Кратка история на ФАМ (част първа)

Минаха 19 години от началото на тези събития,а спомените ми за тях,за зараждено на анархо-движението в София са все още,като че ли тези сьбития са се случили вчера. Бях на 18 годишна-възраст,когато ги преживях,промените ставаха неимоверно бързо,както бързо бе и разочарованието от демократическата опозиция и новите властолюбци. Бяхме млади,наивни,недобре информирани (още нямаше интернет) , но имаше ентусиазъм и вяра в свободата и по-доброто. Бяхме свидетели на събитя които се случват веднъж в човешкия живот,за което съм благодарен на съдбата,че съм израстнал в това време,както и на приятелите (наи-вече на Мърфи), които ми ’отвориха очите’ и въвлекоха в анархистическите идеи.
До ден днешен следя с интерес събитята,акциите провеждани от анархистите в страната. Наскоро в анархо-портала,срещнах кратка информация за Федерация на анархистичната младеж (ФАМ).Непълна и не съвсем достоверна,за което не упреквам никого,сред днешните млади анархисти малцина са тези които знаят нещо повече за ФАМ от началото на 90-те год.на миналият век. Без да имам каквито и да е претенции за пълнота и признавайки предварително пристрастята си, като един от основателите и най-активни анархисти на ФАМ от началото до края,считам за мой дълг да напиша следната:

Кратка история на ФАМ

След безкръвният преврат на 10-ти ноември 1989 г. редом с различните неформални ,опозоционни,демократични политически партии и движения се възстанови и анархистичното движение в България. Процесът на това прераждане не беше лесен и трае до днес .
На 21-22 май 1990 г. анархисти от цялата страна се събраха в Казанлък, за да учредят Федерация на анархистите. На тази учредителна конференция присъстваха предимно представители на старото поколение анархисти, преживели различните режими и репресии преди 9 септември 1944 г. и след това. Присъстваха и около 40 младежи на възраст 18-28 г. от София,Казанлък и Стара Загора. Корените на повечето от тях бяха в неформалните младежки групи зародили се в последните години на диктатурата, предимно увлечени от музикалните си предпочитания и с бунтарски дух. Почти пълната липса на анархисти от средното поколение,разликата в годините,както и “по-старомодните” разбирания на възрастните бзвластници,наложи и организационно разделение на анархистите в България.
Тази среща между различните поколения анархисти не бе първата. Малцината млади безвластсници които присъстваха на митингите на антикомунистическата опозиция се опитваха да търсят съмишленици,както и контакти с оцелелите анархисти от възрастното поколение. Още в зимните месеци на 1990 г. те развяха знамето на Анархията по софийските площади и реакцията не закъсня. Започваха запознанства със “старите” анархисти,които при вида на черния флаг идваха с просълзени очи. За кратко време анархистическите групи в цялата страна се възстановиха , започна кореспонденция между тях. Установи се контакт с анархистичната емиграция – Съюза на българските безвластници в чужбина (СББЧ), както и индивидуални анархисти. От март 1990 г. в София започнаха да се получават броевете на Наш Път (издаван от СББЧ),сп.Изток(издаван от Никола Тенджерков) и бюлетина Анархист (издаван от Георги Константинов).
Първата проява на анархистите в София беше организиране на първомайско събиране. С голям ентусиазъм бяха изрисувани плакати с лицата и имената на чикагските мъченици,обяви за срещата бяха разлепени по някои кръстовища в столицата,кратка история на събитията от Май 1886 г. бе напечатана й разпространена. Около 10 часа сутринта на 1-ви Май 1990г. в градинката зад мавзолея на Гошо Тарабата,започнаха да се събират анархисти от различни поколения. Когато групата нарастна до около 50 човека,младежите се отделиха,за да се включат в провеждащиат се в съседство (пред БНБ) опозиционен митинг на КТ Подкрепа. При вида на черно-червените знамена,лично лидера на синдиката К.Тренчев призова на гражданите да не се поддават на провокацията на анархистите. След като безпричинно бяха ухулени безвластниците се отправиха към Попа И Синьото, минаваики покрай МВР се скандираха антикадесарски лозунги. На Попа групата се сблъска с манифестацията организирана от реформиращата се БКП. Малоумните болшевики се втъписаха,загубиха и ума и дума. Единственото което им остана бе да скандират ‘БСП’ и ‘фашисти’, при което се получи интересният лозунг ‘БСП-фашисти’. В добро настроение младите анархисти си пробиха път през болшевишката паплач и отидoха на Синьото, където обилно поляха 1-во майския ден с големи количества бира.
През следващите месеци анархистите се изявиха в протести те против управляващата партия.
На 10 юни 1990-та г. се проведоха първите многопартийни избори в България. Въпреки че антикомунистическата коалиция неофициално ги спечели, лидерите им ги достраша да поемат отговорност за евентуални размирици. Те участваха в предварително подготвен сценарий,в който БКП трябваше да продължи да управлява и да продължи грабежа над българският народ. През ноща на 10-ти срещу 11-ти юни опозиционните шефове капитулираха и признаха победа на ‘реформираните ‘ комунисти.
Около 8 часа сутринта на 11-ти юни,анархиста Г.Ников – Мърфи, ляга пред тролейбус срещу централата на СДС,ул.’Раковски’ 134 и полага началото на уличните блокади в столицата. Незабавно го последват случайни минувачи, все граждани разочаровани от предателството на демократичните лидери. През същия ден към блокадата се присъединяват и други приятели и съмишленици. В София за първи път се заговаря за анархисти, вее се черно-червеното знаме. Друга група млади анархисти,блокира кръстовището пред Университета, където привличат вниманието на студенти окупирали СУ. Лидера на Демократичното студенско дружество Е.Кошлуков излиза с мегафон и се опитва да дискредитира анархистите като заявява ,че ‘студентите не се борят за анархия’. ‘Да живее Княз Кропоткин’ се чува от Университета и двама анархисти влизат в сградата като окачват знамето на Анархията на 2-я ет. В ранната сутрин на 12 Юни демократите Желю Желев,Петър Берон, Петко Симеонов И др. поискват от МВР да бъде премахната блокадата на ул.’Раковски’,пред сградата на СДС. Специалните част на милицията идват в пълна екипировка и готовност да разпръснат протестиращите. Сред тях освен анархисти има и множество граждани,жени и деца. С тези си деиствия лидерите на опозицията отново показаха мерзкоста и безволието си,доказаха, че са маши в ръцете на БКП. За да не се стигне до насилие анархистите вдигат блокадата и се присъединяват към студенската блокада на Орлов Мост.
Освен в участието в уличните протести,в този период младите анархисти от София бяха заети и със създаване на организация. На 21 юни 1990 г. в беседката на Докторската градинка 30-тина анархисти от София,Казанлък,Габрово и Стара Загора учредиха Федерация на Анархистичната младеж. Обсъдиха се различни гледни точки по актуални въпроси,приема се Федеративен Договор с основни условия за приемане на членове. По интересните от тях са че се отказва членство във ФАМ на всички действащи служители на силови ведомства (МВР,МО и т.н.). Има съгласие долната възрастова граница да е 16 г.,да няма горна такава.
След учредяването на ФАМ се пристъпва И към легализирането на организацията. Приема се мнението,че за анархистите има възможност да водят легален начин на живот и това би ги улеснило в тяхната дейност. Организацията е регистрирана по Закона за Граждаските сдружения през януари 1991 г.
През месец юли 1990 г. анархистите от ФАМ участват в Града на Истината И заедно с други граждански и опозиционни движения настояват за оставката на последният Комунистически Президент Петър Младенов. На 27-ми август 1990-та г. около 6 сутринта червени барети и специални части на милицията разгромяват остатъка от Града на Истината и останалите там 2-ма сподвижници на ФАМ са заплашени и принудени да напуснат. Причината е, че през изминалата нощ е подпален Партийния дом. В този палеж не участва нито един анархист,на всеки беше ясно,че това е провокация инсценирана от службите.
През следващите месеци се полагат усилия за легализирането на ФАМ,набирането на нови членове и търсенето на помещение за клуб на организацията. През октомври 1990-та г. излиза 1-ият брой на в. ‘Свободна мисъл’ и младите анархисти ентусиазирано се включват в разпространението му.В следващият брой на вестника има публикувано интервю с членове на ФАМ. Писателят Тодор Ризников,който симпатизира на анархистическите идеи,предостави помещение в апартамента си до х-л. ’Хемус’ за клуб на ФАМ. Всяка седмица се провеждаха срещи със симпатизанти и се обсуждаха идеи за по-нанатушно развитие.
През ноември страната е обхваната от Генерална стачка, с искане за оставка на правителството на Андрей Луканов. Отново по улиците на столицата се вее черно-червеното знаме,анархистите участват в блокадите на кръстовищата на Орлов мост и пред Университета.
Укротяването на политическата обстановка през идните месеци,тежката икономическа криза,идеологическата незрялост, както И липсата на конкретни планове за действия довеждат и до спад на дейноста на ФАМ. Някои нейни създатели и симпатизанти се оттеглят, а други ренегират увлечени от национализъм . Въпреки това младите анархисти организират различни прояви за привличане на общественото мнение,дават се пресконференции.

Не бих преувеличил ,ако кажа че младите анархисти в София бяха основните участници и инициатори на пряко действие и уличната съпротива. Участието им в блокади на булеварди,кръстовища и наи-вече в т.нар. Град на Истината,не остана незабелязано както за обществото,така и за медиите. Появиха се интервюта с анархисти,статии за теорията на анархизма, действията на безвластниците влезоха в новинарските емисии. Първоначалната нагласа на масата от хора бе предимно негативна,но в течение на времето за анархистите се бе изградило мнението на единствените безкористни борци за истинска промяна. На многократните провокации от страна на хора от службите или пияни лумпени изпратени от новите демократични властници или националистически партии се отговаряше със спокойствие и дипломатичност, въпреки готовноста да се използва и правото на силата.

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *