Кореспонденция с читателите

печат
В „социалната мрежа“ Фейсбук се получиха следните въпроси към статията за фашизма и болшевизма от миналия брой на „Свободна мисъл“, на които нейният автор Георги Константинов отговаря.
 

Въпрос: „Коментирам само началната част на текста, където става дума за италианския фашизъм. Цитираните цифри от книгата на Лонго явно се отнасят само до политзатворници. Но защо не се цитират други данни, напр.: десетки хиляди обикновени хора, включително жени и деца, и партизани, зверски убити от фашистите, стотици хиляди души загинали през времето на лудата война, поискана и решена от Мусолини, стотици хиляди души, убити от фашистите по времето на колониалната война в Северна Африка и на Балканите, включително с химически оръжия, 900 000 италиански войници, които през 1943 г. отказаха да минават към армията на Мусолини, „подарени“ от него на Хитлер и изпратени в концлагери, хиляди депортирани като тях евреи и още, и още!!! Представянето на италианския фашизъм като „оперетна диктатура“ е част от културата на десницата, а не на анархизъм – никой анархист в Италия не би писал такива неща, а ги пишат десните на Берлускони или неофашистите! За да се критикуват престъпленията на сталинистите няма нужда да се омаловажават престъпленията на фашистите, може да се прави лесно и без това. И защо „освобождението“ е написано между кавички? С едно народно масово въстание се освободихме от наци-фашистите, с огромни жертви, и всяка година до днес стотици хиляди души празнуват това освобождение с гордост на 25 април, вдъхновявайки се от него, за да продължават да се борят.

АНДРЕА ФЕРАРИО

ГК: Цитирам Лонго, а не Берлускони, който, заедно с всички изредили се досега мафиоти в италианските правителства от 1945 г. насам, e плод на освобождението в кавички и говоря за „рицинова диктатура“, която е отвратителна, но не смъртоносна! Изброените жертви (за които не са посочени източници) са от войните. У нас имахме 45 години „траен мир, демокрация и социализъм“, но списъците в осем категории на стотици хиляди, които трябваше да бъдат унищожени в случай на Трета световна война, бяха приготвени от ДС!

Може ли въпросният италиански (?) антифашист да ни даде точни данни за избитите през „мирновременния фашизъм“ обикновени хора, жени и деца, за концлагеристите, за интернираните и т. н., за да бъдат нашите сравнения коректни, като не забравя, че България е с шест пъти по-малко население от Италия.

Не обичам да се говори за „народни масови въстания“, когато американската армия е дебаркирала, а кавичките са за такива като „освободената“ дъщеричка на Чочарка от едноименния филм.

Искам също данни за разсейването на членовете на фашистката партия в наследилите я демократични? Процентно днешните италиански милиардери и милионери не отстъпват на тези от времето на Мусолини, а в демократичните затвори на Италия и в момента има наши другари, които лежат по 30 и повече години.

Ние, анархистите не се борим за такава „свобода“, не се вдъхновяваме от „антифашизма“, който беше осребрен от политическите шмекери и не „празнуваме с гордост“ победата на италианските (и които и да било други) капитал и държава, за които милиони „полезни идиоти“ си хвърлиха костите в империалистическата втора световна война.

Нямам какво да кажа и за 900 000 и милиони други въоръжени „мъже“, които се оставиха като овце да бъдат „подарявани“ на такива като Хитлер или Сталин.

Въпрос: Ще викнем ли най-после: „Хляб или свинец!“?

ГК: Едва ли, ако се вярва на едно от „децата-чудо на мирния преход“ Юлий Павлов – директор на Център за анализи и маркетинг. На пресконференция за електорални нагласи, три седмици преди изборите за Европейски парламент, той казва:

„През април най-голямо доверие сред институциите у нас събира Българската православна църква с 45,3%. След това се нарежда полицията с 35,9%…“

Тоест, най-голямо доверие нашенците имат в доносниците от „Светия синод“ во главе с патриката и на биячите от МВР!

За жалост, тая не е от вчера. Преди 145 години поетът пише:

 

„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай
–
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува…“
•

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *