Корените на Кронщат – Наргенската република

печат
Остров Нарген (Найссаар), бивша военноморска база още от ХVIII век заради стратегическото си положение на „непотопяем дредноут“, се намира във Финския залив, на северозапад от Талин, Естония. Парче земя с площ 19 кв. км и най-висока точка 27 метра над вълните.
По време на Февруарската революция в Русия населението отхвърля царската власт, а през декември се обявява за „Съветска република на моряци и строители“. Осемдесет военни моряци и около двеста местни жители организират живота си според принципите на безвластното самоуправление, издигайки черно-червеното знаме на анархокомунизма.

Комуната не просъществувала дълго – през февруари 1918 г. войските на кайзерова Германия превземат естонската столица, правителството на Ленин търси начин да сключи мир с Берлин, така че войната да продължи да „революционизира“ Европа. Като преценяват силите си, комунарите решават да се евакуират с броненосец на Балтийския флот. Черно-червеното знаме над Нарген е спуснато на 26 февруари и прибрано от моряка Степан Петриченко. Курс към Хелзинки, оттам – в островната крепост Кронщад, която прикрива Петроград, преименуван от Петербург в началото на Първата световна, за да звучи „по-патриотично“, докато царят воюва с немците.

Три години по-късно знамето на анархокомунистите се развява над Кронщат, а сред активистите на въстанието през февруари-март 1921 г. срещу болшевиките е същият Степан Петриченко. Немалка част от опита на Наргенската република в народното самоуправление е приложен в Кронщат, анархия в действие, рязък контраст с натрапваната от болшевиките диктатура.
Днес островът е достъпен за цивилни, след като дълги десетилетия е бил закрита военна зона. Земя на развалини и камари ръждясали корпуси на морски мини.

Владимир Безпутин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *