Кой и защо уби Христо Ботев?

печат

Подир кървавия разгром на Парижката комуна – 21-28 май 1871 г., въдворяването на фанатичния революционер Сергей Нечаев през 1872 г. в пъклената душегубка, наречена Петропавловска крепост, и смъртоносното заболяване на всемирния бунтовник Михаил Бакунин, чиято смърт не закъснява – на 19 юни 1876 г., – третата личност, която има както лична обаятелност, така и обществен капацитет евентуално да се опълчи на попълзновенията на самодържавния руски царизъм е българският анархист Христо Ботев, който в своите революционни прозрения и поведение вероятно превъзхожда Нечаев, а с дръзновената си революционна воля, интелект и решителност не отстъпва на Херкулесовия бунтар Михаил Бакунин.

Михаил Бакунин разработва стратегията на предстоящото Априлско въстание в България и постоянно говори за „користолюбивото покровителство на руския император спрямо съдбата на славянските народи“. Едва ли случайно, във вестник „Тъпан“ от 27 май 1870 г. Ботев категорично изтъква „че неговите съотечественици няма какво добро да очакват от Московското правителство“. Земетръсната публицистика на Бакунин вдъхновява Ботев да напише своето знаменито антиклерикално стихотворение „Моята молитва“. Текстът, вдъхновил поета, е цитиран и в биографията на Бакунин от съветската историчка Н. Пирумова, издадена в Москва през 1970 г. В тази статия на титаничния анархист четем между другото: Цель жизни, предмет истинной любви – Бог. Не тот Бог, которому молятся в церквах; не тот, которому думают нравиться унижением перед ним; не тот который отдельно от мира судит живых и мертвых – нет! Но тот, который живет в человечестве; тот, который языком Иисуса Христа произнес священные слова Евангелия; тот, который говорит в поэте. Отношението през пролетта на 1871 г. на Бакунин и Ботев към Парижката комуна емоционално и идейно е едно и също. В огнедишаща статия от 1 май 1875 г. в своя вестник „Знаме“ Ботев гръмогласно прокламира: „Основата на всяко едно правителство е кражбата, лъжата, насилието… Ние имаме пълно право да кажем, заедно с Прудона, че всяко правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството“.

Тайните руски служби правят няколко неуспешни опита да оклеветят Ботев, но накрая стигат до извода, че щом този българин не може морално да бъде дискредитиран, трябва на всяка цена да бъде физически елиминиран! В национално-революционната ситуация в Българско, Старозагорското и Априлското въстание са събитията, предоставили идеални възможности Ботевата гибел да бъде представена като нещастно стекли се обстоятелства в разгара на боя, когато не знаеш кой и откъде може да ти тегли куршума. Останалите BG-националреволюционери са тривиални хъшове, които обществената конюнктура твърде бързо превъзпитава и префасонира в обикновени тесногръди еснафи. Властогонската метаморфоза на Стефан Стамболов и прочее следосвобожденски персонажи е типичен пример!

Ще споменем съвсем накратко някои вербувани от въпросните руски тайни служби българи: Софроний Врачански, Любен Каравелов, Тома Кърджиев, Стефан Стамболов – вербуван през 1872 г., Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, войводата Тодор Велков – вербуван още по време на Кримската война – 1853-1856 г., Стою Филипов, Христо Караминков, Панайот Хитов, игумена на Троянския манастир Макарий, Петко Рачев Славейков, Евлоги Георгиев, Григор Начович, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Иван Кишелски – българин на руска служба, стигнал до чин генерал в руската армия, който успял да проникне в БРЦК и вербувал повечето от членовете му за секретните нужди на руското разузнаване. Руското имперско военно разузнаване внедрява свой щатен шпионин и в Ботевата чета – руският княз Арует Загрин, родом от Латвия, капитан от руската армия, който кой знае защо се отделя от четата, макар че е бил член на четническия щаб, и загива при сражение с башибозушка потеря във Врачанските лозя на 19 май 1876 г., отнасяйки тайната си шпионска мисия в гроба. Каква ли ще да е била тази толкова секретна мисия, ако не физическото ликвидиране на най-бунтовния българин Христо Ботев? Ходатайствали на княз Загрин да влезе в четата и в нейния щаб небезизвестният националреволюционерин Никола Обретенов, който пък съвсем умишлено провокирал конфликт между Ботев и четническия военен командир – завършилият юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса поручик от руската армия Никола Войновски, на чието място войводата назначава Перо Симеонов – Херцеговинеца, оказал се също ходатай на латвийския руснак. По време на сражението на 20 май 1876 г. поручикът буквално дезертирал, както пише в спомените си участникът в Ботевата чета Димитър Икономов: „В най-големия разгар на битката около 60 души, начело с офицерина Н. Войновски, се отцепили и тръгнали да се спасяват в долината, която води към река Искър“. Гюргевският централен революционен комитет през ноември 1875 г. назначава за главен апостол на Трети Врачански революционен окръг Стоян Заимов с помощник-апостоли Никола Обретенов и Георги Апостолов, за да подготвят и вдигнат въстание през пролетта на 1876 г., но помощник-апостолите Обретенов и Апостолов не успели да развият почти никаква апостолска дейност, да не говорим пък за главния апостол Стоян Заимов, който, вместо да обяви въстанието във Враца, се дегизира в женски дрехи и панически офейква от града! Едва ли случайно Стоян Заимов е вербуван от руските тайни служби! Врачанските пишман помощник-апостоли Обретенов и Апостолов в качеството си на членове на щаба на Ботевата чета велегласно заблуждават войводата, че едва ли не Враца е целокупно въстанала и маршрутът на четата е насочен именно към този град, в който обаче и пушка не пуква, нежели да се вихри някакво въстание. На 20 май 1876 г., под връх Камарата във Врачанския балкан, с това, което не успява да извърши руският капитан Арует Загрин – Ботевото убийство, се справя блестящо вербуваният от царската „Охранка“ ербап масон Никола Обретенов, подкрепен от своите масонизирани аркадаши Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров – Димитрото – все пишкин членове от Щаба на четата.

Ботев задава съвсем смисления въпрос: „Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни свършиха? Помощ от никъде нямаме, хляб също няма! Да продължаваме ли, или да се отправим към Сърбия?“ В отговор на тази очевадно целесъобразна обосновка Обретенов отведнъж изпада в амок и от упор прострелва Ботев в сърцето, след което го гръмва за всеки случай и в челото! Впоследствие пише в мемоарите си: „Оставихме трупът до самия този камък на мястото, където беше убит и отидохме към Крушовския извор да търсим четата. Като запитаха четниците де е Ботев, ние им казахме, че е напред и ще го настигнем. Нощувахме нейде около извора“. Какво сатанинско безочие! След като вероломно светили маслото на войводата си се тръшнали връз шумата и яко си отспали! И ако туй не е перфектно поръчково убийство какво друго може да е?!

Постфактум събитията в следосвобожденска България доказват правотата на Бакунин и Ботев в техния краен негативизъм спрямо руския абсолютизъм, пък нека рубладжийският килър Обретенов непрекъснато папагалски да преповтаря, че Ботев бил гръмнат само от един, едва ли не случаен неприятелски куршум и то право в сърцето. Четникът Димитър Икономов обаче твърди, че когато чул за Ботевата гибел, дотърчал до лобното му място и видял как кръвта шуртяла от челото му! Друг четник Никола Нанов си спомня, че „куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело и бе пръснал черепа на части“. Същото споделя и четникът Никола Кючуков: „Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили“. А четникът Цанко Минков, починал чак на 5 октомври 1944 г., си спомня: „Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място – неговото високо чело – и пръснал черепа на части. Горкият!“ (в-к „Кооперативно знаме“, № 130, 2 юни 1953 г.; също и в сп. „Наша родина“ №6, 1956 г.) Братът на поета Кирил Ботев, участник в четата, споделял с приятели след Освобождението: „Лично аз не съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, болезнено ще засегнат мнозина!“

Ала неведоми са пътищата Господни! Ето че вече в баш свободна България вербуваните от руските тайни служби Стефан Стамболов и Никола Обретенов се изявяват като най-отявлени русофоби! Стамболов дори е касапски съсечен посред бял ден в центъра на София от рубладжийски нагушени душегубци, а преди това на 2 септември 1889 г. руската агентура отравя председателя на Народното събрание Захари Стоянов. Обретенов някак си отървава кожата и доживява деветдесетгодишна възраст, като дълголетието му изглежда се дължи най-вече на способността му да лъже хладнокръвно като каракачанска врачка!… Няколко години подир Освобождението е съставена Първата комисия, назначена от Министерството на просветата, с председател литературоведа Леонид Спасов, за да обследва обстоятелствата, довели до гибелта на Христо Ботев. Комисията стига до извода, че Ботев е убит от неизвестен българин или българи, за да бъде ограбен, защото кемерът му бил тъпкан с махмудии и наполеони – демек с паричния ресурс на четата. Всъщност, кой знае – може и така да е! Нищо чудно Обретеновата масонска шайка да е изгъбосала четническото имане! През 1927 г. е сформирана нова комисия, оторизирана да разбули мистерията около гибелта на Ботев. Най-главният свидетел, вездесъщият Никола Обретенов, така се оплита в показанията си, че шестима членове от състава на комисията подписват протокола с „особено мнение“. Впрочем няма как Ботев да е бил убит от турски войник и поради обективни обстоятелства, защото след сражение и то подир залез слънце, надвечер турците – башибозуци и редовен аскер – винаги са се оттегляли организирано и дори се настанявали в близките села, за да отмарят. Освен това кой знае защо Обретенов и щабните му друзья дори не си правят труда все пак да погребат мъртвото тяло на войводата, а го затрупват на бърза ръка с няколко клонки… До 1927 г. маститият поборник изобщо не стъпва на Ботевото лобно място! Дори когато е коскоджамити Врачански околийски управител през 1890-91 г., не се весва под връх Камарата – местността Йолковица във Врачанския балкан! Отива там едва след половин век и една година по повод разследването на учредената през 1927 г. специална комисия. За последен път се изкачва на Йолковица на 2 юни 1937 г. по случай шестдесетгодишнината от Ботевата гибел. Изневиделица из множеството изскача някакъв разярен, побелял старец и с погнуса го заплюва. Стражари се втурват да го арестуват. Обретенов обаче ги възпира с думите: „Оставете го! Той може би има това право!“ Вече на смъртния си одър – 10 октомври 1939 г., когато свещеникът го пита има ли да изповяда нещо недоизказано за Ботевата смърт, той отронва сподавено: „Уви… За честта на българският народ ще отнеса истината на небето!“ Ашколсун! Не ще и дума – фарисейски отговор на типичен масон! •

Марин Караиванов – Макар

6 коментара

  • Димитър Тенев Петров, Варна

    Потресен съм!Изглежда авторът на статията е напълно прав!Историческите факти се взаимно допълват и по мое мнение са почти неопровержими!Както впрочем е неопровержим и фактът, че Ботев е първият български анархист, когото сто на сто щяха да убият и след Освобождението!Поклон и вечна памет на българският анархист, националреволюционер и поет Христо Ботев!

  • Стойчо Порязов,Пазарджик

    Впрочем съвсем не случайно Ботевият приятел Стефан Стамболов констатира в следосвобожденска България, че ако бе останал жив, бунтовният поет щеше да бъде обесен от българските управляващи! Ботев е вулканичната ерупция на българския анархизъм – в него са концентрирани морално-волевите качества на Спартак, Марат и Бакунин!Вечна слава на този титаничен Българин!

  • Лидия Пенева - Русе

    Едва ли свободолюбива и социалнореволюционна натура като Ботевата щеше да прокопса в новоучредената българска държавица! Разочарованието му явно щеше да бъде гибелно за самия него и може би по-добре, че погина като непоколебим бунтар в дебрите на Балкана…Вечна слава на българският Прометей – Христо Ботев!

  • Йордан Делев - БОТЕВИСТ

    „Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове…“ Само един титаничен бард може да напише такива вулканични слова! Вечна Слава и Безсмъртие за този непоколебим бунтар и гениален поет! А относно причините за гибелта му изобщо не се съмнявам кой е извършил подлото убийство: това са онези, които впрегнаха Ботев и четниците да отиват в уж въстаналата Враца, между които особено се открояват двамата несъстояли се пишман-апостоли на Врачанския революционен окръг Обретенов и Апостолов, чиято апостолска дейност в конкретния случай е абсолютно нулева!

  • Русин Петров

    Ботев е най-великият българин! Нека никога не го забравяме – и сегашните, и бъдните български поколения!

  • Мария Дечева

    Двама са ГОЛЕМИТЕ – ЛЕВСКИ и БОТЕВ, може да се каже и БОТЕВ и ЛЕВСКИ! И колкото и гадно да звучи по-добре, че не доживяха освобождението! Знаем какво става с всички истински и големи хора! Поклон и вечна слава пред делото им!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *