Космонавти в локомотив

Представете си: стои парен локомотив. Огромен – ще смачка релсите. Пуфти. Съска. Цял вагон с въглища зад него. Махне ли началник гарата с флагче, премести ли стрелката стрелочникът – чудовището ще се втурне, влачейки композицията по предписания маршрут.

Ама това не ни стига. Не искаме до Каспичан. Искаме в Канада – директно, без прекачване. Или даже за друго си мечтаем – да излетим в Космоса. Ни повече, ни по-малко.

Какво правим? Сменяме релсите с рампа за излитане? Вместо котел слагаме резервоари с втечнен кислород и водород? Изхвърляме буталата и слагаме реактивни двигатели? Заменяме манометрите с електроника? Правим кабината херметична и я натъпкваме с оборудване за поддържане на живота? Накратко – използваме вместо локомотив ракета?

Не. Правим най-лесното. Уволняваме машинистите, туряме вместо тях космонавти. Армстронг и Гагарин вече са покойници, Иванов и Александров – пенсионери, но има и други, при това истински, не от холивудски кинозрелища. Поставяме командира на екипажа пред измервателните уреди за налягането на парата, на най-младшия връчваме лопата да хвърля в пещта кюмюра. Ту-тууу! И очакваме влакът да излети. Отстрани нека и оркестър да свири нещо космическо.

Само на мен ли това прилича на виц? Само аз ли го смятам за подигравка със здравия разум? Аха, и читателите са съгласни, че е глупаво. Че може да става за сатиричен фейлетон, ама наистина някой да върши такива работи – май е за освидетелстване такъв човек.

Но как тогава да си обясним, че нещо, съвсем близо до описаната аналогия, се предлага за пореден път като „оправяне на държавата“?! О, да, самата държава (чиновниците и политиците, които угаждат на едрия бизнес) ще се оправи по този начин. Ще устои, ще продължи да баламосва поданиците си, да им вменява задължения, да ги стриже с данъци, да им регламентира на коя страна да пръднат и с коя ръка да се почешат.

Положението на гражданите обаче няма да се промени.

Звучат заклинания „да не рушим институциите“, да не „разтуряме партиите“. Зоват ни само да сменим „лицата“ в институциите, да дадем властта на „други партии“. Същото е – космонавти в локомотив. От който се очаква да полети, вместо да се движи, както му е отредено от конструкцията и мощността, по релси. И да спазва разписание.

С какво ще се промени функционирането на една банка, ако „махнем продажните банкери“ и сложим „честни и отговорни“ персонажи в нея? Банката съществува, като дава заеми и трупа лихви. Криза е и се нуждае от повече приходи, от повече длъжници, за да устои на конкуренцията. Ако вземе да съчувства на изпадналите в мизерия, уволнени от работодателите си, ще фалира. „Честните и отговорни“ ръководители са честни и отговорни към самата банка, към нейните акционери. Така е с всяко частно предприятие, не само банка.

С какво се променя една държавна институция, ако сложим в нея „нови лица“? Да не би да спре да взема данъци? Ще престане да преследва и осъжда нарушители, да съчинява закони, да издава наредби, да надзирава, глобява, разрешава, забранява? „Лицата“ искат да получават заплати. Всяко тяхно действие или бездействие облагодетелства стотици, но за сметка на милиони. Ако седнат да се чудят как да угодят на всички – ще има да умуват до свършека на света. Институциите на държавата не могат да започнат да функционират другояче, освен по предназначението си, тоест както досега. Добре функциониращата държава стриктно изгребва от джобовете на гражданите всяко задължение, налага им безукорен ред, не прощава и най-малкото нарушение. При криза тя става още по-строга.

Ама сигурно „така трябва“?

Не, не трябва. Когато всички хора са съгласни с някакво правило, няма нужда да ги карат да го спазват насила. Когато са съгласни да отделят от залъка си за някакво добро според тях дело, не е нужно да им се взема – сами ще дадат, кой колкото може, колкото смята за справедливо. Там, където е постигнат консенсус, натрапване на правила и лишения не съществува. Подобна степен на обществено съгласие би била реалност единствено когато всички са задоволени материално – кой повече, кой по-малко, но по неговия вкус. В краен случай – по вложения от всеки човек съзидателен труд за общото благо. Обаче знаем, че това никога и никъде не става – поне не и трайно, не и масово. Презадоволените рядко имат мазоли по ръцете и не измислят с главите си нещо, полезно за целия народ. Само че тъкмо материално презадоволените държат собствеността над банки и предприятия. Предприемачеството обаче, особено при криза, е рискован бизнес. По-изгодна е търговията и финансовите спекулации, заводите се източват и режат на скрап. Голям дял от държавния бюджет се формира от данъците от търговия, значителни са и приходите от ДДС, акцизи и осигуровки. Затова държавните институции си пазят източниците на

доходи – банките и търговските фирми. Пазят ги със силата на съдилищата, полицията, лицензиите на частните охранители. Институциите нямат и интерес да намаляват косвените данъци и осигуровките. Парламентът, пак държавна институция, приема закони в интерес на своите спонсори – както легални, така и „сенчести“, не забравя и себе си. Сегашните бивши депутати съвсем легално се уредиха с 1200 лв „обезщетение“ като безработни. Корупцията е просто вид бизнес. Бизнесът е на почит. Богът е пазарната икономика. Изборите се форматират така, че да не нарушат цялата схема, която е много удобна за политическата класа, криво-ляво задоволителна за средния и дребен бизнес, но същинска лична драма за две трети от българските граждани.

За да се прекрати тази драма, трябва „ракета“. Вместо това се постилат червени (и другоцветни) килимчета за космонавти… към кабината на локомотив. Хайде, нека дизелов да е. Хибриден електрически, ако ще.

„Новото“ в сегашната ни ситуация е предложението към локомотива да се прикачат разни неудобни за сядане чаркове с наименованието „обществени съвети“. Върху тях ще се настанят някакви, неясно още какви, представители на пътниците от влака, които ще „контролират“ екипажа. Сигурно тези „съвети“ ще дават акъл как се хвърля кюмюра и дърпат лостовете? Ще съветват буталата да се движат правилно? Ще викат на парата откъде да излиза? Ще се месят на насочващите влака стрелочници? Мирише ми на предпоставки за влакокрушение или за оставане в глуха линия на някоя сточна гара. Най-малкото скоростта ще падне, движението по разписание ще се разстрои поради караници сред представителите – кавгите вече започнаха, още преди да са ги чучнали в тия прокламирани „съвети“.

Във вагоните ще продължи да е претъпкано – студ зиме, жега лете, кенефите вонят, кондукторите вдигат пара повече от локомотива. Желанието целият този катун на колела да литне може да се реализира само с динамит.

Може и другояче. Дали тези „обществени съвети“ не са части от несглобена ракета?

Сглобяването на нужния хардуер обаче минава единствено през демонтаж на локомотива.

Готовата ракета ще излети даже и с машинисти в кабината. Въпрос на преквалификация. •

Васил Арапов