Кой не иска свобода?

печат
Хората от Инициативните комитети в „Обществения съвет“ към президента няколко пъти на висок глас изрекоха, че „не искат анархия“. Заклинанието е подхванато и от представителите на властта, коментаторите и бизнеса. Навярно същото ще започнат да скандират и по улиците, повтаряйки чутото по мегафоните на организаторите.
Казано с други думи, ще има викове „Не искаме свобода!“. Уви, за мнозина това няма да е плод на заблуда, целенасочено объркване на понятията. Те искрено не желаят да са свободни. Те искат да бъдат управлявани от „честни лидери“.
Откакто съществува демокрация – вече 2000 години! – търсенето на такива лидери продължава и всеки път търпи провал.
Улиците, внимателно прочистени от инакомислещи, ще викат „Не искаме свобода!“ – носейки портрети на Ботев при това.
А тези, които са пуснали лозунга в обръщение, съвсем ясно си дават сметка какво искат. Не са невежи, чували за Кропоткин или най-малкото би трябвало да помнят Ботевите думи „всяко правителство е заговор срещу свободата“.
Те не искат свобода за народа. Те просто искат да са новите управници.
Те не са случайни хора. Не са бедни. Нито многобройни.
Най-бедстващите и потиснатите, мнозинството от народа, не излязоха на улицата. Те просто тихомълком повреждат електромери и ходят на работа, легална или нелегална, обикновено зле платена, само и само да се изхранят.
Възелът проблеми остава – и се затяга все повече.
Истинската неволя още не е дошла, за да научи и помогне.

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *