Колко страшна е кризата?

печат
КАПИТАЛИЗЪМ – ДИАГНОЗА НА ЕДНО ЦИКЛИЧНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ

» » » продължава от миналия брой

Преди няколко десетилетия в развитите страни наемните работници в индустриалното производство образуваха мнозинството от населението. Заставени от глада и камшика на държавата, охраняваща капиталистическия ред, те работят срещу надници и произвеждат стоки, в които е материализиран техният труд, изразен в капиталистическата икономика чрез стоковите стойности. Собствениците присвояват огромната част, като дават остатъка на работниците под формата на заплата. Тази част от произведените стойности, която Прудон нарича кражба и която в съвременното общество може да надхвърли 90%, се разпределя между тези, които са вън от производствения процес: от финансовите акули и държавните мъже, през полицаите и културните лакеи до бакалите и проститутките. Тя е паричната основа на днешното общество и неговия „порядък” – с правителства, парламенти и партии, банки и борси, казарми и джандарми, кметове и директори, идеолози и агитпропи, журналисти, философи и попове, съдържатели и „работници” в хазартни и публични домове.
Произведените от работниците стойности се реализират на пазара, а се разпределят съобразно юридическите отношения на собственост и тези между властници и поданици, зад които стои съотношението на силите между класите, от които е изградено това общество.
Този търговски ред на грабеж и паразитизъм, въпреки неравното развитие на отделните части на човечеството и различните форми, които той приема, е световен. Негов израз е световният пазар, с неговите световни, усреднени цени. Затова, дори когато развитите имперски сили не употребяват тоягата на военно-полицейското насилие спрямо неразвитите, те продължават да бъдат най-печеливши, най-облагодетелствани и най-неуязвими срещу историческите кризи и бури.
Това дава основание на господарите и немалка част от слугите им да мислят, че светът, в който живеем, е „най-добрият от всички възможни” и че „така е било и така ще бъде”! От едно-две десетилетия насам обаче роботронната революция обърква всички тези сметки и увереност. Тя води към общество, в което всички производствени процеси са автоматизирани и следователно потребностите на човека – от хляба и книгата до жилищата и пътешествията – и тяхното удовлетворяване не се нуждаят от ежедневното поглъщане на милиарди часове човешки труд. Производството на стоки и услуги, извършвано от роботи – дори в рамките на един изолиран от останалия свят пазар – не може да бъде продавано, а само раздавано безплатно или разпределяно съобразно норми, отговарящи на прищевките или политиката на собствениците и държавата. Защото произвежданите автоматично в такова „стопанство” „стоки” не съдържат никакви стойности, както въздуха или водата на океаните; защото са се появили стотици милиони безработни, които нямат никакви заплати и защото, за да се „изкупят” произведените предмети за потребление, държавата и господстващите класи трябва да „отпуснат” на „излишните” разнородни помощи и подаяния, за да спасят реда и себе си от „хидрата на революцията”.
Когато автоматизацията стане световна и тотална, а този процес не може да бъде спрян от никакви земни и небесни сили, няма да има наемен труд и заплати, но заедно с това няма да има място и за стоките, пазара, печалбата и капитала. Това обаче не означава, че няма да има желаещи да открият концлагери, където, подобно на лудниците, непоправилите се и непоправими мечтатели и бунтовници ще бъдат задължавани да „строят” диги или пълнят каци без дъно, макар това да няма никакъв смисъл. (Друг въпрос е колко дълго може да издържи срещу всеобщото недоволство подобен свят, съставен от лудници и концлагери?)
В условията на роботизация на икономиката, такива лозунги като „Земята на селяните и фабриките на работниците!” губят всякакъв смисъл. Но с тях се поставят под въпрос и отношенията между собственици и несобственици и самата юридическа категория собственост! Предприятия, в които „стоките” се произвеждат автоматично и средствата за съществуване се разпределят даром, не могат да донесат никакви печалби. От гледна точка на капиталистическата рентабилност, те са губещи!
…Колебания в нивото на индексите, на надеждите и отчаянията на спекулантите има и ще има. Даже умиращият старец не иска да приеме мисълта за края, а какво остава за едно общество, чийто апокалипсис предстои. Финансовите спазми са само негови симптоми. В недалечното бъдеще се подготвя спектакълът на масовите скокове на борсаджиите от прозорците! Разбира се, не всички ще се самоубият. Мнозина ще се опитат да спечелят като мародерстват. Само че скоро няма да има какво да се краде от агонизиращата финансово-индустриална система на капитализма. Така се подготвя последната глава от историята на капитала, който става фиктивен с прекратяването на експлоатацията на наемния труд, производството на стокови стойности и реализирането им на пазара! •

Г. Константинов

АКР, бр. 4, г. I, декември 1987

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *