Кой е руският анархист приятел на Ботев

печат
Става дума за руския народоволец Николай Константинович Русел-Судзиловски, чиято слава по-късно се носи по всички континенти… Макар и силно пристрастен към идеите на бакунизма, той същевременно е бил и учен от голяма величина, оставил трайни следи в медицинската наука.
Да се разкаже неговият бурен живот е все едно с лъжица да изгребеш световния океан… така беше се изразил един от неговите биографи. Ботевият приятел е известен с големите си лингвистични способности, владеещ 8 европейски езика, човек с обширни енциклопедични знания…Судзиловски имал приятели пръснати по цялото земно кълбо. И къде ли не е бил той? В кое ли кътче на земното кълбо не е стъпвал неговият крак – в Румъния и Англия, откъдето кореспондира с нашия поет, в Белгия, Швейцария, Франция, Италия, Австралия, след това в България, Турция, Америка, Япония и Китай. За известно време е президент и на екзотичната република Хавай.
Когато на 30 април 1930 година по цял свят се разнася печалната вест за неговата смърт, световният печат отдава заслужена почит на популярния руски учен. За него писаха и Клемансо във Франция, Джон Кенан в Америка, Плеханов в Русия и др. Най-малко е писано за него в България, която той така обичаше…
Н. К. Судзиловски е роден през 1848 година в старо руско дворянско семейство от полски произход. Първоначално учи в Юридически факултет на Петербургския униврситет, а след това в Киевския медицински факултет.
Судзиловски обикалял наред Русия и най-често престоявал в Одеса, където, както предполагат негови биографи, се е запознал с Христо Ботев. Емигрантският му живот започва от 1874 година и той няма вече никога да види своята родина… По-продължително време живее в Румъния, където се сближава с много от дейците на българското национално революционно движение, в това число и с Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др… Прахът на историята отдавна е покрил със забвение сърдечните трогателни връзки между Ботев и Судзиловски… За тях изворните данни са твърде оскъдни и противоречиви, които не ни позволяват да възкресим това познанство по-обстойно, но има и някои, на които ние може напълно да се доверим. В писмото до приятеля си Иван Драсов от 12 април 1875 година Ботев пише: “Новост. Руските социалисти в Лондон и Цюрих ме викат да отида при тях и да им стана комисионер. Те искат да влязат в сношение с нашите революционери. Предлагат ни да се меним за пропагандисти, с паспорти и др.” По-нататък Ботев цитира и един пасаж от писмото на Судзиловски, в който се казва, че руските революционери в Западна Европа са готови да помогнат на българските си другари “нравствено и физически”. Христо Ботев не се е отзовал на поканата да отиде в Лондон, но затова пък по-късно Судзиловски се озовал в Букурещ при него. По-късно, когато Георги Бакалов проучва руските връзки на нашия революционер (1911 г.), пише писмо на Судзиловски и го пита познава ли този руски другар, който е канил Ботев да отиде в Лондон. “Руският другар от Лондон, му орговаря Судзиловски, който канеше Ботев да бъде наш агент, бях аз. Литература изпращаме без особено усърдие и интерес и не винаги успешно, тъй като тя се състоеше от томове на сп. “Вперед”, което бе много удобно да се слага под главата, когато нямахме възглавници. Христо със своята чета тършуваше нощно време между букурещките богати българи и гърци. Полицията гледаше през пръсти на това и когато се случваше да ги арестуват, пускаха ги по поръчителството на Ботев. Понякога той ги довеждаше по 15-20 души в моя коптор. Те си събуваха обувките и насядваха в стаята по импровизираните миндери със скръстени нозе, което много ни разсмиваше”.
Но с каква цел Судзиловски напуска спокойния си живот в Лондон и отива при Ботев в Букурещ? “Касаеше се, обяснява той на Бакалов, да замина с чета през Дунава като хирург. Така ми предлагаше Ботев, но някои четници се отнасяха отрицателно към това и предпочитаха да ме видят с винтовка в ръка”. С болка на сърце той говори за печалния край на четата… “Да не бе загинал той, да бе дочакал края на Руско-турската война, неговата роля за България би била много по-полезна, отколкото на Каравелов и другите. Ех, не може да се разправя всичко!” В това писмо на Судзиловски до Г. Бакалов той дава обяснение и защо не участва в четата, въпреки че е пристигнал специално за това. “Аз толкова малко вярвах в успеха на тяхната експедиция, имах на главата си семейство, което нямаше къде да изпратя, нито къде да го оставя, та след известно колебание се отказах”.
Историята е запазила документи, които ясно говорят за приноса на Судзиловски в борбата на българския народ за национално освобождение. С писмо до свои приятели в чужбина той търси съдействие за българската национална революция сред руските емигранти, както в Румъния, така и в Западна Европа…
През 1881 г. Судзиловски е в България, страната, на която той посвети толкова жар и енергия в борбата ґ против турското робство. Близо пет години е неговият престой в България. Каква е съдбата на този неукротим приятел на Ботев тук, в новоосвободена България… В Пловдив – столицата на Източна Румелия, той продължава борбата като участва активно в голямото патриотично дело – Съединението на Северна и Южна България.
Спечелил си е славата на най-добър хирург в Източна Румелия. В острите политически борби в нова България Судзиловски е обвинен в заговор срещу Батенберг и във връзка с руските консули в България. През 1886 г. той напуска обиден България и се отправя към Америка. Получил американско поданство, в продължение на четири години той изпълнява длъжността на американски консул в различни страни в Азия, докато най-сетне се заселил на Хавайските острови, където държавата се управлява от деспотичната царица Лил Укалани… За кратко време и тук д-р Русел Судзиловски и неговата жена спечелили доверието и симпатиите на туземното население, не само с безплатната медицинска помощ, но и с активната просветна дейност. Името на “добрия руски доктор”, така бил наричан той от местното население, станало изключително популярно.
През 1892 г. кралицата на Хавайското кралство била свалена по парламентарен път и островът бил присъединен към САЩ. Тук той е избран за сенатор, а след това и за президент на хавайския сенат… като с това станал фактически глава на републиката.
Последните години от своя живот той завършва в Китай. И той, като българските си приятели Ботев и Стамболов, въпреки възможностите си да забогатее като президент, освен богатата си библиотека нямал друго състояние. Сякаш и той изрече думите на Стамболов “Не щеме ний богатства, не щеме ний пари. А искаме свобода. Човешки правдини”. Той не умря геройски като Ботев, а почина на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора. •
Проф. Ангел Веков

Това е исторически текст. „Свободна мисъл” не споделя всички оценки направени от автора

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *