Когато чуя „интелектуалец“, посягам към кобура…
Става дума за професор Чавдар Добрев и активното му участие в т. наречените чествания на 90-годишнината от убийството на нашия Георги Шейтанов. Тези „чествания“ по същество са трето поредно убийство на Георг (*), организирано от „интелектуалната“ шпиц-команда на „столетницата“ със съучастието на внученцето – небезизвестният адвокат В. Шейтанов от процеса на „либийските“ сестри, превърнат в „национална кауза“, академикът-историк Георги Марков, писателят и дипломат на Живков – Лъчезар Еленков и др. мастити културтрегери, които продължават да окупират „арената на духа“, защото не се намериха мъже да ги изхвърлят.
Всички тези „интелектуалци“, натоварени да честват безкомпромисния анархист Шейтанов, ги свързва едно общо качество – тяхната близост с „органите“ на ДС, на диктатурата.
По време на първото от серията „мероприятия“ в „културния дом“ на Красно село, въпросният професор ми подари своя книга с претенциозното заглавие Власт и безвластие, 2015 г. (Сборник разнородни статии, между които наред със статията му Георги Шейтанов – идеологът на българския анархизъм. Философия и воля, фигурира и една апологетична монография за тодор живков – ПРОФИЛ И АНФАС, с която няма да се занимаваме – оставяме това оскърбление за паметта на безстрашния и гениален анархист да тежи на отсъстващата професорска съвест. Само ще напомним, че бившият му партиен вожд в края на кариерата си заяви: Другари, СОЦИЯЛИЗЪМА Е ЕДНО НЕДОНОСЧЕ…)
Статията му е продължение и допълнение към друго „въведение“ към книгата за Георги Шейтанов Целунат от смъртта, публикувана от издателството на Гранитски (друг доносник на ДС). Последната изява на Добрев е Пламък от вулканичния тътен на живота – още едно въведение към „новите и допълнени“ Избрани творби на Шейтанов, издадени от библиотека Простреляният Пегас със заглавие АРЕНА НА ДУХА, 2016 г., представена в клуба на… организаторите на третото му убийство на Позитано № 20.
Маниерът на изпълнение на тази трета екзекуция е не по-малко подъл и мизерен от предишните две (през 1925 г. и след 9-ти, когато в родния му Ямбол издигнаха паметник на който изписаха „Георги Шейтанов – антифашист“.
В своите „въведения“ Добрев разказва за преклонението си пред човекът – легенда, високия талант, многостранните интереси, вдъхновените подеми с увличащият патос, монолитността на личността, странно съчетаващата се нежност със суровостта на войн и т. н., и т. н. Във всичко това, професорът е изсипал лъжичката с фекалиите си: Шейтанов, макар и да декларира своя анархизъм, някак си попада в попътната вълна на марксизма и по-нататък: след септемврийското въстание е между първите, които настояват за създаването на единен фронт на левите сили срещу българската реакция и признал уникалната роля на октомврийската революция и на Ленин, и т. н…
Четейки статиите на Шейтанов, професорът признава, че не крие, че е изпитал известна отмъстителна радост спрямо някои свои бивши „съратници“, които днес с животински страх уреждат собственото си благополучие и задушават в предателски прегръдки личности като Шейтанов. Хитроумно Чавдар Добрев е изключил себе си от сектата на удушвачите.
Друг гъзолизач на живков – комуто през август 1980 г. е посветил „поемата“ си Вътрешно време – Лъчезар Еленков – го допълва: през 1924 г., заедно със Станке Димитров, Д. Грънчаров и Т. Паница, Георги Шейтанов е един от основателите на единен антифашистки фронт, а внученцето Владо, кръстено на болшевишкия вожд Ленин, ни убеждава, че дядо му бил предтеча на Георги Димитров в народо- и отечествено-фронтовството от по-късни дати. Всичко това е казано за човека, в чиято публицистика не може да се намери и една дума за „единен фронт“ с тези, за чиито вождове е писал: От Благоев до Вас [Стамболийски] и Радославов – всички вие сте дребни фигури на един мръсен принцип – паразитизма и насилието…, но в замяна на това на десетки места в статиите си до края на живота ги е заковал на позорния стълб!
„Данните“ за единния фронт са извлечени от „закъснели спомени“ на ренегати, мерзавци и шмекери, на които, след като са получили за предателството си 30-те сребърника и вилното място с изглед към Голгота, е наредено да изцапат с екскрементите си и този образ.
Бях неприятно изненадан, когато видях посвещението в данайския подарък на професора:
На Георги Константинов – на революционера и видния интелектуалец, на продължителя на делото на Шейтанов ??.ХI.2015. София. С уважение, подпис
Той вероятно си е въобразявал, че с подобен гъдел на самолюбието може да ме направи съпричастен в олайняването на нашия герой. От „деликатност“ му подарих един юбилеен брой, в който с думите на Шейтанов е казано всичко по въпроса за отношението му към различните надлъгващи се компоненти в ленинското изобретение, наречено „единен фронт“. Въпреки това той продължи и в следващите „мероприятия“ да бърка с баданарката в кофата с изпражнения и да баданосва загиналите и живите анархисти.
От първата си статия за Шейтанов до последната, Чавдар Добрев е верен на своите поръчители. Понеже не могат да ни напъхат в душегубките и гробовете, те се опитват да организират моралното ни убийство. Друго не можем и да очакваме от вулгарни доносници на болшевишката тайна полиция. Все пак, казвайки им: Долу мръсните ви ръце от Георги Шейтанов и анархизма!, трябва да ги предупредим да спрат с активните си мероприятия, защото тази игра не е нито безобидна, нито безопасна! Георги Шейтанов има своите млади наследници**.
Г. Константинов
БЕЛЕЖКИ:
* Един от псевдонимите на Шейтанов.
** Тези последни думи не трябва да се схващат като заплаха за убийство на изпълнителите на кални поръчки, както преди 90 години е убит един друг професор (Никола Милев). Дори и да искахме да ги убием, това е невъзможно: ТЕ СА МЪРТВОРОДЕНИ…
