Кому са нужни мигрантите и кому пречат бурките

печат
Интересна вест дойде в последните дни на август от Германия: „Партията на германския канцлер Ангела Меркел – Християндемократическият съюз (ХДС) – обсъжда дали да се въведе забрана за носене на бурки“.

Доста време им бе необходимо да осъзнаят, че жената в бурка не е работна ръка! Не става за работничка, дори за гледачка на старци. Трябва да си стои вкъщи, обречена е да я издържа някой – я мъжът й, я социалните служби! Ако са социалните служби – лошо, не са я докарали за това от някъде си. Ако е мъжът й – пак лошо, този мъж ще иска двойна заплата, а не такава бе целта! Това ги боли немските капиталисти, това разбират те под „бурките пречат на интеграцията“.

Мюсюлманките съвсем не са се разбързали да свалят покривалата. Възпитани и свикнали да бъдат издържани от някого, те съвсем не смятат за голямо удоволствие да се превърнат в наемни работнички. Отделно, по разкази на българки, работили в Алжир, анонимността под покривалото, особено в градски условия, дава доста приятни възможности, от които незабулените европейки са лишени.

Междувременно продължава масово недоволство от идването на мигранти в Европа: Защо политиците ни (ужким наши служители, на които сме плащали да изпълняват волята ни) се държат като робовладелци, решили да доведат в Рим нови роби? Ама защо правят това – ние не сме ли достатъчно добри роби? Много ли ни са големи заплатите? Много претенциозни роби ли сме станали, та онези са решили да ни заместят?

От целия подобен хленч последното наблюдение е правилно – европейските трудещи се през 20-ти век се превръщат в т. нар. „работническа аристокрация“. Нейното съществуване беше оправдано в епохата на колониалните империи и на противостоенето между капиталистическите и социалистическите страни, за да служи за социална опора на управляващата буржоазия. Е, ама вече от нея няма такава нужда и нейните претенции за високо жизнено равнище се оказват неуместни. Че отгоре на всичко работническа аристокрация не се и възпроизвежда, но не й стига това, което получава. Всъщност се намира в състояние на „детеродна стачка“, каквито е имало през 1911-1914 в някои немски градове под влияние на лозунга на социалистите: „Няма да раждаме работници за капиталистите и войници за кайзера“.

Е, капиталистите решиха да я заместят с по-непретенциозни и възпроизвеждащи се работници. Внасят си стачкоизменници.

Дълги години населението на Европа показваше някакъв естествен прираст за сметка на намаляване смъртността от хронични заболявания и поради демографската инерция, т. е. увеличаване броя на старците, което компенсираше намаляването на трудоспособните и децата. Но човек „и добре да живее, умира“ и това вече не е възможно.

Демографската статистика е безмилостна. 2015 година – родени в ЕС 5,1 млн., починали 5,2 млн. Дори ако броят на ражданията се задържи на същото ниво и смъртността бъде елиминирана, трудоспособното население след едно поколение ще намалее с 25%! Особено трудно е положението в Германия, където недостатъчното възпроизводство се задържа от 1930-те години, а нуждите от работна ръка са големи.

Само дето превръщането на мигрантите в работна ръка върви бавно – минават средно 22 месеца между пристигането на мигранта в Германия и намирането на работа. Причината не е само в незнанието на езици, липсата на образование – общо и професионално. В голямата си част това са хора с традиционна трудова етика – работят, колкото да задоволят потребностите си.

Макс Вебер в „Протестантската етика и духът на капитализма“ дава за пример как един немски земевладелец вдигнал заплащането на декар на своите жътвари-поляци, опитвайки да ги насърчи да работят по-усилено, пък те почнали да жънат по-малко – за два декара получавали колкото по-рано за три и им стигало.

Хора с традиционна трудова етика, които получават някакви помощи, покриващи скромните им потребности, естествено няма да бързат да се превърнат в роби на капитала. Превръщането на английските или немските селяни в работници е отнело бая време – няколко поколения, даже векове. В „Капиталът“ има подробен разказ как английската буржоазия е приучила обикновените англичани да работят по шест дни седмично, вместо по три, както били свикнали в прединдустриалната ера – три надници и малко енорийски помощи удовлетворявали техните скромни потребности.

Сметката на сценаристите обаче е дългосрочна. Пък и не е нужно всички местни работници да бъдат заменени с вносни. Достатъчно е да им се каже и покаже: щом не слушкаш, имам и други възможности, ще мина и без тебе. Когато при големите стачки в миналото полицаи и офицери са карали трамваи и влакове, когато набрани от кол и въже стачкоизменници се вкарвали във фабриките и мините, нима са се справяли перфектно? Същото е и сега. Препоръчвам на всички „Карпатска рапсодия“ на Бела Илеш, която много добре описва как в мултикултурната Австро-Унгария капиталистите са използвали разделението на работниците (маджари, евреи, руси, немци, чехи, словаци, поляци, сърби, хървати, румънци и т. н.), за да плащат колкото си искат и да правят каквото си искат.

Така че и то влиза в сценария – с атентатите барабар!

Рачо Стоев

5 коментара

  • Да се наричат стачкопредатели хора, които са жертва на войните на капитала е по-голямо безумие и от това на фашистите, които представят същите хора, като мързеливи, ненужни и изнасилващи. Нещо като „мигранта на Шрьодингер“ – хем не работи, хем ти взима работата… Общото между двете съждения е ясно – предразсъдъци, непочиващи на никаква логика или опитност по темата. Превръщате се в шарани за популистка пропаганда, тъжно е че точно в този сайт ви дава трибуна за това!

    Само едно от доказателствата, които показват колко глупаво съждение прави Рачо са скорошните трудови стачки във Франция, на които ясно се видя, че работници и мигранти от всякакъв произход излизат заедно за да защитават ОБЩИТЕ (!) си права.

    Ако наистина твърдите, че изповядвате солидарни принципи и искате да привлечете хората от прекариата, то трябва да се отървете от всякакви предразсъдъци. Останалото е играене по свирката на управляващите, която вече е налапана от националистите. и цели нищо повече от фрагментирането на каузите на угнетените.

    • Ау, анархополицията пак е в действие…
      Първо, съвсем не е сигурно, че пристигащите в Европа са „жертва на войните на капитала“. Примерно аз бих казал, че са жертви на мизерията в собствените си страни.
      Второ, съвсем не е ясно каква част от мигрантите се включиха в „скорошните трудови стачки във Франция“, да не говорим за участие в останалите „стачки“ по Европа, за които не чуваме, вероятно защото няма какво да се чуе.
      Докато не посочиш конкретна информация по тези въпроси ще си спорим с предразсъдъци.
      Колкото до думата „стачкоизменници“, струва ми се, че не трябва да се взема буквално – скоро не се е чуло за стачки около баба Меркел, та „изменници“ стои малко не на място.

      • Теллалов

        по първото ти – какво значение има?

      • Има значение, защото:
        1. разбирането на процеса позволява прогнозиране на развитието му. дори войните да спрат (или намалеят), това надали ще намали потока бежанци.
        2. не може да се говори наизуст и после да се обвинява в „предразсъдъци, непочиващи на никаква логика“. мисля, че това е показателно за цялата „критика“ 😉
        3. по тази тема по принцип се говори ирационално и не искам и тук да следваме тази тенденция. А за да се говори рационално, трябва да се говори точно.

    • Теллалов

      Странна реакция.
      Статията твърди, че западните политици използват бежанците (за мен е все едно дали бягат от разрухата, причинена от бомбите или от съсипията на предизвиканата от западния капитал мизерия) като коз в класовата борба срещу собствения си пролетариат; че въпреки демагогиите, теимат начини да „интегрират“ прииждащитес полза за себе си.
      Бежанците практически нямат шанс за оцеляване, освен да изиграят ролята, отредена им от сценаристите на бежанската вълна, която роля включваи стачкоизменничество.
      Авторът на статията КОНСТАТИРА това, нищо повече. Посочва целите на западните елити.
      Ако ще плюем вестоносеца, ок. Разумното обаче е да се помъчим да направим изводите КАК ДА ОБЪРКАМЕ плановете на държавниците, как да привлечем бежанците в революционната борба,от която ще спечелят в крайна сметка всички потиснати.
      Така че не смятам упреците ти за коректни.
      Предразсъдъците ги предполагаш ти, не ги прокарва статията. Още повече, че за немалка част от европейския пролегариат важи същото – класовата му солидарност е на доста ниско равнище, щом припознаватв бежанците заплаха, а не съюзници.

Вашият отговор на Cronstadt Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *