„Кощунството“

печат
Навярно на всички вече е известно художественото оформление на паметника на „съветската“ армия в бившата „царска градина“ срещу университета. Това „важно събитие“ разбуни духовете на българската „политическа класа“, на газетарите, общинарите, прокуратурата и полицията по един многозначителен начин. Преди да извърша дисекция на мненията на участниците в разгорялата се „национална дискусия“, ще добавя някои щрихи към идеята на незнайния, но безспорно талантлив художник. Вместо да се изтрива, за да бъде още по-весела и жизнерадостна неговата творба, можеше да се обяви всеобщ конкурс за идеи, с които народният гений да продължи замисленото префасониране на паметника със солдата и автомата. Например, след като се изреже „Шпагин“ и се предаде на „Вторични суровини“, в ръката му би могло да се напъха букет от магарешки бодили. Нямаше да е трудно да се пребоядисат в жълторозови широки райета и дрехите му като на някогашния Август от цирка, без да се забравя червената пиянска топка на лицето вместо нос. От там надолу, от фигурите на ансамбъла лесно щеше да се получи една истинска, величествена клоунада в „кърваво червено“. Уверявам ви, центърът на столицата би се освежил и щеше да падне голяма всенародна веселба, ако нашенските ибрикчии не бяха избързали.
Дотук с майтапа, а сега сериозно. На „събитието“ реагираха традиционните „освободители на народите“ от Москва, обявявайки дружеския шарж за цинизъм. Така е, като са намерили стадо от овце без кучета. Стадо, което търпи безмълвно назидателния господарски тон на многократните окупатори на „Татковината“, наричайки ги гальовно „братушки“, „дядо Иван“, „Съюза“ и т. н. С помощта на истинолюбиви историци стадото е забравило – ако изобщо някога е знаело, – че става дума за четворни „освободители“.
За първи път руските и наемнически дружини на киевския княз Светослав I в съюз с византийския император Йоан Цимисхий „освобождават“, тоест с няколко удара в гърба и корема виждат сметката през 969-972 г. на Първото източно българско царство на „свети“ цар Петър I и наследниците му.
Следващото „освобождение“ се извършва по време на руско-турската война през 1877-1878 г., когато руският „цар освободител“ и самодържец Александър II иска да завладее Проливите и Цариград, тъй като те били „законно наследство на Третия Рим“ (Москва), поради бракосъчетанието на Иван IV Грозни с щерката на последния византийски император Константин ХI Палеолог през ХV век. След победата нашият „Освободител“, който едновременно с това е и палач на въстаналия срещу московското иго през 1863 г. полски народ, назначава министерски съвет, съставен изцяло от руски генерали, и на овакантеното место от скоропостижно починалия на 3 март 1878 г. княз Черкаский (шеф на „временното руско управление“) поставя княз Дондуков-Корсаков за губернатор на „свободна България“, която много преди 1944 г. щеше да си остане една „Задунайская губерния“, ако не бяха попречили на тези планове другите „велики“ имперски сили на Европа, които имаха свои претенции и апетити към „наследството на болния човек“ – разлагащата се Отоманска империя. В знак на признателност българската „политическа класа“, воглаве с първия Кобург Фердинанд, издига и освещава през 1907 г. друг паметник и на този пореден „Освободител“, който и досега стърчи необезпокояван и ненарисуван… срещу така нареченото Народно събрание.
Третото – и може би с най-трайни последици – „освобождение“, е това в края на Втората световна война (на 9 септември 1944 г.), когато след нахлуването и окупацията на страната от красните богатири на Толбухиновата армия, Сталин назначи на власт своята Пета колона – БКП. Въпросният „цинично“ боядисан паметник е проектиран, издигнат и открит от нея през периода 1949-1952-1954 г. в чест на това ново „освобождение“ по нареждане на тогавашния сталински лакей и гаулайтер на така наречената НРБ – Вълко Червенков.
Последното, четвърто „освобождение“, в чиито условия продължава агонията на „храбрия, трудолюбив и героичен български народ“, дойде на 10 ноември 1989 г. по заповед на тогавашния наемател на Романовските палати в Кремъл през 1985-1991 г. Михаил Горбачов, който нареди на своя генерал от КГБ Шарапов да подаде оставката на последния диктатор от епохата на „реалния социализъм“ – така нареченият „Тато“.
Толкова за историята, а сега за различните реакции по повод културния артефакт, наречен „хулиганска проява“.
Първи започнаха да пригласят на своите благодетели от Москва младите (и не чак толкова) „социалисти“ от БСП, „бойците против фашизма и капитализма“ на Велко Вълканов, щерката на бившия полковник от ДС и съпредседател на дружеството за „Руско-българска дружба“ – Шаренкова, която навремето временно беше назначена от колегите на баща ? за опозиционерка в СДС (в петкосимеоновата партия, чието име съм забравил), така нареченото „движение Че Гевара“, различни о. з. „разведчици“, номенклатурни изтърсаци, „антифашисти“, „независими медии“ и прочее московски шпиони, политически недоразумения, гангстери и мошеници. На повечето от тях реакцията е разбираема – цялата им власт и привилегии, получени в наследство от деди и бащи, бяха дарени от Сталин и епигоните му. „Щит и меч“ им бяха въоръжените сили на Варшавския пакт и „братските“ спецслужби, командвани от политбюро на ЦК на КПСС и КГБ. На някои пъпната връв с Москва все още не е отрязана, а други имат успешен „бизнес“ с остатъците от „Третия Рим“. Както винаги, има и множество „полезни идиоти“ по сполучливото определение на В. И. Ленин, страдащи от втълпяваното им русофилство от писанията на „учени“, от училището или от средствата за масова дезинформация. Губене на време е да спорим и убеждаваме такива. Клизмите на времето ще прочистят много от неизпраните им мозъци.
По-интересни са реакциите на днешните властници.  Пропуснал повода да спомене убития си дядо, министър-председателят, който е слуга поне на двама господари, големите патриоти-русофили от „Атака“ и нашите закъсали и закъснели „антифа-анархисти“ мълчат благоразумно, оставяйки решението на неблагодарната задача на „културния“ министър и виден „мултак“ Вежди Рашидов, който нарече творбата „вандализъм“, на шпицкомандите от Цветановото министерство и на софийската кметица, която веднага обяви, че е намерила „евтина фирма“ за измиването на „осквернения“ паметник срещу 800 лева, но беше изпреварена от бойците на тихия фронт на Шаренкова и Митьо Гестапото. Нощем, при подсилена полицейска охрана, те развалиха художественото произведение. От прокуратурата изоставила затлачените 800 хиляди дела, с небивала скорост постановиха „досъдебно производство срещу неизвестния извършител“, когото заплашват със затвор и глоба от пет хиляди лева.
Окаяната ни „опозиция отдясно“, която за последните две десетилетия имаше кметството на Столицата повече от 17 години и на два пъти всички власти и не направи нищо за премахването на паметника на окупаторите от Центъра, сега се е сетила (предизборно) да иска преместването му в музей, защото накърнявал… националното им достойнство. Жалки политически лилипути, които заслужават напълно забвението, което ще им донесат предстоящите избори!
Що се отнася до нашето мнение по въпроса, аз мисля, че е необходимо да се посочи количественото, а защо не и качественото сравнение между престъпленията против човечеството, извършени от болшевизма и фашизма по време на тяхното съществуване (съответно от 75 и 12 години). То би показало едно приблизително съотношение от порядъка 3:1. Срещу всяка жертва на световния фашизъм се „падат“ по три на болшевизма. Ето къде се крие цинизмът на всички гореизброени защитници на „поругания паметник“ на империалистическите армии на Сталин. С делата и думите си те отричат тези престъпления, като бързат да ги измият и заличат следите. Само за това би следвало да застанат на подсъдимата скамейка като всички „ревизионисти на Холокоста“ в Европейския съюз, макар оттогава да са изтекли 66 години.
Колкото до паметника, ако у нас имаше повече мъже, те би трябвало, вместо да го пребоядисват или да искат преместването му от Центъра, да го издинамитят още в далечната 1954 година, когато Софийските слуги на Москва го откриваха. За съжаление, през предишната 1953 година, след като на 3-ти март взривихме бронзовия истукан на Джугашвили – главнокомандващия на увековечените с паметника армии – предатели клети ни предадоха (както у нас това става често) и копоите на ДС ни арестуваха, поради което не можахме да довършим несвършеното дело. Сега подобна пряка акция би била жалка и смешна – като „вадене нож на умряло куче“.
Днес би било по-уместно, ако отечествените политически и културни „елити“ поискат с една петиция до президента-агент „Гоце“ да издаде едно ираде за награждаване на незнайния художник с всички ордени, които са в обращение в така наречената РБ и да му издействат височайше разрешение да възстанови и довърши заличената своя живописна творба, която би могла да съперничи на „Страшния съд“ на Микеланджело. А на възмутените и протестиращи срещу „цинизма и вандализма“ имперски дипломати и техните туземни слуги може да се каже, че никой не ги задържа. Те могат да си приберат паметниците и да отпътуват за Москва по всяко време, като Фандъкова може да им плати пътните и дневни разноски. Само че за подобен, не дотам дипломатичен демарш, нашите управляващи дупета нямат необходимия нравствен и политически кураж.
Феранте Пала

Остави коментар

  • Боже, що народ за психиатрията…

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Вижте, Господин Феранте Пала,

    Твърде далече сте отишли, та чак сте се отцепили покрай тази случка с паметника, че и за паметника на Цар Освободител сте се хванали.
    Първо да уточня:
    1.Не съм привърженик на никой съществувал и съществуваш режим и империя. Ако у нас имаше повече мъже, то те да са издинамитили всички съществували режими от времето на турското робство до сегашния включително, но очевидно такива мъже няма и не е имало или най-малкото не са повече.
    2. Комунистически строй и комунизъм до сега не е имало установени в никоя точка на света.
    Сега за паметника и случая:
    Каквото и да е, това е исторически и културен паметник, който е общинска собственост, независимо от това, че всеки може да има към него различно отношение. Може да е соц – реализъм, пролет култ и каквото щете още, но е изкуство. Ако някой ще го отрича, значи си е варварин, както правилно е заключил Гьоринг за част от нашите сънародници. Хайде сега, като коне с капаци, като го видим този паметник и само да мислим за жертвите на социализма, които не знам по какви данни ги изчислихте на 3:1 с тези на фашизма. Дайте да погледнем реално: В онзи исторически момент две са били възможностите – или фашагите да останат тук и ние да останем с фашагите, или да влезне Съветската армия. Въпросът е кое е било по-малкото зло? Както ги пишете, май ми изглежда, че бихте предпочели фашагите, следователно вероятно сте парче фашага. Заради какво Анри Барбюс е написал ”Палачите” и е създал „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“ през 1925 година? Вземете се светнете колко са престъпленията на фашизма в България до преди влизането на Червената армия и сравнете цифрата с тази на жертвите на социализма след това. Не съм виждал убедителни доказателства за 1:3, а ако има – представете ги на широката аудитория. Искам да Ви обърна внимание, че по време на този омразен социализъм, дошъл благодарение на тези от паметника, никой от нас не си е губил времето да се занимава с глупости, като например да мисли дали ще може да си плати сметките за парното и тока, да си блъска главата със шмекерии на фирми за топлинно счетоводство или дали ще може да има какво да яде утре в условията на див балканско-чифутско-милиционерско-мутренски капитализъм под камшика на Международния Валутен Фонд. Медицинската помощ и образованието бяха безплатни и сравнително достъпни, а не само за който има пари. Дъщерите ви и сестрите ви не са били принудени да стават проститутки или респективно битови проститутки под формата на булки в чужбина, каквито наблюдавам продаващи се в огромни количества у нас и навън именно след 10 ноември, за да могат сега тези без мъжко достойнство да оцеляват с техните валутни помощи. Затова недейте само със злоба и негативизъм към паметника и да възхвалявате жалкото деяние на група отрепки, които си заслужават златната решетка от прокуратурата най-малко за хулиганство.
    Друг е въпросът, че това деяние вероятно е станало възможно не без пасивното съдействие с бездействие от страна на полицията. Нали разбирате, че ако аз отида да боядисам паметника или примерно някой от Мерцедесите на депутатите, ще ме хване първият милиционер още преди да съм изпръскал първия спрей?

    Ето защо мисля, че трябва да успокоите топката, Господин Феранте Пала и по-добре да се заемем с по-важни и съществени проблеми в страната, отколкото да взривяваме мавзолея, да местим паметници, да преименуваме улици и други пълни тъпизми характерни за дребнавите душици на българския народ.

  • щом един „Революционер“ ми се позовава на собственост, работата е ясна.

    и, да – комунизъм ТРАЙНО не е имало. Като изключим отделните проблясъци в Кронщат, Гулай-Поле, Арагон и Каталуния, както и другаде по света.
    Защото комунизъм значи преди всичко БЕЗВЛАСТИЕ.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    За Господин Шаркан:
    Ами, за момента положението е такова, Господин Шаркан: Съществува собственост. Говоря за настоящето положение на нещата, а не за след революцията, за която плаче всичкото това, но която с такива хора едва ли ще се състои. И аз ако на настоящия етап ви изрисувам със спрей таратайката или вратата на къщата, няма да приветствате начинанието, а ще излезнете с бухалката, независимо какви каузи съм решил да издигна и защитя с този акт.
    А посочените от Вас експерименти не се броят, пролет не правят и не променят тиквите на раменете на хората, които и досега не са мръднали и на йота.

  • едно е да съществува собственост, друго е „революционер“ да я изтъква като съществен аргумент.
    Освен това, ставаше дума за собственост на паметника, не за личната собственост на гражданите.

    впечатляват ме обаче изразите, които използваш, например „балканско-чифутско-милиционерско-мутренски капитализъм“.
    Ти за каква точно революция мечтаеш? За нова болшевишка?
    и с какво нейният резултат се различава от фашизма?
    Твоята логика е пример за това, че не се различава.
    (сам го пишеш: или Сталин, или Хитлер; или „фашагите“, или съветската армия. Изобщо не ти хрумва, че има трета възможност – против всички, за свободата, за реалната социална революция)
    Иначе би се сетил, че милиционерите и мутрите не се пръкнаха от нищото – наследство от болшевишкия режим са.

    Не се броят анархокомунистическите експерименти, както ги нарече?
    Хубаво, не ги брой. Като си затваряш очите, светът не спира да съществува.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Не го изтъквам, като съществен аргумент, Господин Шаркане. Щом си рекъл, на ти ще си говорим, въпреки, че не се познаваме. Същественият алгумент е, че е исторически паметник и, че е изкуство и няма смисъл от подобни ексцесии спрямо него. Въпросът, че е общинска собственост, е още един аргумент, че е грубичко да идем да му се изсерем на паметника, като последни келеши. Ако ще се борим и искаме да покажем, че сме мъже, за каквито бълнува писачът на статията, то да почваме с идинамитяването на балканско-чифутско-милиционеркко-мутренския капитализъм (за такава революция мечтая), а не да се правим на мъже с жалки, кокошкарски акции, на тъмно и под закрилата на бездействието на полицията, като тази с паметника. Личната собственост на гражданите и общинската или държавна собственост са две страни на един и същи медал от структурата на сегашното общество. Така, че не ми бягай по тъч линията, когато стана дума как ще се почувстваш, като ти оформя таратайката или апартаментчето с няколко спрея, като поп-арт примерно. Ха-ха. Както казах, въпросът е, че в онзи исторически момент трета алтернатива не е била възможна по никакъв начин, ако ще да си съдерем задниците от лаене и пъчене сега. Не умирам от любов нито към Сталин, нито към Хитлер, но ако съм принуден да избирам между фаишзма и социализма, както е било тогава, то казвам: Да! По-добре, че е победил социализма. В този социализъм за щастие не всички са били кретени, милиционери и татовска номенклатура. Имало е и свестни хора. Но, спокойно. То е било временно. Сега пак са на власт фашагите и дупе да ни е яко. Да ти обясня за израза: В България в момента цари власт на бившите и настоящите милиционери и техните отрочета, които се превърнаха в най-диви балкански капиталисти, създадоха си структурите на мутрите, които да са им дясната ръка в счетоводството, приватизираха си всичко де що има в държавата и сега те са пак начело на държавата, като вече имат договор с чифутския Международен Валутен Фонд, дълговете към който са за нас, а той им финансира цялата власт (щото те ограбиха бостана), барабар с новите милиционери и милиционерските политици и изпълняват под строй каквото каже фонда, пък ако ще геноцид да си се вихри! Карай! Той народа му е гот и се радва, като взривят мавзолея, нарисуват паметника и други тъпизми и да си пие ракията и салатките на празни приказки. Идеологическите насоки може да си ги изясните отчасти със серията от филми ZEITGEIST – THE MOVIE, ADDENDUM , ZEITGEIST MOVING FORWARD. Има ги в Интернет безплатни. Ако ми дадете имейл, ще jи ги пратя със субтитрите барабар. Иначе, отчитам също, че Анархия – мать порядка. Затова много харсвам стихотворението „Да светим маслото на държавата“. Принципно и в четивата на Ницше е ключът към нещата: Държавата – най-страшното от всички чудовища е то….

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    И още искам да ти кажа, Господин Шаркан, че съм наясно че трябва работа по третата възможност – против всички, за свободата, за реалната социална революция. Но в онзи момент не е имало трета възможност и фактите са доказателство за това. Българският народ е имал възможност малко преди 9.09.1944г. да застане на тази трета възможна позиция, но не го е направил. И изобщо дори и най-малки формирования не са го направили. Сценарият е бил близък до този във филма „И дойде денят“ (Никола Анастасов: Омешааме се, хи-хи!), защото българският народ е фурнаджийска лопата, дори и милиционерите му са такива, че се сдушиха сега с фашагите от фонда (наричам ги така по ред причини, на които тук няма да се спра, фашагата е по-широко понятие от хитлеровия фашага с къси панталонки). След това също – нито е имало нито събития подобни на пражката пролет или събитията в Унгария, което пак доказва, че никой не е желаел трета позиция. (Не говорим за единици.) Сега изведнъж авторът на статията ще ми изкара група келеши за национални герои, големи борци за свобода и дрън-дрън! Борбата за свобода не се прави по този начин. Освен всичко друго, статуята изобразява не Сталин и Берия, а войници, които са били принудени да бъдат там в този момент. Някак си недостойна е гаврата с войник. Тези нашенски борци за свобода, що не идат да изрисуват някоя американска база или мутренско-милиционерски имот? Защото са жалки страхливци, ще им нашярят задника или ще ги намерят в кофа за боклук на другия ден. Този велик художествен резултат може да го постигне всеки ашлак със шестица по рисуване от основното училище. Не съм против свободата на изразяване на мнение: Като си велик художник, направи копие на паматника (твое), пък си го изрисувай и усери по твое виждане и си го сложи в двора в къщи.
    И целият този театър с паметника съм убеден е устроен не за друго, а за да се намери извинителен аргумент за изместването на паметника (на сигурно място, далеч от хулигански изстъпления, о загрижени), за да може всичките тези, дето са се изредили да се възмущават пред медиите, да си вдигнат със своите хора на негово място още един як МОЛ, с който да изперат още милиони, в който да си пазаруват техните курви с парите дошли от нашите пот и мизерия. Ако това не се случи до пет-шест години, обади ми се да ми кажеш, че не съм познал! Въпросът разбира се неможе да бъде изчерпан в тези забележки.

  • Революционерчо…
    явно трябва да пораснеш малко, мойто момче. Или ще ти се избистри малко главата, или кашата, която демострираш, ще се вкорави безвъзвратно.

  • Не е сериозно да поставяш нещата „Сталин или Хитлер“, да приравняваш държавна (ако питаш мен практически няма такова нещо като общинска) и лична собственост (най-малкото последната не съществува юридически, капитализмът практикува нещо друго – частна собственост), да претендираш, че си намерил „ключът към нещата“… При това положение няма как Шаркан да не ти говори на малко име :).

    Иначе аз също не одобрявам цапането или взривяването на паметника. Но случаят, според мен, не си заслужава хартията 🙂

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Zerendil, вземи да прочетеш ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА, който действа все още на този етап от общественото недоразвитие и после изнасяй твърдения, че нямало общинска собственост. За частната собственост осветлявай Шаркан: Той внесе етикета личната собственост на гражданите. Частна – лична, ясно за какво става въпрос. (Иначе съм съгласен съм с теб, че случаят не си заслужава хартията, но хартията на Господин Фернанте Пала ме предизвика.)
    Господин Шаркан, като твърдиш, че комунизъм значело преди всичко безвластие, ако си анархист, следва да знаеш, какво означава анархия: От гр. αναρχία, „без управници“, „безвластие“. Ако не ти харесват анархо-комунистически позиции, твоя си работа.
    Не поставям нещата Сталин или Хитлер (това са ваши интерпретации, вие го пишете), а че тогава е нямало друго възможно решение освен социализма или фашагите, което е малко по-различно. Историята е доказала, че трета възможност тогава практически не е съществувала: Да се пънем и да се палим от днешна позиция и Шаркан да говори за какви хрумвания трябва да ми дойдат за тогава, е празна работа. Защо е било по-добре социализма, ти отговарям с думите на анархиста Михаил Бакунин: „Свобода без социализъм е привилегия и неправда,социализъм без свобода е робство и варварщина.“ Е, имайки социализма, е оставало само за свободата да се преборим. А сега положението е: Нито свобода, нито социализъм. Ха, да ви видя, като вие сте толкова пораснали, как ще излезнем от тези лайна. Изложете вие ясна концепция, която да не е каша, та да се поуча от нея, аз непорасналото момче. Във всеки случай няма да стане с арогантни прояви спрямо беззащитни паметници. 🙂

  • каша, каша, каша.
    Момко, не ни хаби времето.

  • другата буза

    Браво бе, тоя паметник бил в чест на победата над фашизма, само че е и в чест на победата на комунизма, който от своя страна не е много по-различен от фашизма, нали така – режим е?! Аз лично много се зарадвх като видях шаренията и ако този паметник остане в центъра на Софя, искам да изглежда така, както го бяха нарисували!!! А за това ти к’в революционер си, няма да те товаря с мнението си…

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Какво става със свободата на мисълта, господа? Дотук виждам цензура и адвокати на помощ на изречените тенденциозни твърдения от господин Феранте Пала! Или са ми по-силнички аргументите и някой не му отърва?

    редактирано от Шаркан:
    не желая да чета разсъждения за свобода на мисълта от боклук с национал-болшевишки бръмбари в главата, който даже не знае, че в момента на нахлуването на съветската армия България вече е била обявила война на немците.
    Нито му е известно, че под защитата на окупационната съветска армия и по заповед от Кремъл са хвърляни в затвора и унищожавани антифашисти земеделци, анархисти, социалдемократи, либерали.

    съжалявам, но както няма място тук за фашистка сган, така няма да се търпи и присъствието на болшевишка паплач.

    интернетът е голям, излагай своите свръхценни разсъждения другаде. И без това не обръщаш внимание на аргументи, така че не се получава спор. А да те оставям да пропагандираш глупости от сайта на ФАБ – не си познал.

    аут.

  • Михаил Бакунин: „Свобода без социализъм е привилегия и неправда,социализъм без свобода е робство и варварщина.“ Е, имайки социализма, е оставало само за свободата да се преборим.

    знам, че няма смисъл да обяснявам, но от уважение към аудиторията ще опитам още веднъж. не мога да коментирам всичките бози, които пишеш. Горното е просто пример за нещо, което не си разбрал. Идеята на Бакунин е именно, че не сме имали социализма – няма социализъм без свобода или обратното. Ако не си убеден, виж защо и къде го е казал това, извади контекста и провери отново…. Но в края на краищата, имаш право да вярваш в каквото искаш… макар че това не е социализъм 🙂

  • персонажът „РЕВОЛЮЦИОНЕР“ не е добре дошъл на страниците на вестника заради тъпата си и упорита пропаганда на национал-болшевишка помия.

  • другата буза

    Не си революционер, тъпунгер си!!!

  • оставам с впечатлението, че персонажът „революционер“ жадува да го издирим за кратка възпитателна среща на живо.
    Може да се уреди.

  • Явно си имаме Интернет трол

    Борба с троловете

    Известната мъдрост учи да се избягва даването храна на троловете и да се устоява на изкушението да им се отговаря. Отговарянето на троловете неизбежно води до отклоняване от темата на дискусията, изважда от равновесие наблюдателите и осигурява търсеното от троловете внимание. Тролът, който е игнориран, може доброволно да напусне Интернет-форума или дискусията, макар че понякога той или тя може да продължи да се връща към някоя стара тема, с цел да бъде последният изказал се по нея.

  • Да,борбата с троловете се води по този начин….А статийката е страхотна!;-)

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    ТЕЛЛАЛОВ-ШАРКАН, ПОНЕЖЕ МИ ИЗТРИ КОМЕНТАРИТЕ ОТ МЕСТОТО ЗА КОМЕНТАРИ, КАТО ПРЪВ ТОТАЛИТАРИСТ, КОЙТО ПОГАЗИ ОСНОВНАТА СВОБОДА – ТАЗИ НА ИЗРАЗЯВАНЕТО НА МНЕНИЯ (НЕ ДАЙ БОЖЕ ДА ИМАШ НЯКОГА ПОВЕЧЕ ВЛАСТ ОТ ТАЗИ – ДА ЗАЛИЧАВАШ МНЕНИЯ), СЕГА ЩЕ СЕ РАДВАШ НА ТАБЕЛИ С КОМЕНТАРИ ПРЕД ГЛАВНИЯ ВХОД! НАПИШИ СВОБОДНА МИСЪЛ В GOOGLE. ОПИТАЙ СЕ ДА ГИ ИЗТРИЕШ, ДЕ! ЩЕ ИМА ОЩЕ. ТИ ЛИ ЩЕ МИ ГОВОРИШ ЗА БЕЗВЛАСТИЕ, ДЕТО С МАЛКОТО ВЛАСТ, КОЯТО ИМАШ СЕ НАСРА? ПРАВЕТЕ СИ ЕВАЛА В ЧАСТНИЯ КЛУБ ТАМ И СЕ МИСЛЕТЕ ЗА ГОЛЕМИ АНАРХИСТИ! ЩЕ СИ СПОМНИШ НЯКОИ АСПЕКТИ НА СОЦИАЛИЗМА (КАТО СТРУКТУРАТА НА СМЕТКИТЕ ЗА ТОК НАПРИМЕР), ДЕТО ТИ ГО БИЛА ДОКАРАЛА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ ГОДИНИ. ЩЕ ВИДИШ СВОБОДА БЕЗ ПАРИ И БЕЗ ТОК КАКВО ЗНАЧИ! ВЪЗПИТАТЕЛНА СРЕЩА ЩЯЛ ДА МИ ОРГАНИЗИРА… ТИ ПОВЕЧЕ ОТ ПИСАЛКА НЕ СИ ВДИГАЛ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ! ПИШЕТЕ СИ ЧЕТИРИМЦАТА ТАМ ЕДИНОДУШНО! НИЩО НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ! ДОКАТО ПЛЯМПАТЕ И ПРЕЛИВАТЕ ОТ ПУСТО В ПРАЗНО (КУЧЕТО СИ ЛАЕ, КЕРВАНЪТ СИ ВЪРВИ), ЦИОНИСТИТЕ ЩЕ СА НИ ПОРОБИЛИ ВСИЧКИТЕ!

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Zearendil, извинявай, но през цялото време говоря за социализма от съветски тип, за какъвто Бакунин е нямало как да бъде осведомен. Очевидно той не се включва във вашите Бакунински критерии за социализъм, но това не значи, че не е бил социализъм (заедно с всичките му недостатъци, ДСта, КДСта, милиции и т.н.), по-добър от национал-социализма. Но, както казах, през следващите две години вие ще схванете на практика защо той е бил по-малката злина, като единствена реално възможна алтернатива на профашистките български правителства до 9.09.1944г. в онзи момент. (Това с краткия театър с правителствата, фурнаджийската лопата и т.н. в навечерието на влизането на съветската армия не е променило същността на вълка, който си сменил кожата.) Има и друг положителен аспект: Една шибана монархия с внесени отвън царе-австрийци, окървавена от престъпления при потушаването на септемврийското възстание и т.н., е заменена с народна република. Или Шаркан-Теллалов ще твърди заедно с Феранте Пала, че жертвите на народната република са три пъти повече от тези на монархо-фашистката власт само по време на и след септемврийското възстание?
    Вие също имате право да вярвате в каквото си искате, но когато слагате етикет СВОБОДНА МИСЪЛ и каните да се оставя КОМЕНТАР, бъдете коректни към това, което сте заявили и към хората. Ако знаех предварително, че такива редакции и намеси са възможни в този сайт, хич и нямаше да си губя времето да си говооря с радиото.

  • другата буза

    РЕВОЛЮЦИОНЕР,
    това, с конспиративния елемент накрая е интерсно, но е друга тема. Ти като „РЕВОЛЮЦИОНЕР“ осъди драскането по паметника на един от нашите окупатори…тук няма никаква логика и не излизай пак с „историята трябва да се уважава“, щото ако е така, то в центъра трябва да цъфне и паметник на султана, нали?!

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Временната военната окупация е била наложителна в контекста на военните действия срещу фашистка Германия и съюцниците, като същата е извършена в съответствие с международните правни норми. Паметникът не е на окупацията, а на воините, които са имали главната заслуга и решаваща роля за победата над фашизма, и в частност над българския монархо-профашизъм, което има общочовешко значение и първостепенна ценност за цивилизованите нации. Тези воини и маршал Жуков не са вкарвали анархисти, либирали и др. в затвора. Те са се били и са загивали в битки с фашистките окупатори, които са извършили престъпления срещу човечеството. Затова в Берлин, в Treptower Park пазят паметника на воините от съветската армия, никой не го боядисва, не го махат оттам с разсъждения, че са окупатори, макар, че съветската армия е престояла там много по-дълго, отколкото в Бълрария.
    Относно логиката ми за цивилизовано отношение към паметниците, към историята и към изкуството (защото освен всичко друго, тези паметници са и изкуство): Не съм призовавал никъде – дайте сега да строим паметници. Призовавм да не се издеватества и да не се рушат и местят вече изградените паметници. Затова дадох примера с паметниците на франкисти и републиканци в Долината на падналите Valle de los caidos, където паметниците и на едните и на другите се пазят и с тях не се извършват безобразия, като с нашите в София. Нито един испански анархист не му е минало през ума да ходи да издинамити паметника на някой франкист, защото нещата не се решават с такива примитивни мероприятия.Това е логиката!
    Ако имаше паметник на султана в София (не сега да цъфне – би било идиотщина), щях да съм против същия да се осквернява руши, демонтира, мести и подобни. Защото щеше да е паметник (произведение на изкуството)на фактически исторически персонаж, на етап от историята. Това са уроци по история, които имат по-силно въздействие върху паметта на хората от всеки учебник. Ако имаше такъв паметник в София, щяхме повече да ценим паметника на Цар Освободител.

  • Тук не е мястото за пропаганда на властнически идеи.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Съгласен съм, но все пак е място за свободни коментари. (Поне така е заявено.) Не пропагандирам никакви властнически идеи с моите коментари. Съжалявам, ако на някого са му прозвучали така. Изразих и защитих становището си против вандалщината спрямо паметници и за обективно и цивилизовано отношение към историческите събития.
    Оттам нататък по-добре да мислим за бъдещето и да си употребим силите да се борим срeщу властта на настоящето, която без да пропагандира много, ни поробва и ще ни пороби още повече, докато ние се палим за миналото.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    Джамия Фатих Султан Мехмед
    Джамията „Фатих Мехмед“ известна оше и като „Шалдърванската джамия“, се намира в централната част на град Кюстендил, на ул.“Цар Освободител“. Тя носи името на османския султан Мехмед II, известен с прозвището си „ел-Фатих“ (Завоевателя).
    Построена е от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Предполага се, че датата – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася за по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Градежът на минарето се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли. Джамията не е действаща.
    Джамията е архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.
    Джамия Фатих Султан Мехмед
    Джамията „Фатих Мехмед“ известна оше и като „Шалдърванската джамия“, се намира в централната част на град Кюстендил, на ул.“Цар Освободител“. Тя носи името на османския султан Мехмед II, известен с прозвището си „ел-Фатих“ (Завоевателя).
    Построена е от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Предполага се, че датата – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася за по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Градежът на минарето се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли. Джамията не е действаща.
    Джамията е архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.
    Джамия Фатих Султан Мехмед
    Джамията „Фатих Мехмед“ известна оше и като „Шалдърванската джамия“, се намира в централната част на град Кюстендил, на ул.“Цар Освободител“. Тя носи името на османския султан Мехмед II, известен с прозвището си „ел-Фатих“ (Завоевателя).
    Построена е от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Предполага се, че датата – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася за по-късна реконструкция. Джамията е изградена от дялани каменни блокчета и тухли. Градежът на минарето се отличава със своите шестостенни орнаменти от червени тухли. Джамията не е действаща.
    Джамията е архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.

    Без коментар.

  • другата буза

    РЕВОЛЮЦИОНЕР,
    фашизмът също има своите „архитектурно-строителни паметници на културата“, съответно и своите творци, но не мисля, че са останали след войната, в която и да било държава. От друга страна, „временната“ или може би, продължителната окупация на фашистите е наложителна „в контекста на военните действия срещу“ монархиите и социалистите :)! Разбираш, че всеки един режим остава в историята, но дали трябва да се овековечава с паметници в центъра на населени места – не мисля, Да го преместим или да го унищожим, но не да стърчи в центъра на столицата, защото гоненията на инакомислещите и репресиите с/у тях не заслужават възхвала!!! А по темата за революцията, то има група в фейсбук, която е за бойкот на изборите, изразен, не само с негласуване, ами с блокране на избирателните секции и неразрешаването на провеждането на поредния цирк (избори). Всякакви други идеи биха били полезни, както и максимално много съидейници, за да сполучи каузата. Тук е мястото, където реших да направя агитация, защото децентрализирането на управлението е единствения вариант за някаква промяна, единствения начин да се спре ограбването и експлоатирането на народа от няколко души.

  • „РЕВОЛЮЦИОНЕР“-е (както сам скромно се наричаш…), ще си загубя времето да ти обясня нещо:

    Коментарите, целият сайт и цялата ни дейност е подчинена на желанието да научат хората повече за анархистките идеи и да ги разберат по-добре.

    Нашата отговорност е да поддържаме сайта такъв, че да отговаря на тази цел. А не да дадем на всеки 15-годишен хлапак възможност да дрънка глупости като „Тези воини и маршал Жуков не са вкарвали анархисти, либирали и др. в затвора.“ (разбирам те защо го мисли това, преди 10 години и аз вярвах в такива приказки, само че нещата са много по-сложни – на война няма невинни деца…)

    Та пропагандата на болшевизъм (дори искрено да си вярваш) далеч не влиза в целите на сайта. Едно е да дискутираме конкретен въпрос – например окупатор ли е съветската армия, а друго е да се състезаваме кой ще изпише повече повърхностни лозунги, както явно разбираш спора ти. По тази причина, от името на редакторите, поставям край на всяка болшевишка пропаганда, докато не преценим, че разговорът може да се води в по-конструктивен тон.

    Ако искаш избери си конкретен въпрос, седни и го докажи. Оттук нататък всякакви постове с голи лозунги и логически противоречия като „той не се включва във вашите Бакунински критерии за социализъм, но това не значи, че не е бил социализъм“ ще бъдат трити без обяснение. И не си губи времето да ме обвиняваш в тоталитаризъм, защото ще изтрия и това.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    „Несъмнено съветският войник е донесъл освобождение от нацисткото подтисничество на много европейски народи, но не е могъл да им донесе свобода, защото самият той не я е имал”.

  • РЕВОЛЮЦИОНЕР

    С риск да ме обявите сега за фашист, ще опровергая това, което Другата буза е заявил относно „архитектурно-строителни паметници на културата“ на фашизма:
    http://www.monitor.bg/article?id=39992

    Фабиен Новал
    15.05.2005

    „Въпреки че паметни места като бункера на Хитлер са съвсем съзнателно скрити от погледите, нацистката архитектура от Олимпийския стадион до спирка Зоологическата градина е белязала облика на Берлин, който дори по времето на комунизма успяваше да съжителства с тези символи. Адолф Хитлер искаше да направи от Берлин „Германия“, столица на планетата, която трябваше да бъде създадена през 50-те години според плановете на архитекта на режима Алберт Шпеер /1905-1981/.

    В центъра на тази столица, организирана около ос север-юг и ос изток-запад, щеше да има кръгла сграда с височина 320 метра по модела на римски пантеон. Главната зала, посветена на култа към диктатора, трябваше да побира 180 000 души. След 1936 г. са издигнати множество нацистки сгради, които се използват и днес: гарата от метал и стъкло непосредствено до Зоологическата градина, Олимпийският стадион, ремонтиран за световното първенство по футбол през 2006 г., концертната сцена на открито Валдбюне, на която пеят прочути рок звезди. Първата правителствена сграда е министерството на авиацията – редица строги постройки с 2000 стаи и напълно еднакви прозорци, които оцеляват по чудо при бомбардировките през 1945 г. Четири години по-късно тук е провъзгласена конституцията на Германската демократична република /ГДР/. В момента в сградата се помещава министерството на финансите.

    На изток се намира бившата банка на Третия райх, където са били съхранявани заграбените еврейски съкровища. Известно време в сградата заседава централният комитет на източногерманската Единна социалистическа партия. Днес тук се намира министерството на външните работи, но в трезорите все още се съхранява част от златния резерв на Германия.

    Списъкът от сгради и архитектурни забележителности от времето на нацисткия режим, които продължават да изпълняват предвидените функции, е дълъг: летището „Темпелхоф“, посолствата на Япония и Италия, уличните фенери… През 1938 г. площадът „Гросер Щерн“ в центъра на Зоологическата градина е разширен и на него е издигната колона, символизираща победата на Германия над Франция през 1871 г.

    За сметка на това обаче, останките от подземния бункер на Хитлер са скрити от погледа и недостъпни. Построен през 1936 г., бункерът включва трийсетина тесни помещения. Стаята на Хитлер бе толкова малка, че едва можеше да се намери място за допълнителен стол, разказва бившият телефонист Рохус Миш, който е бил близък с Фюрера. Таванът на бункера е широк четири метра и половина, а външните стени – три метра и половина. Плановете бункерът да бъде отворен за туристи така и не се осъществиха вероятно от страх, че той ще се превърне в място за поклонение на крайната десница. През 1990 г. под стария коридор на смъртта на Берлинската стена е открит бункерът на шофьорите на Хитлер. Изследователите се натъкват на истинска находка: открити са рисунки, дело на шофьор, изобразяващи идеализирани есесовци, орли /символа на Третия райх/ и идеалното нацистко семейство. Този бункер също бе запечатан.

    Историкът Дитмар Арнолд, член на асоциацията „Берлински катакомби“, която организира посещение на подземията, подкрепя идеята тези места да бъдат превърнати в музей. В Германия няма друго място, където духът на нацистките виновници да е съхранен по-добре, смята Арнолд. Проектът за построяване на бункери за населението започва през 1940 г. Година по-късно заради липса на средства е решено да се строят само бункери над земята. Изградени са над 1000 бункера. Останките на 350 от тях все още се виждат или може да бъдат посетени. Един от последните запазени бункери е използван след войната за склад на плодове и зеленчуци и бил наречен „банановия бункер“. Сега в него се помещава клуб за техно музика и се организират изложби.
    Развалините от най-злокобните сгради – съдът на Третия райх и щабът на Гестапо – образуват в центъра на града тревист хълм, ограден с пана. На тях са закачени снимки, които пазят жив спомена за ужаса.“

    Убеден съм, че има и още, не само горепосочените.
    Съжалявам за онези паметници на фашизма – архитектурно-строителни и скулпутрни, които не са били запазени и са били унищожени под влияние на същите тези примитивни отмъстителни емоции, които действат сега по отношение на паметника на Съветската армия и от друга страна по причина на законодателствата, които са наложили някои забрани. Не пропагандирам с това фашистки идеи и не желая да го правя. Но тези паметници също биха били уроци по история по-силни и реалистични от изписаното във всеки учебник.

    Независимо от целта на вашия сайт и изключителните ми уважения, симпатии и влечения към анархизма, ви моля, да не отнемате възможността в спора да се ражда истината. Иначе биха останали само еднозначни лозунги.

    Относно бойкота на изборите благодаря за информацията, поддържам, но въпрос доколко може да се постигне ефективност с тези овце, които вървят след овчаря? Цялата система е порочна. Ще споделя, където му е мястото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *