Косвено за Читанка

Те са пиявици върху тялото на това общество.

Проектът Google Books, по който от десет години се точеха съдебни дела, бе признат за „законен“ от Апелативния съд на Ню Йорк. Проектът засяга сканиране на повече от 20 милиона книги, които предоставя за частичен свободен достъп. Съдът реши, че това не причинява имуществени вреди на праводържателите. Изрично е посочено, че крайната цел на авторското право е знанието – и макар авторите да се защитават от правото – преди всичко и във всеки момент трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Така с половин уста американски съд се съгласи, че информацията не е монополно владение на лице, фирма или държава.

Това си го знаем и без официално позволение. Затова и електронни библиотеки като „Читанка“ – за разлика от Гугъл Книги тя не печели от цифровизирания текст и не го пуска за безплатен достъп на откъси – ще бъдат подкрепяни от анархисти, дори когато си позволяваме приятелска критика към тях. Не смятаме, че „легализирането“ е някакво непременно условие за разпространяване на книги, които са написани преди всичко с цел да бъдат четени – това не прави книгите нито по-добри, нито по-лоши, а авторите им – нито по-богати, нито по-бедни. Затова пък свободният достъп прави авторите и идеите им популярни, обичани, признавани като нещо стойностно. Легализирането е важно за бюрокрацията, и то докато е на работа. Пресилено важно е и за печалбарите, но не ги ощетява особено, просто падащите от устата им трохи ги нервират – синдром на лакомника, който след излапана торта ламти да погълне още поне една хапка, дори ако трябва да накара някого да я повърне.

Но и от това оправдание, че „праводържателите“ бълха ги ухапала – и то виртуална, понеже от тях не е отнето, те просто реват за „пропуснати ползи“, – няма никаква нужда. Въпреки че бихме искали тъкмо търгашите на „интелектуална собственост“ да понесат загуби – до шушка. Не са по-важни от обществото, защото са пиявици върху тялото на това общество.

Проблемът в текущата политикономическа система е, че дори да последва съдебно решение, че и пълен свободен достъп до сканирани произведения не е бръкнал в джоба на търговците, те няма да мирясат. Особено бандата, т. нар. „АБК“, която през няколко години напада „Читанка“ с ръцете на държавните институции. Алчността няма край и често засенчва инстинкта за самосъхранение.

И точно в алчността, обожествявана в днешния свят, е проблемът, който, заедно със съгласните с нас хора, бихме желали да премахнем като практика веднъж и завинаги от човешкия живот. •

Шаркан

print

(8) коментара

  • Благодаря за искрената статия.
    Споделям напълно намеренията Ви, изразени в последното изречение, и имам желанието да поддържаме контакти с цел общи действия.

    • Колкото до последното изречение… Подобни намерения декларират много хора, повечето от тях уж работят, за да се случи, но всякакви „социални експерименти“ за освобождение от алчността засега са се оказвали неуспешни. Имаш ли теория как може да се случи това?

      • boj.ivan@gmail.com

        Тя каза, Златко
        Общи деиствия.
        Това е всичко което трябва да направим. Да намерим тази обща платформа (или моментна тема) която да удовлетворява колкото се може повече активисти за гражданско недоволство относно една или друга страна на правителствената работа.

      • За съжаление, ако гледаме прагматично на нещата, дори да постигнем това, няма да постигнем нищо. Та човек почва да се чуди, ако е така, ако наистина това няма да е достатъчно, дали няма нещо по-добро за правене.

      • Нямам план-програми в главата си. Имам търсене – трошене на глава, опипване, зреене. Отхвърляне на начини, но не напълно. Стигам до мисленето, че крайността е вредна. Независимо от естеството ѝ. Дотук усещам как само доброволното единодействие, независимо дали за ден или година, може да даде трайни резултати. Такива единодействия се възпитават. Загубили сме навиците за тях. Какво от това? Не пречи да ги възпитаме отново.

      • Аз имам подробна теория откъде тръгва не само алчността, но и йерархичното мислене, което ражда йерархични социални структури. И от аргументираната ми теория съм извел и начините. Те са цели три и естествено, резултатът ще бъде по-бърз ако се приложат и трите успоредно. Вие прилагате единия от тях и може би втория донякъде.
        С удоволствие ще ви запозная с моята теория само в рамките на 30 минути, при желание от ваша страна. Ако проявите по-задълбочен интерес, ще ви донеса две от книгите ми – в едната е обяснението, в другата – решението.

  • А защо няма бутонче „Like“ или „Share“? 🙂

    • Имахме проблеми със софтуера и още работим по възстановяването на сайтовете. Скоро, надяваме се, ще имаме чисто нов сайт.

Вашият отговор на Димитър Кръстев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *