Когато удряш с големия чук

печат

Интервю на Мехди Хасан (Ал Джазира) с Ноам Чомски

(продължава от миналия брой)

Вие желаете ли да видите сенатор Бърни Сандърс, самоопределящ се за социалист и кандидат за номинацията на Демократическата партия за президент, в Белия дом през ноември?

Първо на първо, Бърни Сандърс може да използва думата „социалист“, но той на практика е нюдийлър (от „ню дийл“ (The New Deal – новата сделка) – социалната политика на Франклин Рузвелт след Голямата депресия – б. пр.). В днешния американски политически спектър обаче да бъдеш нюдийлър се счита за много ляв. Айзенхауер например, който казва, че всеки, който оспорва „ню дийл“, няма място в политическата система, днес би бил сметнат за яростен левичар. Бърни Сандърс е един честен и почтен нюдийлър. Аз съм съгласен с него за много неща, с други не съм съгласен, но в системата на купените избори, каквато смятам, че е нашата, честно казано не виждам да има особен шанс. Ако хипотетично бъде избран обаче, от всички сегашни кандидати би имал, от моя гледна точка, най-добра политика. Не смятам, че всичко е парлама. Има разлики между партиите. Не са големи, но са реални, а малките разлики в една система на огромна власт могат да имат огромни последици.

Тоест, казвате, че ако е Хилари Клинтън срещу Доналд Тръмп или Тед Крус, гласувайте за Хилари Клинтън, така ли?

Казвам това, което съм казвал винаги през последните няколко предизборни кампании. Ако живееш да речем в Масачузетс като мен, където демократите със сигурност ще спечелят, гласувай за когото си искаш или не гласувай изобщо. Ако обаче живееш в някой щат, който е на кантар и от който зависи кой ще стане президент, тогава задължително гласувай.

Тоест, ако живеете в Охайо през ноември, щяхте да гласувате за Клинтън срещу Доналд Тръмп или Тед Крус например?

Твърдо. Както казах и през 2000 г., въпреки че не харесвах Обама.

Значи Хилари печели вашия глас, ако живеете в щат на кантар?

По-точно моят глас е срещу републиканския кандидат. Ако не гласуваш, значи гласуваш за републиканския кандидат.

Как ще отговорите на някой, който ви попита, например: „Професор Чомски, аз съм чел книгите ви, чел съм за американската външна политика, видях Хилари Клинтън, видях Джордж Буш като президент и не виждам никаква разлика между Хилари Клинтън и републиканците. С две думи, каква е разликата между Хилари Клинтън и – да речем – Тед Крус?“

Има огромни разлики.

Кажете ми една-две, заради които да гласувам за нея, вместо за Крус, например.

Бомбен килим над Сирия, например, е едната разлика. Тед Крус казва, че проблемът е решен – изсипваме бомбения килим над Сирия и готово. Какви ще бъдат последиците от бомбения килим? Да вземем ядреното споразумение с Иран. Всички републиканци до един казват, че ще го анулират. Предполагам, че ако това стане, Съединените щати ще останат изолирани, докато Европа ще продължи да работи с Иран. Това ще бъде голяма крачка назад. Да вземем също така според мен най-големия проблем, пред който сме изправени – екологичната катастрофа. Всеки републикански кандидат или отрича промяната на климата, или е скептичен и не му се занимава. С две думи те казват: „Дайте да унищожим света“. Струва ли си да гласуваш срещу това? Да. Имаше среща за климата в Париж, която не стигна до обвързващ договор. Основната причина беше, че не мина през републиканския конгрес. Същото е и с вътрешната политика – има сериозни разлики.

Съгласен съм, има сериозни разлики, но все пак е интересно. Сам Харис, който е невролог, писател, атеист и с когото имахте задочен дебат в интернет, казва, че би предпочел републиканецът Бен Карсън, който казва, че мюсюлманин не трябва да стане президент и сравнява сирийските бежанци с кучета, да стане президент на САЩ, отколкото вие, защото Карсън разбирал заплахата от джихадистите-терористи за разлика от вас. Какво бихте отговорили на Сам Харис, който се смята за либерал?

Не обръщам внимание на Сам Харис. Неговият специалитет са истеричните нападки и клевети срещу хора, които не харесва. Това не ме интересува. Аз се интересувам много повече от джихадистите-терористи от него и точно затова говоря постоянно, че с крякане няма да ги прогониш. Трябва да откриеш корените, да разбереш как можеш да се справиш с проблема и тогава да реагираш. Аз не гледам сериозно на него и не виждам смисъл да го обсъждам.

Има хора обаче, които твърдят, че трябва да се говори за това, защото ислямофобията е във възход – както в САЩ, така и в целия западен свят. Казват, че атеисти като Сам Харис, Ричард Докинс, покойния Кристофър Хичънс са ислямофоби, обвиняват ги в почти фанатична омраза към мюсюлманите, което е тревожно в настоящия климат. Вие споделяте ли това мнение?

Не мога да говоря за тях. Първо, не смятам, че важи за Докинс. За Хичънс – може би, в последните му години. Харис вероятно отрича, но ако четеш какво е писал, изглежда, че е така. Проблемът с ислямофобията е сериозен, разбира се. Също както е сериозен проблемът с антисемитизма. Сега ислямофобията е много по-тежък проблем. Едно е, че тя ни прави по-уязвими. Освен всичко, което причинява на съвсем почтени, достойни хора, които са подложени на гонения, на физическа саморазправа, биват лишавани от възможността за нормален живот, бежанците в Сирия и всичко останало… Наред с всичко това, тя е вредна за Запада. Тя води до такива предложения като „да им хвърлим бомбения килим“, „да ги ударим с големия чук“… Вижте само какво стана през последните 15 години – така наречената глобална война с тероризма. Откакто започна тя, се използва един-единствен инструмент – големият чук. Бой по главата. Няма какво да му мислиш. Бой по главата. И какво стана? Преди 15 години проблемът беше изолиран в една дребна, изостанала част на Афганистан. Сега е по целия свят. При всеки удар с големия чук той се разширява. Всеки път, без изключение. Афганистан, Ирак, Либия, навсякъде. Извадихме ли си някаква поука дотук? „Още бой по главата, защото ония всичките искат да ни избият“? Да, това е едната възможна реакция. Другата реакция е разумната реакция, която също се изтъква от най-различни хора – хората, които са запознати с темата. Хора като Скот Ейтрън или Уилям Полк – известен експерт по Близкия Изток, с голям опит в правителството на САЩ – практически предлагат едно и също: към ситуацията трябва да подходиш разумно, не само защото първо е хуманно, но и защото е добре за собствената ти сигурност.

Вие сте на 87 години, написали сте повече от 100 книги, преподавали сте повече от половин век, известен сте по цял свят, имате огромен принос в лингвистиката, външната политика, международните отношения и въпреки това вашите идеи, вашите възгледи не са общоприети, особено в Съединените щати. Това не ви ли обезсърчава – че не живеете в общество, което дори малко се доближава до желаното от вас? Че външната политика не е такава, каквато бихте искали? Че все още нямате такова влияние?

Никога не съм очаквал да живея в утопия. Ако възгледите ми бяха станали общоприети, щях да се питам къде съм сгрешил. Не заради мен, а заради много други хора има забележим напредък през годините. Той не е равномерен, има и отстъпления, но днес светът е по-цивилизован отпреди. Когато Джордж Буш и Тони Блеър решиха да нахлуят в Ирак, за първи път в историята на империализма – а това вече беше чист империализъм, – имаше огромен протест още преди войната официално да започне. Той не спря войната, но според мен я ограничи. Те не можеха да използват средствата, които използва Линдън Джонсън например. Това е напредък. В други отношения също има напредък. Да вземем правата на жените – огромна разлика за последните 50 години. Гражданските права – има разлика. Загрижеността за околната среда – въпрос на живот и смърт за нас като вид. Нещата са много по-различни отпреди 20-30 години. В много отношения има бавен напредък.

Значи сте оптимист за бъдещето?

Имаш две възможности. Можеш да кажеш, че си песимист, че нищо няма да излезе, че се предаваш – така ще помогнеш да се случи най-лошото. Другата възможност е да се възползваш от възможностите, които реално съществуват, лъчите на надеждата – така ще помогнеш да направим света по-добър. Нямаш голям избор, нали?

Интервю на Мехди Хасан, Ал Джазира
23/30 януари 2016 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *