Кръгла маса в Пазарджик

печат

Тя се състоя на 25 януари с тема „Упражняване силата на гражданите“. За съжаление остана бъркането на „държава“ с „общество“. Характеристиката на сегашната политическата система в България бе окачествена като по-лоша от тоталитарните, фашизма и болшевизма. Представителната демокрация създава мощни илюзии у гражданите за „участие във властта“, но реално служи за прикритие на брутална олигархия. Форумът прохладно реагира на единично твърдение, че все пак представителната демокрация предоставя всички възможности за подобряване, че използването на ЗАКОНОВАТА процедура на протести, съдебни дела, апели към бюрокрацията дава краен положителен резултат. Мнозинството на форума обаче показа симпатии към ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ.
Мястото на гражданите в сегашния тип управление е практически никакво. Те и не са „граждани“ по смисъла от Великата Френска революция като антипод на „поданици на краля“, защото днес са поданици на държавата, на политическата класа с нейните обръчи от фирми, както и на бизнес групировките, препасани с политически обръчи скрити и явни лобисти.
Партиите са групировки, устремени към властта. Силата им е в твърдата организационна структура; те разполагат с финансови средства; получават пълномощия (включително репресивни) когато партийните кадри изпълват държавните постове, но и директорските бордове на различни фирми. Сила е и тяхната идеология и програма, макар че същото се превръща в слабост, когато вместо обещаните програмни точки биват изпълнявани тайни коалиционни или корпоративни споразумения.
Форумът опря и до въпроса за собствеността. По метода на изключването – какво НЕ ИСКАМЕ да остане от деня днешен в деня утрешен – стигнахме до идеята за обществен контрол над собствеността, производството и разпределението, иначе дори Пряката демокрация би станала параван на олигархията.
За мен бе изненадващ този стихиен анархизъм на хора, които признаха, че самата дума „анархия“ преди ги е стряскала заради насадените асоциации с хаос и произвол.
Накрая привеждам най-характерните обобщения по третата част на „кръглата маса“, така, както успях да ги запиша:

  • „Идеално общество няма, да мислим какво е възможно. Пряка демокрация, референдуми, на които държавата да се подчинява без шикалкавене, е добро начало“.
  • „Свобода, равенство, братство! И много моля, нека революцията да е без гилотини! Ако е възможно де…“
  • „Стъпка по стъпка, с помощ от европейските институции, нека и недостатъчно ефективна, едва 10% успех, ще подобрим живота си. Ако ли не от институциите, то от гражданските сдружения в Европа“.
  • „Представителната демокрация съдържа всички механизми да я подобрим по легален начин, не виждам защо са ни революции и втренчване в негативното…“
  • „Да се постараем да бъдем пълноценни личности, тогава ще можем и да си представим справедливото общество, и да се преборим да го има“.
  • „Сегашната антисоциална система съществува по принципа не е луд който яде баницата, а който му я дава. И да бъдем добри към околните, трудно ще се случат нещата, ако не се появи силен външен импулс, може би общоевропейска мирна революция“.
  • „Кълновете на социалното общество вече ги има, трябва само да ги разпознаем и опазим!“
  • „Нещата са глобални, дори когато действаме локално“.
  • „Справедливото общество е морално общество с консенсус за основните духовни ценности, консенсус чрез референдуми. Важно е в такова общество да не стои противоречието „богати – бедни“, нека няма бедни. Важно е и разнообразието, то е противоположност на еднообразието на престъпната партийна властова система. Преди се надявах, че е възможна мирна смяна на системата, но вече съм раздвоен между реформите и една кратка, кървава, но решителна революция“.
  • „Всички сегашни партии са, както правилно бе посочено, родом от БКП, а които не са – креатури на ДС. Сегашните капиталисти пък са вчерашните партийци. Такова нещо не бива да повторим и оставим, погубва ни като народ!“
  • „Хора, пазете се от властта! Не само да не пострадате от нея, но и да не станете властници и други да страдат от вас!“
  • „Говорим за права, но за предпочитане е да говорим за свобода. Справедливо общество е общество, което има надежден механизъм за решаване на проблемите си, без те хранят части от това общество за сметка и на гърба на останалите. Разумното общество е гъвкаво общество. За него е нужна безусловна свобода на личността, социално равенство и солидарност, както и федерализъм – обратното на централизма“.
  • „Справедлив строй в отделна страна няма да оцелее дълго. Или ще го удушат отвън и с провокатори отвътре, или ще деградира от компромиси с „обкръжението“. Революция, еднозначно, но не като предишните, дето завършват с тирания“.
  • „У нас виреят паралелни реалности: реалностите на София, реалността на провинцията, която взема уроци от Неволята, реалността от корпоративните и партийни медии“.
  • „Основната ни роля е наистина да информираме хората в страната за всички идеи, които споделихме по време на това събрание. Трудно ще ни е да информираме обаче някого, който не иска. Но за всяко нещо има подход. Ако не променим живота си, може да нямаме шанс нататък“.

Така завърши срещата, според мен – с основания за оптимизъм. Естествено, има още доста неща да се изясняват, но разбирането на основите узрява. •

 
Николай Теллалов, с голямо уважение към жителите на Пазарджик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *