Кражбите на нашите Първи

печат
През 1939 г. от Москва се връща след 7 годишна работа там агрономът генетик експериментатор проф. Дончо Костов. Той донася повече от 10 милиона лева, част от които се влагат в Панчаревската популярна банка. Тези пари я създават като банка. „Създателят” ґ е Иван Палийски, по-късно зам. министър на финансите. Но политически „настойник”, мениджър и „наблюдател” е Тодор Живков. Касиер на тази банка е Григор Шопов, по-късно зам. министър на вътрешните работи. С част от тези пари се издържа Тодор Павлов – професорът, който е впоследствие председател на БАН и член на Политбюро на живковата БКП. Финансовата връзка между двамата Тодоровци има „философска” основа – Тодор Павлов е идеологът на БКП, както при борбата с капитализма, така и при строителството на социализма и водещия Лисенковски яровизационен способ в земеделието. Живков е реализаторът.
Семейството на Живков живее доста охолно в периода след идването на тези пари от Москва. Лишения никакви. През 1942 г. се ражда Людмила. Мара и Атанас Малееви завършват медицина… Така 10-те милиона се стопяват доста рано преди 9 септември 1944 г.
Операцията по донасянето на тези пари е разработена от станалия по-сетне известен маршал Сергей Бирюзов. През лятото на 1938 г. професор Дончо Костов получава военна и стратегическа подготовка под методическа програма на Коминтерна от тогава все още полковник Бирюзов. По-късно професор Дончо Костов става председател на Българо-Съветското Дружество, какъвто е от 1940 г. до и след 9 септември 1944 г., а през 1946 г. странно против волята му е отстранен.
През 1940 г. от Москва се връща инженер Михаил Герасимов, който донася други 10 милиона лева и половината от тези пари също се влагат в същата тази Панчаревска популярна банка. С втората половина от донесените пари от инженер Михаил Герасимов се поръчват няколко помпи за разработка по добив на нефт по негов личен проект. Това е рано при пристигането на инж. Герасимов през 1940 г. от СССР. Инженер Михаил Герасимов е специалист химик, който тясно се насочва към нефтохимическата индустрия.
Географското трасиране на естествената находка по нефтени формации е подчинено на принципи по гравитачни модели на сурови нефтени потоци, трасирани из територии, които се простират и под планините на България. По онова време производството на нефтени помпени технологии е разработено от САЩ. Инж. Михаил Герасимов поръчва с втората част от донесените от него пари доставка от САЩ на необходимите помпи за разработка на нефтени разкрития и добив от българска територия. Това в основни линии и вкратце е технологичният проект на инженер Михаил Герасимов, който следва да прави други пари.
Инженер Михаил Герасимов има македонски произход и уникален технически талант и инженерна подготовка. От 1937 и до 1940 г. той е също завеждащ кабинета на генералния секретар на Коминтерна в Москва. Инженер Михаил Герасимов до тази своя длъжност е участвувал в разработката на нефтено-добивните кладенци из територии в Съветските граници. Той участва в гравитачното проектиране на нефтено-газовия меридианен дебит на Земята и неговото разпределение из територията на СССР и из световния океан. Инженер Михаил Герасимов е автотът на разработката за добив от подземната нефтена река, която естествено съществува под отсечката Бургас-Силистра и отправя нефтен канал до румънските нефтени кладенци около Плоещ. Това е и проектът, който инженер Михаил Герасимов се стреми да разработи с доставката на помпите, поръчани от него от САЩ още преди започването на войната срещу СССР преди ранната зима на 1941 г. Въпросните помпи пристигат доста късно – чак след 1946 г. Войната е станала реалната причина за това значително закъснение и отлагане на разработката на проекта.
Инженер Михаил Герасимов аргументира още в периода си в Москва пред Георги Димитров енергийната необходимост за България и нейните природно-географски налични реалности и гравитачни възможности. Инж. Герасимов работи един период из нефтените разработки с осъществяването на складови концентрирания на извлека нефт и газ от недрата на земята и съчетаването им с военната необходимост за СССР. Сталин е бил подробно запознат с технологичната политика и участието на инж. Михаил Герасимов в тази инженерна политика като един от специалистите технолози за СССР. Тази страна от качествата по инженерната профилност на Герасимов го изпраща в кабинета на Генералния секретар на Коминтерна като заведущ политическата и индустриалната дейност. Доразработката ґ за България е осигурявала финансова надеждност, което инж. Михаил Герасимов се нагърбва да осъществи и за което е финансово кредитиран лично от средствата на Георги Димитров чрез негови „собствени” финанси.
Аз знаех за донасянето на парите от професор Костов от генерал Иван Маринов, който след овдовяването на Ана Костова се оженва за нея и от нея той узнава за множество подробности около дейностите на професора генетик. Когато започнах изследванията за академик Дончо Костов, Ана Костова не беше вече отдавна жива, но генералът ми преразказа при една поредица от срещи най-същественото и по тази посока аз впоследствие документирах фактите с различни спомени на свързаните с онези дейности и документи от участници и действащи лица.
Имал съм подробен разговор с професор Михаил Герасимов и по финансовия случай на Георги Димитров. Какви пари той е имал, как му е заплащано като Генерален секретар на Коминтерна до уволнението му от Сталин като такъв поради ултиматума на Чърчил от август 1942 г. – едва през май 1943 г. Основно условие на Чърчил за откриване на Западен фронт против Хитлер и Германия и помощ за Съветския съюз е било да се закрие Коминтернът поради неговата дейност в световен мащаб.
След огромния политически шум по Лайпцигския процес от 1933 г. насетне с Георги Димитров световните медии са пълнени с колосална информация за дейността на Георги Димитров, както в личностен план, така и в проекция към Коминтерна… ТАСС е била журналистическата агенция, която е била ползвана за дейността на Димитров. Ползуването на тази информация е било заплащано и Сталин е имал добрата воля средствата от политическата дейност на Димитров със световен журналистически обхват да формират негови лични финансови доходи. Това са парите от световната вестникарска дейност на Димитров, която е имала континентални мащаби. Така Георги Димитров се оказва с непрекъснати парични натрупвания от различни валути от около цяло десетилетие. Михаил Герасимов е боравил и с финансовия профил на Димитров. Финансовата страна от дейностите на Димитров не е ставала обект на обсъждане и какъвто и да било анализ и връзка с неговия политически портрет и революционна значимост. Подобен поглед към Георги Димитров е необходим. Отпечатаният дневник на Димитров през 1997 г. е грубо цензуриран и окастрен от съществена фактология.
Именно сътрудничеството на инж. Михаил Герасимов с Георги Димитров стои в основата на престоя му в затвора след 9 септември за повече от едно десетилетие с цел да се елиминира той като носител на факти по финансови проекти, които са оформяни в реалност.
На 9 септември 1944 г. в София пристигат части на Съветската армия, обявявайки война на България във връзка с прохитлеристката ориентация на царството. Начело на съветското командване е маршал Толбухин, а негов заместник е генерал Сергей Бирюзов. В хода на адаптиране на новите условия и вследствие на някогашната близост, професор Дончо Костов проявява своя инициатива, при което иска да се предадат 200-300 хиляди лева от банката в Панчарево, за да може съставът на командването на съветските висши офицери да могат да си закупят някои вещи, които биха ползували, без да има нужда да осъществяват специална военна операция за снабдяване с необходимите им пари.
Професорът иска тези средства от касата на тази банка, но парите, които са наброявали 15 милиона на 9 септември 1944 г., са били вече „изразходвани”. Така било съобщено на професора. За петте години те са „изчезнали”, на което професор Костов е изразил с изненада своя критика – как е било възможно това да стане. Професор Костов е бил и член на Управителния съвет на тази банка.
Това налага провеждането на спешна операция, която да снабди командването на Червената армия с планираните и необходими средства, което е било проект на Българо-Съветското Дружество, чийто председател тогава е той – професор Дончо Костов.
Случката с„милионера” г-н Пивка на 9 септември 1944 г.
В България до септември 1944 г. съществува „Българо-Чешко Акционерно Дружество” за производство на захар с главна производствена база в Горна Оряховица и складово-опаковачен пункт в София. Това е съществуващата и досега полуразрушена тухлена постройка „Захарна фабрика”. •
(следва)
Искрен Азманов

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *