети, местни групи и комуни, както и с бизнесмени, магазинери, работници, хора на пазара и хора, които просто си ходеха по улицата.

> Предисторията

В Кюрдистан живеят около 40 милиона души, разделени между Ирак, Сирия, Иран и Турция след Първата световна война. В последствие кюрдите са понесли кланета и геноцид от ръцете на последвалите режими, особено в Ирак и Турция. Оттогава те непрекъснато биват тормозени и потискани от ръцете на централните правителства на страните, към които е придаден Кюрдистан. В Иракски Кюрдистан, по време на режима на Саддан Хюсеин, кюрдите понасят атаки с химически оръжия по време на Операция Анфал в края на Ирано-Иракската война. В Турция доскоро кюрдите нямаха дори елементарното право да говорят на собствения си език. Исторически те бяха разглеждани като турци, които живеят в планините (препратка към региона на Кюрдистан, където има много планини). В Сирия положението на кюрдите беше малко по-добро отколкото в Турция. В Иран те имат някои основни права и са признати за различен народ от персите, но нямат автономия.
След първата Война в Залива през 1991-ва кюрдския народ в Ирак успя да установи свое собствено местно правителство, Кюрдистанското регионално правителство (КРП). След нахлуването и окупацията на Ирак през 2003-та, кюрдския народ се възползват от това, за да засили своята местна власт. Успяха да извоюват право на своя собствена администрация, бюджет, парламент и армия. Всички те сега са признати от централното иракско правителство и, до някаква степен, са поддържани от него. Това даде кураж и надежди в други части от Кюрдистан, особено в Турция и Сирия.
В годината на нахлуването в Ирак (2003-та), кюрдския народ в Сирия създаде своя собствена партия, Партия на демократичното обединение (PYD), въпреки че вече имаше и други кюрдски партии и организации, които съществуваха в този район. Някои от тях са съществували още през 1960-те, но те са неефективни в сравнение с PYD, която се разви и разпространи дълбоко сред кюрдския народ там.

> Арабската пролет

Арабската пролет достигна Сирия в началото на 2011 и, след кратко време, се разпростря в кантоните на Сирийски Кюрдистан – Ал Джазира, Кобани и Африн. Протестът на кюрдите в тези кантони беше много силен и ефективен. До някаква степен той предизвика оттеглянето на сирийската армия от някои региони на Ал Джазира, което ще обясня по-нататък.
Междувременно хората там, с помощта на КРП и ПКК образуваха Движение за демократично общество (Tev-Dem, от Tevgera Civaka Demokratîk). Това движение бързо стана много силно и популярно сред населението в региона. След като веднъж сирийската армия и администрация се бяха оттеглили, ситуацията стана много хаотична (ще обясня защо). Това принуди Tev-Dem да приложи своите планове и програми без никакво изчакване, защото ситуацията се влошаваше.
Програмата на Tev-Dem беше всеобхватна и покриваша всеки въпрос на обществото. Много хора от различни обществени позиции и с различно минало, кюрди и араби, мюсюлмани и християни, сирийци и язиди, се включиха. Първата задача бе да се създадат различни групи, комитети и комуни по улиците на кварталите, селата, провинциите, малките и големите градова навсякъде. Ролята на тези групи беше да се включат във всички проблеми, стоящи пред обществото. Бяха създадени групи по различни въпроси, включително – жените, икономиката, околната среда, образованието, здравеопазването, взаимопомощта, центрове за семейни проблеми, търговия и бизнес, дипломатически отношения с чужди страни и много други. Има дори групи, създадени, за да изглаждат отношенията между различни хора или фракции, да предотвратяват достигането на споровете до съд, освен ако няма друг начин.
Тези групи обикновено имат срещи всяка седмица, за да обсъждат проблемите, които се срещат в живота. Те имат свои представители в основната група в селата или градовете, наречена „Къща на хората“.
Tev-Dem, според мен, е най-успешния орган в това общество и може да постигне всички задачи, които си е поставило. Вярвам, че причините за този успех са:

Волята, разбирането и силата на хората, които вярват, че могат да променят нещата.
Мнозинството от хората вярват, че като работят доброволно в различните етапи на работата, ще постигнат успех.
Те са създали армия за защита, състояща се от три различни части – Народните отбранителни звена (НОЗ), Женските отбранителни звента (ЖОЗ) и Асаиш (смесени групи от мъже и жени, които съществуват в градовете и всички контролни пунктове извън градовете, за да защитават цивилните от външни заплахи). В допълнение към тези сили има специално звено само за жени, което се занимава с въпросите на изнасилванията и домашното насилие.

Според това, което видях, Сирийски Кюрдистан е поел различен път (правилен, според мен) от „Арабската пролет“ и двете не могат да бъдат сравнявани. Има няколко значителни разлики между тях.

1. В страните, които бяха част от „Арабската пролет“ се случиха големи неща и много от тях се оттърваха от тиранията. „Арабската пролет“ в случая с Египет създаде ислямска държава с военна диктатура. Други страни се справиха малко по-добре. Това показва, че хората са силни и могат да бъдат герои в историята в даден момент, но не могат да постигнат това, което искат, в дългосрочен план. Това е една от основните разлики между „Арабската пролет“ и „Кюрдската пролет“ в Сирийски Кюрдистан, където те успяха да постигнат целта си в дългосрочен план – или, поне засега.

2. В Сирийски Кюрдистан хората бяха подготвени и знаеха какво искат. Те вярваха, че революцията трябва да започне от дъното на обществото, а не от върха. Тя трябва да бъде социална, културна и образователна, както и политическа революция. Тя трябва да бъде срещу държавата, силата и властта. Хората в общностите трябва да са тези, които поемат окончателната отговорност за вземане на решение. Това са четирите принципа на Tev-Dem. Трябва да бъдат признати заслугите на онези, които стои зад тези велики идеи, били те Абдулах Йоджалан и неговите другари или някои други. В допълнение, хората в Сирийски Кюрдистан установиха много местни групи под различни имена, за да направят своята революцията да работи. В другите страни с „Арабска пролет“ хората не бяха готови и знаеха само, че искат да се оттърват от настоящото правителство, но не и от системата. Също така, голямото мнозинство от хората мислеше, че революцията непременно трябва да започне от върха. Местни групи не се създаваха, освен сред малки групички от анархисти и либертарианци.

> Демократичното СамоУправление (ДСУ)

След много здрава работа, обсъждания и размисли, Tev-Dem е достигнало до извода, че се нуждаят от ДСУ във всеки от трите района на Кюрдистан (Ал Джазира, Кобани и Африн). В средата на януари 2014 Народното събрание избира свое собствено автономно ДСУ, което да реализира и изпълни решенията на „Къщата на народа“ (главната комисия на Tev-Dem) и да поеме някои от административните функции на местните власти, общини, образователни и здравеопазващи институции, търговски и бизнес организации, отбранителна и съдебна система и т.н. ДСУ се състои от 22 мъже и жени, като всеки от тях има по две длъжности (и за всяка длъжност – по един мъж и една жена). Почти половината от представителите са жени. Така е организирано, че могат да участват хора от всякакъв произход, националност, религия или пол. Това е създало много хубава атмосфера на мир, братство, удовлетворение и свобода.

За кратко време това управление е свършило твърде много работа и е представило Обществен договор, Транспортен закон, Закон за партиите и програма или план за Tev-Dem. Първата страница на Обществения договор гласи „местата на демократично самоуправление не приемат концепцията за държавен национализъм, военен или религиозен, или за централизирано управление и централно ръководство, но са отворени към форми, съвместими с традициите на демокрация и плурализъм, към всякакви социални групи и културни идентичности…“ Има много наредби в Обществения договор. Някои са изключително важни, включително:

Разделение на държавата и на религията
Забрана за брака под 18 години
Жените и децата имат право да бъдат защитавани и подкрепяни.
Забрана на обрязването на жените.
Забрана на полигамията.
Революцията трябва да започне от дъното на обществото и да бъде устойчива.
Свобода, равенство, равни възможностни за всички.
Равенство между мъже и жени.
Позволение да се използват всички езици, арабския, кюрдския и сирийския са официалните езици в Ал Джазира.
Достоен живот за затворниците и превръщане на затвора в място за реабилитация и реформа.
Всеки човек има правото да търси убежище и бегълците не могат да бъдат връщани без тяхно съгласие.

> Икономическата ситуация в региона Ал Джазира

В региона живеят над милион души. Състои се от кюрди, араби, християни, чеченци, язиди, туркмени, асирийци, халдейци и арменци. 80% от населението е кюрдско. Има много арабски и язидски селища и 43 християнски.
Територията на Ал Джазира е по-голяма от Израел и Палестина взети заедно. Пред 1960-те сирийския режим въвежда политиката на „зелен пояс“, която партията БААС продължи, когато дойде на власт. Според тази политика условията за кюрдите трябваше да бъдат по-лоши в сравнение със сирийците по отношение на икономическия, политическия и обществен живот, а също и на образованието. Основната точка в „зеления пояс“ е привличането на арабите да се заселват в кюрдските обласи и изземването на кюрдски земи, разпределяни между новозаселените араби. Накратко, при Асад гражданите от кюрдския народ бяха на трето място след арабите и християните.
Друга политика бе да се произвежда само пшеница и петрол в региона. Правителството се грижеше да няма фабрики и друга промишленост. Ал Джазира произвежда 70% от сирийската пшеница и е много богата на петрол, природен газ и фосфати. Затова мнозинството от хората бяха ангажирани в земеделието в села и малки градове и като търговци и магазинери в по-големите градове. В допълнение, много хора работеха на правителството в образованието, здравеопазването и местните власти, или за армията като войници или дребни изпълнители на поръчки за общините.
От 2008-ма ситуацията се влоши, когато режимът на Асад издаде специален декрет за забрана на строежите на големи сгради, оправдан със ситуацията на война и с това, че районът е близо до границата. В момента положението е лош. И Турция, и КРП в Иракски Кюрдистан (ще обясня това по-нататък) налагат санкции. Животът в Ал Джазира е много прост и стандартът на живот е много нисък, но там няма бедност. Хората, като цяло, са щастливи, като придават значение най-вече на постиженията си, за да успеят.
В Западен Кюрдистан някои нужди, които са въпрос на оцеляване за всяко общество, поне засега са задоволени дотолкова, че хората мога да избегнат глава и да се изправят срещу бойкота и санкциите от страна на Турция и РПК. Като резултат от това, цената на хляба е почти свободна. Другото нещо е, че петролът също е евтин и, както хората казват, „цената му е като цената на водата“. Хората използват петрола за всичко – у дома, за автомобилите и за малкото оборудване, нужно за някои производства. За да задоволи тази зависимост от петрола, Tev-Dem отвори наново някои от петролните кладенци и рафинерии. В момента те предлагат повече петрол от нужния за региона, така че остава за износ и за попълване на запаси.
Електричеството е проблем, защото по-голямата част от него се произвежда в съседни региони под контрола на ИДИЛ. Затова хората имат електричество само по 6 часа на ден. Но то е безплатно, тъй като хората не са таксувани за него. Този проблем отчасти е решен от Tev-Dem чрез продажби на нафта на много ниски цени за всеки, който има частен генератор, при условие, че той продава електричеството на близките потребители на много ниска цена.
Колкото до комуникациите, всички мобилни телефони използват или линията на КРП или на Турция, в зависимост от това къде се намират. Наземните линии са под контрола на Tev-Dem в ДСУ и, изглежда, работят добре… Отново, те са безплатни.
Магазините и пазарите в градовете са нормално отворени от рано сутрин до 11 вечерта. Много от стоките от съседните страни са вкарвани нелегално в региона. Други стоки идват от други части на Сирия, но са скъпи поради големите такси, плащани на сирийските сили или терористичните групи, които ги държат достъпа до Ал Джазира.

> Политическата ситуация в Ал Джазира

Както споменах, по-голямата част от армията на Асад се оттегли от региона, но част остана в няколко града на Ал Джазира. Режимът все-още държи контрол над половината от главния град (Ал Хасак), докато другата половина е в ръцете на НОЗ. Правителствени сили остават и във втория по-големина град в региона (Камишли), където те контролират малка част в центъра на града. Но в окупираната част голямото мнозинство от хората не използват офисите или центровете за услуги. Броят на войниците на режима в този град е между 6 и 7 000 и те имат контрол само над летището и пощата.
И двете страни изглежда припознават позицията и властта на другата и се въздържат от сблъсъци и конфронтация. Аз наричам тази ситуация политика „нито мир, нито война“. Това не значи, че няма сблъсъци между тях в ал-Хасаках или Камишли. Сблъсъци се случват и предизвикват смъртта на много хора от двете страни, но, засега, главата на арабските племена прави така, че да съществуват едновременно.
И двете страни са се възползвали от оттеглянето на сирийската армия и примирието ѝ с кюрдските въстаници и така военните са си спестили сериозна цена. Нещо повече, правителството няма нужда да защитава района от другите опозиционни сили, след като кюрдските сили така или иначе го правят. Също, като се оттегля от кюрдските земи, Асад е освободил сили, които могат да бъдат използвани другаде срещу други противници.
Второ, след като силите на Асад напускат Кюрдистан, той е защитаван от кюрдския народ. И наистина, защитните звена от мъже и жени защитават своя народ от всяка атака и всяка сила, включително Турция, много по-добре от сирийската армия.
Кюрдският народ е спечели още като:
Спря да воюва с правителството и това запази земята и собствеността им, спасявайки много животи и оставяйки на хората мир и свобода. Това създаде възможност за всички да живеят в мир и без страх, докато си вършат своята работа.
Правителството все-още плаща заплати на старите си служители, въпреки че всички от тях, към момента, работят под контрола на ДСУ. Очевидно това помага на икономическата ситуация.
Това положение позволява на хората да си оправят живота и да вземат сами решения. Това значи също, че могат да живеят под властта на Tev-Dem и ДСУ. Колкото по-дълго съществува това, толкова повече шанс има да се установят добре и да съберат сили.
Това дава на Народните отбранителни звена и на Женските отбранителни звена възможността да се борят с терористичните групи, конкретно с ИДИЛ когато и както е нужно.
В Ал Джазира има повече от 20 политически партии между кюрдите и християните. Мнозинството от тях са опозиция на PYD, Tev-Dem и ДСУ поради свои собствени причини (по-късно ще се върна на това) и те не искат да се включват нито в Tev-Dem, нито в ДСУ. Но те имат пълна свобода да извършват своята дейност без никакви ограничения. Единственото, което не могат да установят, е бойци или милиции под техен контрол.

> Жените и тяхната роля

Без съмнение жените и тяхната равнопоставеност са широко приети и заемат позиции от всякакъв ранг в Tev-Dem, PYD и ДСУ. Те имат система наречена Свързани лидери и Свързани организации. Това значи, че ръководния орган на всяка служба, административна или военна секция, трябва да включва жени. В допълнение, жените имат свои собствени въоръжени сили. Има пълно равенство между жени и мъже. Жените са основна сила и са дълбоко замесени във всяка секция от Къщата на хората, комитетите, групите и комуните. Жените в Западен Кюрдистан не са просто половината от обществото, но са по-ефективната и по-важната половина от това общество до степен, че ако жените спрат да работят или се оттеглят от горните групи, кюрдското общество може да се срине. Има много професионални политици и военни сред жените, които са били с ПКК в планините за дълго време. Те са много твърди, много целенасочени, много активни, много отговорни и изключително смели.
Важността на равноправното участие на жените в пресъздаването на обществото и във всички въпроси е била взета дотолкова насериозно от Абдула Йоджалан и останалите лидери на ПКК/PYD, че жените в Сирийски Кюрдистан са като свещени. Това е част от идеята и мечтата на Йоджалан, че ако иска да изяви най-доброто от човешката природа, обществото трябва да се върне към матриархалното общество, но, разбира се, в една по-напреднала фаза.
Въпреки това любовта, секса и взаимоотношенията на жените замесени в борбата са изключително редки. Жените и мъжете, с които говорихме, вярват, че тези неща не са подходящи на този етап, тъй като хората са част от революцията и трябва да дават всичко на революцията, за да успее. Когато попитах какво ще стане ако двама души на отговорни военни позиции се влюбят един в друг, беше ми отговорено че, разбира се, не може да бъде предотвратено, но трябва да бъдат преместени на по-подходящи места.
Това може да бъде трудно разбираемо за европейците. Как може хората да живеят без любов, секс и взаимоотношения? Но за мен това е лесно разбираемо. Вярвам, че това е техният избор и, ако хората са свободни да избират, той трябва да бъде уважен. Обаче направих едно интересно наблюдение извън военните, Tev-Dem и другите партии. Не видях нито една жена работеща в магазин, бензиностанция, пазар, кафе или ресторант. Но жените и въпросите пред жените в Сирийски Кюрдистан са на километри пред тези в Иракски Кюрдистан, където от 22 години имат самоуправление и толкова много възможности. Като казвам това, все пак не мога да кажа, че има специално или независимо движение на жените в Сирийски Кюрдистан.

> Комуните

Комуните са най-активните клетки в Къщата на хората и са разпространени навсякъде. Те имат свое собствено седмично събрание за обсъждане на проблемите си. Всяка комуна има свой представител в Къщата на хората и в предградието, селото или града, където се намира.

Ето дефиницията на Комуна според манифеста на Tev-Dam, преведна от арабски:

„Комуните са най-малките клетки и най-активните в обществото.Те са формирани практически в обществото и гарантират свобода на жените и екология и приемат пряката демокрация.“
„Комуните са формирани на принципа на прякото участие на хората в селата, на улицата и в предградията и градовете. Това са местата, където хората доброволно се организират според своето мнение, създават своята свободна воля и започват своите дейности в цялата местна област, и отварят врата за дискусия за всички проблеми и техните решения.“
Комуните… обсъждат и търсят решения на социалните, политическите, образователните, защитните и отбранителните въпроси от своята собствена сила, не от държавата. Комуните създават своя собствена сила чрез създаването на организация под формата на земеделски комуни в селата, а също на комуни, кооперативи и сдружения в кварталите.“
„Комуните се създават на улиците, селата и градовете, чрез участието на всички жители. Комуните трябва да имат среща всяка седмица. На срещата комуните вземат свои собствени решения открито чрез хората, които са в комуната и са по-възрастни от 16 години“

Ние ходихме на среща на една от комуните, базирана в предградието Корниш в град Камишли. На срещата имаше 16-17 човека. Мнозинството бяха млади жени. Ангажирахме се в сериозен разговор за тяхната дейност и техните задачи. Те ни казаха, че в техния квартал има 10 комуни от по 16 души. Казаха ни „Ние действаме по същия начин като работниците от другите комуни – срещи с хора, седмични събрания, обсъждане на проблемите на местата, където живеем, защита на хората в комуната и решаване на проблемите им, събиране на боклука в района, защита на околната средата и присъствие на голямата среща на комуните, за да отчетем какво се е случило през седмицата“
В отговор на един от моите въпроси, те потвърдиха, че никой, включително никоя политическа партия, не се меси в тяхното вземане на решения и че те вземат всички решения колективно. Те споменаха няколко неща, които са решавали напоследък. Те казаха „Едно от тях засягаше голямо парче земя в жилищно място, на което искахме да направим малък парк. Отидохме при кмета на града и му казахме за своето решение и поискахме финансова помощ. Кметът ни каза, че би било чудесно, но могат да ни предложат само 100 долара. Ние взехме парите, събрахме още 100 от местните хора и построихме чудесен малък парк.“ Те ни показаха парка и ни казаха „много от нас колективно работят по него, за да го довършат без повече пари“. В друг пример ни казаха „Кметът искаше да започне проект в квартала. Ние му казахме, че не можем да го приемем, докато не чуем мнението на всички. Имахме среща и го обсъдихме. Срещата открито го отхвърли. Имаше хора, които не успяха да участват, така че ние отидохме в домовете им да ги попитаме. Всички казаха Не на проекта.“
Те ни попитаха за местните групи и комуни в Лондон. Аз им казах, че имаме много групи, но за съжаление не са като тях – обединени, прогресивни и посветени. Казах им, че те са на километри пред нас. По техните лица прочетох изненадата им, разочарованието и гнева от моя отговор. Можех да разбера чувствата им, защото те не разбират как могат в толкова изостанал свят като техния да бъдат пред нас, когато ние сме имали индустриална революция преди векове!!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *