Кратка история на анархизма

печат
(продължава от миналия брой)

Анархистите обаче са първите жертви на репресиите. Осем до десет години каторга за това, че си извикал от терасата на едно бистро „Да живее Анархията!“, че си разлепил един антимилитаристичен позив, че си откраднал един заек, за да нахраниш гладния – такава е тарифата за всеки известен на полицията анархист в „сладката Франция“ от 80-те години на ХIХ век. Двадесет и две години затвор за Александър Беркман затова, че се опитал безуспешно да ликвидира директора на едно предприятие, който е смазал с брутално насилие стачка в Чикаго. Електрическият стол за Никола Сако и Бартоломео Ванцети, арестувани в САЩ през 1920 г. и екзекутирани седем години по-късно заради обир, който не са извършили; техният другар Андреа Салседо е намерен мъртъв под прозорците на един нюйоркски комисариат на полицията, точно както ще бъде намерен и Джузепе Пинели в Милано през 1969 г. Американските анархисти от руски произход са предадени на Сталин след края на Втората световна война, също както германските и италиански антифашистки бойци са изпратени от същия в нацистките концлагери. Историята, уви, не спира до тук. Затова не е за учудване, че знамето на анархистите е черно – цветът на траура и на бунта.
“Не жали – ОРГАНИЗИРАЙ СЕ!“
Историята на анархизма прекосява и е неделима от историята на организираното работническо движение.
Най-напред в САЩ, след края на Първия Интернационал, работниците изправят глава и преминават към пряко действие. През 80-те години на ХIХ век те се обединяват около борбата за осемчасов работен ден. Стотици хиляди работници стачкуват, за да го извоюват. На 3 май 1886 г. в Чикаго те свикват митинг, за да се противопоставят на стачкоизменниците, и са разпръснати брутално от полицията, има убити и ранени. Манифестацията на протестиращите, организирана в отговор на насилието, завършва с хаос: бомба убива и ранява жандарми и манифестанти. Петима анархисти са осъдени на смърт, обвинени без каквито и да било доказателства, че са подбудителите на този атентат. Присъдата предизвиква безпрецедентна вълна на солидарност и нестихващо световно движение: денят Първи Май, ден за спомен и борба за работническото достойнство, се превръща в мотив на всички синдикални течения – от най-революционното до най-компромисното. Преобладаващата памет обаче бързо евакуира ролята на анархистите, а партиите на социалистите ги прогонват от своите събрания. В действителност, от Първия Интернационал досега те съхраняват само господството на политическите партии над автономната организация на пролетариите.
Анархистите отвръщат, като утвърждават своето присъствие на полето на класовата борба, практикуват прякото действие и създават Борсите на труда. В началото на ХХ век френската Всеобща конфедерация на труда (CGT) предприема организиране на всички работници вън от всякаква политика – според Амиенската Харта с нейния фундаментален текст, синдикализмът е достатъчен за извоюването на новия свят. За разлика от нея, аржентинската FORA и испанската CNT, които се раждат в същата епоха, са революционни организации от анархистически тип, които прокламират премахването на наемния труд и отказа от политика и обявяват като своя крайна цел свободния комунизъм. С една единствена разлика: CNT е тясно свързана със „специфичната организация“ FAI (идейната анархистическа организация), докато FORA сама подготвя и образова своите членове, включително за да ги води към приемането на анархокомунизма. Промишлените работници по света (IWW) в САЩ развиват по същото време оригинални техники за организиране на преките акции, саботажа и пропагандата: в тези условия се появява Черната котка на анархосиндикалистите, а Джо Хил изпълва с революционни думи песни с познати на всички мелодии като: “Не жали – организирай се!“ Моделът на IWW, със своя радикален отказ от колективни преговори, се разпространява в Чили, в Южна Африка, в Австралия, където техните бойци застават начело на антимилитаристичното движение през 1914 г. Шведската САК се бори против монопола на официалната синдикална централа (LO), като развива „синдикалната тарифа“ като алтернатива на колективните преговори. CGT и IWW от своя страна създават етикети, които се виждат понякога и днес върху стоките – „тази работа е извършена от организираните в синдиката работници“.
Дискусията между Пиер Монат и Ерико Малатеста по време на Конгреса на Анархистическия Интернационал в Амстердам продължава и днес: дали синдикалната организация сама е достатъчна и като революционна, дали синдикатът е основната клетка на бъдещето общество, или е реформистки по своята същност, и още дали той трябва да бъде дублиран от една идейна анархистическа организация?
Когато болшевишката партия в СССР се стреми да установи своята хегемония върху международното синдикално движение, в отговор 13 анархосиндикални организации, представляващи милион и половина работници, възстановяват МАТ през 1922 г. Тя федерира откритите през предходните години форми на борба с техните специфични оръжия – обща стачка, солидарност, бойкот, саботаж – и развива своите културни оръжия в серия забележителни списания: „Интернационалът“ в Германия, „Притурка към протеста“ в Аржентина и др.
Икономическата криза през 30-те години на ХХ век, последвана от фашизма и следвоенните репресии в „народните демокрации“, нанасят тежък удар на анархистическите организации. Социалистическите и болшевишките синдикати се огъват пред империалистическата война и застават на отбранителни или националистически позиции, а нашите приятели са принудени да емигрират. Секциите на МАТ в множество страни губят членска маса. Испанската революция и гражданската война предизвикват мощно движение на солидарност, но те провокират също така неочаквани конфликти и деления.
След годините на латентност, отново в множество страни под различни етикети се появяват движения на анархосиндикалистите и революционния синдикализъм.
„Nostra patria e il mondo intero…“
(Наше отечество е целият свят…)

Историята на анархизма пронизва границите и революциите на ХХ век. Парижката Комуна от 1871 година привлича активната солидарност на бойците на МАТ от Италия, Полша или Швейцария, които взимат участие в боевете, а комунарите, които след победата на реакцията са принудени да емигрират в Швейцария, Белгия, Англия или Испания, са посрещнати като братя.
Емилиано Сапата в Мексико е вдъхновен от анархиста Рикардо Флорес Магон. През революционните години, от 1910 г. до смъртта си през 1919 г., той води своите бойци под знамето Земя и Свобода – лозунг, чието ехо е стигнало чак до наши дни: дошло от Русия през ХIХ век, то преминава през Испания, за да се завърне отново в Мексико.
След революционните години в Русия от 1917 до 1921 г. мнозина анархисти са принудени да емигрират във Франция, САЩ и други страни. Преди да заминат в изгнание, те защитават идеята на работническите съвети против властта на болшевишката партия и нейните бюрократи. В Украйна Нестор Махно води селското въстание против белите, а след това и срещу червените контрареволюционери, които се стремят да унищожат анархистите; в Кронщад моряци, войници и работници създават Свободна комуна, която просъществува, докато командваната от Троцки Червена армия не я удавя в кръв. Като емигранти в Берлин, а след това в Париж и Детройт, руските анархисти продължават своите публикации, дебатират собствения си опит, участват в създаването на организации, както свидетелстват „Платформата“, изработена от Пьотр Аршинов, и „Синтезата“, развита от Волин на базата на тази на Себастиян Фор.
В Китай младежи, учили във Франция, разпространяват анархистическите идеи. За да се борят първо срещу военната върхушка, а след това и срещу хегемонията на компартията, те се вливат в работническото движение в Южен Китай и са особено дейни при големите стачки през 1927 г. в Кантон и в Хонконг. Романистът Ба Кин превежда класическите анархистически текстове и публикува серия брошури в подкрепа на Испанската революция. В България анархистите участват в национално-революционното движение през ХIХ и началото на ХХ век, като се стремят да му придадат въстанически и социален характер. По време на монархическата диктатура и Втората световна война те оцеляват в нелегалност, за да се реорганизират скоро след това: през 1945 г. седмичникът на ФАКБ „Работническа мисъл“ достига 30-хиляден тираж. В Куба те публикуват своя пръв вестник през 1886 г. и развиват своята дейност в синдикалното и културното движение. Те са в първите редици на борбите срещу диктатурата на Мачадо и тази на Батиста. В тези три страни анархистите са сред най-сериозните и задълбочени критици на диктатурите и са най-радикални сред революционерите, преди сталинските компартии да организират погромите и унищожението им чрез полицейското насилие.
В движението за Съветите в Германия, в Италия и в Унгария през 1918-1920 г., анархистите включват всичките си сили и понасят най-тежките репресии. Густав Ландауер, комисар на образованието в Мюнхенската Комуна, е убит през 1919 г., малко след Роза Люксембург и Карл Либкнехт; поетът Ерих Мюзам, след дълги години в затвора, е убит от нацистите в концлагерите през 1934 г. Комуната на Будапеща, удавена в кръв, и окупациите на фабриките в Италия през 1920 г. свидетелстват за ръста на революционния синдикализъм и са саботирани от социалдемократите, които откриват пътя на „превантивната контрареволюция“, организирана от държавата и насъскваните от нея фашистки шпицкоманди.
Емиграцията и изгнанието често се оказват единственият начин да се избегне насилствената смърт или дългите затворнически години. Елизе Реклю живее в Швейцария след Парижката Комуна, Пьотр Кропоткин бяга и намира убежище във Франция, откъдето след процес и затвор е експулсиран в Англия. Италианците Ерико Малатеста и Камило Бернери са гонени от една страна в друга. Анархистите евреи от Полша, Украйна и Германия пристигат в Лондон като Рудолф Рокер, в САЩ или в Буенос Айрес, където дълги години публикуват вестници и книги на идиш (немски еврейски, за разлика от древния иврит). Изгнаниците, последвали Ема Голдман и Александър Беркман, дават заглавието на един прекрасен сборник от писма „Никъде у дома“… или навсякъде, където можем да намерим приятели, да създаваме групи, да разменяме публикации и кореспонденция? •
(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *