Корените на автономизма

печат
продължение от миналия брой

Автономното движение от 80-те години се задоволява с няколко лозунга и собствени мита като политическа програма. Неговата политика се определя по-скоро от отрицанието: никакви лидери, никаква организация, никакво представителство, никакво участие в политическата отговорност. То действа анонимно, подривно и непредсказуемо.Автономистки конгрес

Надеждата за открита критика и продуктивен спор е основно пожелание към Автономния конгрес. Конгресът е насрочен да се проведе по великденските празници през 1995 г. в Берлин. В най-добрия случай той може да се превърне в нещо като моментна снимка, преглед на силите и смяна на поколенията за ново начало на ляворадикална, недогматична, „автономна” опозиция. В противен случай за мнозина той най-вероятно ще бъде един послеслов към цяла епоха социални движения, изиграли много важна и вдъхновяваща роля в техния живот.

Спорът за Първи май

През април 1993 г. се провежда среща на около 200 души от берлинските ляворадикални „структури” в Мерингхоф и Кройцберг. Тя не преминава без остри взаимни нападки. Част от автономната сцена се отделя не само със своя отказ от участие в традиционните първомайски демонстрации, но и с провежданата активна кампания против това участие. Причината е в това, че догматични, дори отчасти сталинистки организации от няколко месеца до тази среща превземат подготовката на демонстрациите, което кара част от автономистите да престанат да се подчиняват на ляворадикалното единство. За тях то вече няма политически смисъл. Проблемът е, че сталинистките организации включват значителен брой имигранти, докато автономистите се състоят почти само от немци. Автономистите не желаят повече да шестват по улиците под портрети на Ленин, Сталин и Мао.

Обединената мощ на левите радикали е вече само мит и това е ясно на всички. Те се движат по различни пътища, за което автономистите могат само да отбележат, че го считат за неправилно и да заявят какво не биха правили. Автономистите не успяват да формулират свой собствен политически подход и да го отделят от другите, които са силно ориентирани към организация, пролетарска класова борба и правилен политически анализ. На този етап изглежда, че автономната представа за политика може да се изразява само под формата на практически действия и не може да бъде формулирана във вид на програми.

В търсене на автономни „линии”

През следващите месеци все по-малък кръг от хора обсъжда тези въпроси с надежда, в краен случай, за следващия 1ви май да съумее да формулира собствена политическа линия, за да може на тази основа да води преговори за съюзи или да се движи по собствен път.

На повърхността изплуват проблеми, последствията от които плашат самите автономисти. Привидната яснота, с която те се движат в предходните години, се разпада в ръцете им: международната солидарност, която застъпват, без внимателно да преценяват на кого, за какво и как оказват поддръжка; безкритичното възхищение към „бунтовете” по целия свят, с които охотно се отъждествяват пред телевизионния екран; самодоволството, с което готовите теоретически постановки за „тройния гнет” в течение на много години се обявяват за неоспоримата истина; ограничеността на практическия радикализъм във всекидневните житейски интереси, като например, в кварталната и транспортната политика; самоотвержеността, с която хората се борят с всяка свинщина на властта, независимо че заемат ролята на пазители на законността. Към това се добавят и чисто махленски сплетни вместо открита критика; подлост, повсеместно създаване на лагери и групировки вътре в самата автономна сцена. Всички тези неща показват, че автономистите са част от съществуващото общество и навсякъде са пронизани от неговите структури, с които самите те водят борба. За мнозина това се оказва твърде тежко; не се вижда бряг, където да може отново да се върнат към някаква практика. Тогава въпросите започват да се възприемат като заместител на трудната практика. Но фактически тези въпроси подтикват самите автономисти към някакъв момент на размисъл и преоценка: не означава ли тази безизходица от неразрешими принципни проблеми, че те подготвят своето оттегляне от опозиционната политика?

Идеята на конгреса

Две неща са ясни. Първо, че отговорът на въпроса какво в съществуващите условия може да доведе до успех в борбата против експлоатацията и потисничеството за равноправие и освобождение и как следва да се води тази борба, не бива да се дава прибързано, поне до следващия Първи май. Второ, че мнозина си задават тези въпроси, независимо дали го признават, или не.

Така се стига до решението, че непременно трябва да се направи опит да се докаже на 1ви май 1994 г., че движението не е изгубило предишната боеспособност и далеч не е полуизчезнало. Да се докаже, но на кого? Самите автономисти усещат, че всеки от тях се е превърнал в инстанция, решаваща кой е революционер и кой не и точно това не желаят да продължава повече. Струва им се най-правилно именно в този ден на традиционни борби да проведат голяма среща, на която възможно най-живо да обсъдят тези въпроси.

Трудният път на подготовката на конгреса

През следващите месеци отговорността за целия проект преминава на различни срещи, заседания, работни групи, открити събрания. При това, в зависимост от силите, времето и интереса, на преден план излизат различни хора. Провеждат се три надрегионални подготвителни срещи в Хале/ Заале, Касел и Ерфурт.

Дискусиите по първоначалните въпроси все повече се изместват към проблеми от хода на формалната организация. През последната година твърде много хора проявяват интерес, но след известно време отново се отказват: някои от тях са разочаровани, че не успяват да прокарат своето мнение, за други тежестта на отговорностите си казва думата, а някои изобщо не са мислили, че от тях ще се очаква реална работа.

Тезиси на автономното движение

Автономното движение от 80-те години се задоволява с няколко лозунга и собствени митове като политическа програма. Неговата политика се определя по-скоро от отрицанието: никакви лидери, никаква организация, никакво представителство, никакво участие в политическата отговорност. То действа анонимно, подривно и непредсказуемо. Но въпреки това възникват ситуации, когато става необходимо те да изразят своите политически намерения чрез слово. •

продължава в следващия брой
LGB

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *