Константинов: нашата революция

печат
(Продължение от предния брой)

Не по-убедителни са прогнозите

за възможностите ни чрез ПАО в срок от 5 до 7 години, ако не друго, да създадем „благоприятна среда за реформи на държавата, за да намали революционното напрежение“. „След което ще се нуждаем от 5 години за стабилизиране на анархообществото и усилия в насока промените да станат необратими и т. н., и т. н., като по този начин избягваме хаоса, в който диктаторските сили имат предимство…“

Ще се въздържа от коментар на тези пасажи. Само ще посоча, че както свидетелства историческият опит, просветеният абсолютизъм, перестройката или реформизмът не винаги водят до революцията. В повечето случай е тъкмо обратното. И още, според модерните теории за хаоса и бифуркацията, точно такива ситуации правят неустойчива властта/системата и когато са налице другите необходими и достатъчни условия, революцията става неизбежна и неудържима. В това отношение Френско-пруската война от 1870 г. и Парижката комуна, Първата световна война и Руската революция и Испанската гражданска война и съпътстващата я социална революция заслужават нашето изключително внимание и задълбочено проучване!

В заключение

ще кажа, че социологията изобщо и нашата теория в частност още не са се превърнали в точни науки и това едва ли ще стане възможно в днешното общество. Затова революционните прогнози, които вещаят края на капитализма и държавата, страдат от неточност. През януари 1917 г. намиращият се в Берн Ленин казвал: „Моето поколение на старците едва ли ще види революцията“, но тя станала факт на следващия месец февруари. А Бакунин бил обвиняван, че вземал втория месец на бременността за 9-ти. Силните на деня, стремейки се да съхранят властта и богатствата си от революционния потоп, по-скоро финансират проекти, които се опитват да превърнат контрареволюцията в наука. Тях също си заслужава да ги изучаваме.

Вярно е, че не се е сбъднало предреченото от Менделеев потъване на градовете в конски тор поради изобретяването на двигателя с вътрешно горене, но това, в което „потънахме“ през ХХ век, е много по-смрадливо и за да го изринем през ХХI век ще ни бъде нужен един колективен Херкулес, тоест една действителна революционна организация.

Другари, нека работим, всеки според силите и възможностите си, за нейното изграждане, за да не бъдем „изненадани“ като евангелските „девици“, когато удари часът на революцията.

бай ви Георги Константинов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *