Коментар към Платформата на ФАКБ от 1945 г.

печат

Платформата на ФАКБ от 1945 г. четете тук и тук.


От дистанцията на времето е лесно да намираме кусури. Това, което знаем днес, не се е знаело в миналото. При все това, критиката към Програмата на ФАКБ, публикувана през есента на 1945 г., е не само уместна, но и необходима, с оглед на нуждата от такъв документ днес.

Първото, което прави впечатление, е непълнотата на Програма-1945. В нея липсва много важна част – анализ на текущата ситуация и разумни предположения за близкото бъдеще, с което да са съобразени целите, задачите, организационната структура и дейностите на ФАКБ.

Съществен недостатък е допускането, че на следвоенна България, в която са разположени значителни по численост и въоръжение части на Червената армия, ще ѝ се размине съветизация по образец на Прибалтика през 1940 г. и в анексираните от Полша територии през 1939 г.

Дори да приемем, че тогава съветизацията на страната се е струвала несигурен сценарий, авторите на Програма-1945 е следвало да предвидят поне работен вариант в случай на осъществяване на привеждането на България според „стандартите“ на СССР.

Липсва и осмислянето на поражението на Испанската революция, главно погубена от „неутралитета“ на Запада и нашествието на германски и италиански „доброволци“, както и сталинските „съюзници“, преследвали свои, но отново контрареволюционни цели. При все тези „външни“ фактори на поражението, няма и помен от опит за вадене на поуки от проявения опортюнизъм на НКТ – съучастие в правителството, отказ от лозунга „Война и Революция в едно и също време“.

Това е и вторият (и най-болен!) „куц крак“ на Програма-1945 – залагане на легализираното съществуване на ФАКБ. Легална организация не може да води подготовка на революционно действие, а значи и не може да обяви публично реалните си – неизбежно конспиративни – цели и задачи, методи и средства, необходими организационни структури и нужни мероприятия.

Точно заради курса към легализъм Програма-1945 е негоден за действие план. Още повече, че като документ „Платформата“ не е била приемана на конгрес на ФАКБ и всъщност представлява позиция на неколцина другари от онова време. От днешна гледна точка Програма-1945 може да служи само като пример какво не бива да се прави, как не бива да се пише.

С такава сурова присъда бих могъл да приключа темата, поемайки риска от обвинения в самонадеяност. Все пак ще добавя още няколко бележки, с което приканвам и други другари да се включат в анализа, за да подчертая и по-второстепенните недостатъци, но и да отбележа няколкото момента, които заслужават развитие като полезни и уместни.

Недостатък е описанието на организационната структура и функции на ФАКБ – това е уместно за Устав, а не Програма, която би могла единствено да спомене основните организационни принципи.

Недостатък е и като цяло отбранителният дух на Програма-1945. Въпреки че е „легален“ документ, когато заявените намерения са скромни и прекалено предпазливи, не може се очаква практическата им реализация да не е още по-скромна, и то в негативния смисъл на понятието „скромност“.

Разделът „Програма минимум“ е най-слаб. Георги Константинов го смята направо за недопустим, понеже в делото на Световната революция не може да има „минимални“ програми, но аз не съм против в една Програма да съществува раздел „Непосредствени задачи“. В такива задачи обаче не виждам защо, наред с трезви и определено правилни лозунги за разпускане на армията и събаряне на затвори и концлагери, трябва да присъстват упования „правителството да изпълни обещанията си“, да отмени „извънредни закони“, вместо всичките. Ако в непосредствените задачи е проникнал чист реформизъм, то работата за реализиране на декларираните големи цели е самозатлачена. Дори в документ, предназначен да не дразни властта, не е било добре да се декларира примирението, че ФАКБ ще съжителства с държавата, ще настоява за ред в търговията и справяне с черната борса.

Одобрение без уговорки според мен заслужава само първата част, в която са очертани контурите на целта на анархичната борба – установен в хода на революция обществен модел за нататъшно творческо и масово усъвършенстване. В този смисъл разделът „Основи“ кратко преразказва „Концепцията на безвластническия комунизъм“, приет на конгрес в Сарагоса през май 1936 г., но така и нереализиран.

В заключение държа на наблегна на това, че анализът на програмни проекти отпреди 71 години има не само и не толкова историческа стойност. Историята е практически опит с цел да се ползва в настоящето, за да се случва желано бъдеще. Затова следва да обърнем особено внимание върху липсите в Платформата, които, повтарям, са: анализ, който задава параметрите на подготвеност при революционна ситуация (всякога изненадвала организираните революционери); категорично формулиране на разрастването (количествено и качествено) на организацията като една от главните задачи, за да може водената от нея пропаганда да пробужда сред народа желание за живот именно в анархически комунизъм, да мотивира активна борба за установяване на такъв строй, без оглед на цената, която, разбира се, няма да е малка.

И последни думи: все пак, на фона на европейския анархизъм в края на войната и началните следвоенни години, Програма-1945 е опит да не се затъне в общия упадък. В окупирана Германия, особено в съветската зона, съвземащите се след разгрома от 1932 анархисти, с много малко изключения, приемат още по-умерени цели. Във Франция по същото време текат „проекти“ за сближаване с марксизма.

Следователно, Програма-1945 може да послужи за нуждите на конструиране на Програма-ХХI – като я осмислим критично.

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *