Колко анархии съществуват?

печат
Анархист, човек по определение идейно грамотен, отговаря: само една, но колкото цялата Вселена, съответно и толкова разнообразна.

На същия въпрос, ако чуете, че „има множество анархии“, значи говорите с анархистващ тип. В омайните му приказки ще проплъзне признанието, че „някои анархии се намират в състояние на люта схватка помежду си“. Може да не слушате нататък – щом нещо е в конфликт с друго нещо, значи между тях няма нищо общо и не бива да носят едно и също име.

Това не е като да обясняваш на чужденец, че „дреме ми“ и „не ми дреме“ имат еднакво значение. Идеологиите, мирогледите, колкото и лица да показват, се градят върху общи основни принципи, а ако воюват, значи принципите им не си приличат.

Следователно, „множеството анархизми“ са просто названия без съдържание.

Анархичната теория е извлек от обичайната човешка практика. Теоретиците наблюдават какво вършат хората спонтанно. Преобладаващата част спонтанни човешки взаимодействия водят до установяване на обществен ред с висока степен на автономия.
Практиките, които пораждат власт, в действителност са малко на брой, но ако не срещнат достатъчен отпор, превземат и смазват всичко.

Историята на анархичната теория е история на наблюденията на човека както в естествената, така и в неестествената му среда. Затова не твърдим, че измисляме небивалици. Просто обединяваме съществувалите преди и съществуващите днес отделни практики на спонтанен анархизъм в една система и доказваме, че тази система е едно напълно различно общество, достатъчно привлекателно, за да мотивира всеки нормален човек да воюва, ако трябва, за него.

Наблюденията минават през няколко етапа на обобщения – така работи всяка наука: подрежда и обобщава факти, от които е възможно да се направят изводи за минали събития и достоверни предвиждания за бъдещи. От мутуализма на Прудон анархичната теория е стигнала до анархокомунизма на Кропоткин – и не е спряла на него. За съжаление, се появиха мераци за издигане на отделните етапи в ранг на „завършена теория“ – все едно любителите на ръчното производство да твърдят, че с длета и чукчета ще построят космически кораби; любителите на парните машини да настояват, че никакви други технологии не са нужни повече – и т. н.

Истината обаче е достатъчно проста. АНАРХИЯ означава „без власт“. Разширено – „за свобода на всяка личност“. За да съществува трайно такава свобода, водещ принцип на човешките отношения трябва да е станал принципът на справедливостта – „постъпвай така, както искаш да постъпват с теб при подобни обстоятелства“. За да няма причина хората да нарушават тази проста рецепта за взаимно погаждане, трябва да съществува равенство – „без дискриминация, без привилегии, равен достъп до всякакви блага според индивидуалните потребности в рамките на технически и физически възможното“. Науката и техниката разширяват постоянно тези рамки, което пък е немислимо без всеобщото чувство за солидарност. Него имаме като вграден инстинкт и единствено външните фактори (и човешки форми на управление, създадени под натиска на такива фактори) подлагат този наш инстинкт на изпитание, но като разумни същества би трябвало да имаме нарастващи възможности да променяме тези фактори.

Ето го и обобщението: необходимите условия да бъдем свободни – всеки и всички – са равенството, справедливостта и солидарността – в буквалния си вид, без компромиси и пазарлъци.

От това обобщение следва, че общественото устройство има определен облик, почва, на която свободата да расте и да се разширява – това е федеративната структура в чистия смисъл на понятието „федерализъм“ (федерацията е колектив на колективи, както колективът е доброволна федерация на отделни личности).

Всеки компромис с условията води до увреждане на централния принцип на анархизма.
Нито една идеология, която допуска ограничаване на свободата на личността, няма основание да нарича себе си анархична.

Разнообразието на форми и начини на човешко взаимодействие не страда от това, че анархическият мироглед е стъпил върху няколко прости условия и една главна „догма“ (доколкото е уместно да наречем изискването за лична свобода с тази дума). Природното разнообразие се гради именно от малко на брой елементарни закономерности, лесно изразявани в математически формули и набор фундаментални физически константи. Науките за тези природни факти са сложни, защото е сложен пътят към откриването и разбирането им.

Оттук е първият очевиден извод: обобщеното знание за това как обществото може да стане опора на всяка личност в нейния стремеж към щастие се нарича анархокомунизъм. Просто термин, могъл е да бъде и друг, например доста точен синоним на анархокомунизма е „пряката демокрация“ – стига да е последователна, буквална и безкомпромисна.

Всички останали самозвани „течения“ не спазват едно или друго условие, дори нахално подменят свободата с имитации, но знаем от Бакунин, че „свободата е неделима, отсечеш ли къс от нея, убиваш я цялата“.

Другата линия на разделение между анархизма и неговите имитации минава през въпроса „как да построим анархично общество“

Историята не оставя много варианти. С малки и доста специфични изключения, социалният прогрес навсякъде и всякога се е движил благодарение на революциите.

Следователно и анархизмът приема революцията като средство за промяна. Дилемата „еволюция или революция“ е чиста демагогия, истинският избор е между революция и контрареволюция.

Еволюцията е процес на стихийни промени, при който пасващите на външните (природни, непритежаващи воля и съзнание) фактори промени остават, а другите загиват (включително и буквално). Но в социалната сфера отдавна нямаме „чиста“ еволюция. Върху нея влияят осъзнали интересите си структури, например държавата. Тя активно се намесва в процеса, тоест извършва СЕЛЕКЦИЯ, чрез нея властническите структури си гарантират оцеляване.

Селекцията, подменила еволюцията, има точното име: контрареволюция. Предварителна и постоянна, без нея властничеството загива. Властта успява да влияе върху живота ни, защото е организирана сила.

Затова и революционните движения трябва да възприемат ясни организационни форми, вместо да залагат на гола спонтанност и стихийност – докато са безформени, властта ще се справя с тях така, както се справя с природните стихии (а даже когато „не се справя“, успява да обръща ситуацията в своя изгода; например възстановяването на разрушенията в „коридора на торнадото“ в Америка е стабилен и доходен бизнес, при все че рационалното решение би било отказ от заселване в този коридор, поне докато науката не даде технологии да укротяване на торнадото).

Има доста форми за организиране, малка част от тях са йерархични. Следвайки принципа на федерализма, революционното движение може да структурира себе си така, че успешно да съперничи на властническите организации, да обръща селекцията в своя полза и в крайна сметка да ликвидира властничеството като практика. В същото време, различните от авторитаризма организационни принципи на революционното движение не превръщат революционната организация в „нова власт“, както стана при „комунистите“ марксисти, но те поначало нямаха намерение да събарят всяка власт, а да се възползват от нея. Затова и партиите им бяха пирамидални, подобни на буржоазните, но още по-сурови, по-военизирани. По техен тертип и с подобни цели възникнаха фашистките.

Така че последният извод гласи: анархизмът, за да е анархизъм в истинския си смисъл, следва да се придържа към теоретичните обобщения на анархокомунизма; да е революционен; да е организиран.

Успешната организация се нуждае от устав (механизъм на взаимодействие между частите на организацията), за да може последователно да преследва целите си, както и от програма (описанието на тези цели). Сред целите е важно мястото за план как да изглежда светът „на следващия ден след революцията“. За по-следващите дни ще се погрижат самите хора, задачата на анархистите е да разчистят терена за „изкопаване на основите“, а тези основи представляват анархокомунистическия модел общество: безвластен съюз на териториални, производствени, потребителски и други сдружения; те ще решават проблемите си и ще си поставят задачи на Общи събрания на всички членове на дадено сдружение. Между Събранията за изпълнението на решенията се грижат излъчени за целта Съвети. Събранията имат пълномощия върху всички сфери на живота – включително по въпроса за собствеността, оптималната форма на която е обществената – не държавната, не частната. Проблеми и задачи между сдруженията се решават по същия начин – чрез Събрания на сдруженията и Координационни съвети за администриране на приетите решения – точно по схемата на федерализма.

Стъпили на този модел, всяка отделна общност самостоятелно и всички заедно ще имат „зелена улица“ да се променят и развиват както намерят за добре, не под диктата на шепа бюрократи, по нареждане на шайка политици, по поръчка на банда свръхбогати негодници, както се случва днес.

Истинската история на човечеството ще започне от този момент нататък.

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *