Колко страшна е кризата?

печат
Капитализъм-диагноза на едно циклично неразположение

От една страна световните глашатаи бият тъпана за надвиснала страшна икономическа криза, чийто предвестник е сривът на високолихвените ипотечни кредити в САЩ, довел до значително олекване на балансовите отчети на няколко банки и, което е по-важно, до изхвърлянето на стотици хиляди семейства от най-бедните райони на САЩ на улицата. От друга страна финансовите министри – включително българският такъв сурогат – ни успокояват, че точно ние няма да бъдем засегнати, че държавата майка-кърмилница е помислила за всичко и че са налице „механизми” за прогонване на хищния финансов звяр.В няколко последователни броя ще се опитаме да направим преглед на досегашните такива страши- лища и техните резултати за различните предизвикали ги, участващи в тях и претърпели последствията им групи, като започнем с откъс от статията на Г.Константинов, писана преди 21 години по повод на тогавашната „голяма криза”.

Кризата от 1987
Петдесет и осем години след черния петък от 1929 година и четиридисет и осем от началото на втора-
та световна война събитията се развиват по следния начин:
На 25 август 1987 Dow Jones достига главозамайващи висоти – 2722 пункта,след 1200 през 1985 и 1800 през 1986! Почти никой не се съмнява, че „таванът” на заветните 3000 пункта ще бъде пробит преди края на тази година. Постигнатият рекорд в аналите на американската борса – покачването на индекса с 250% за две години и половина, дава сигурност за тези прогнози. На 6 октомври финансовите експерти на „меродавния” вестник „Монд” считат, че във Франция борсовите стойности ще се качат с още 30% през месеца.Либералната вълна залива целия свят. Навсякъде започва обратен процес на превръщане на държавната собственост в частна.Денационализацията в Англия, Франция, Япония и т. н. обхваща железници, пощи,телефони, банки, телевизия. В САЩ дори затворите стават обект на „частната инициатива” и спекулативния „гений”. Поощряваните от Пекин и Москва с нейните сателити откривания на бакалници, трактири и работилници дават надежди за конвергенцията между господстващите класи в двата свята.В тази обстановка борсовите операции, покупката на акции и дивидентите от тях стигат необозрими размери. Броят на акционерите в развитите индустриални страни се увеличава с милиони. В цитаделата на либерално-неоконсервативната „революция” техният брой е 47 милиона, т. е. около 30%
от възрастното население на страната. За 60 години броят на акционерите е нараснал 30 пъти, с обща сума на борсовите стойности 3 трилиона долара, което прави средно по около 60 хиляди долара на акционер (една„подробност”, върху която проповедниците на „народния” борсов капитализъм не се спират, е фактът, че 95% от акционерите притежават само 5% от хилядите милиарди долари, лири, мар-
ки, йени или франкове).Разбира се, скоковете на Dow Jones не означават, че производствените мощно-
сти на 30-те най-големи финансово-индустриални октопода на САЩ, които определят пунктовете на индекса, са се увеличили два и половина пъти от 1985 година насам. Но те значат, че печалбите за този период или поне надеждите за тяхното нарастване са се увеличили с 250%.Всички – и едри, и дребни
акционери – смятат, че вложените в акции капитали ще носят дивиденти на своите собственици два и половина пъти по-големи от тези, които са били изсмукани от трудовия свят през 1985 година, че либералното чудо няма да има край и че на хоризонта на капиталистическа Америка никакъв облак
не ще помрачи радостта на печалбарите. И понеже Америка е „локомотивът на свободния свят”, собственици и спекуланти от всички страни вярват, че хубавата епоха едва сега започва.Сънищата и апетитът са едно, а реалността – друго нещо. През средата на октомври върху нюйоркската борса „падна гръм от ясно небе”. За една седмица – от 15 до 22 октомври 1987 курсовете на акциите на Уол
Стрийт падат с 22%. И понеже днес интернационализирането на капитала и пазарите е отишло неизме-
римо по-напред, отколкото беше преди шест десетилетия, реакцията на останалите борси в света бе почти незабавна (дял за това имат и комуникациите, и компютрите от роботронната ера). На лондонската борса падането на индекса Financial Times е около 10%, което представлява около 100 милиарда долара за един ден. Изкупните цени на предложените за разпродажба акции на държавни предприятия в Англия и Франция спадат под обявените от правителствата продажни цени (напр. акциите на Бритиш Петролиъм се котират по 347 пенса едната на 14 октомври, а на 15 падат на 316 пенса при цена, която иска правителството на „желязната лейди”, от 33 пенса).
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *