Кризата в Дарфур

печат
В началото на август 2008 г. Съветът за сигурност към ООН за пореден път насочи критиките си срещу войнстващия ислямски режим, господстващ в една от най-бедстващите страни на Африканския континент – Судан.
Кризата започва още през 1989 г. Тогава на власт чрез преврат идва правителството на фундаменталистката организация “Национален ислямски фронт” (НИФ). Тя суспендира конституцията, забранява действащите медии, разпуска партиите и синдикатите. После съставя нова конституция, която впоследствие частично суспендира. На няколко пъти се явява на избори, които печели с около 90%. И така до ден днешен, когато е още на власт. През 90-те години НИФ провежда редовни срещи на ислямски фундаменталистки организации от Азия и Близкия изток. Самата партия на управляващия диктатор-президент на Судан Ал Башир е преименувана впоследствие на “Национален конгрес” (НК) и изповядва идеите на крайния религиозен мюсюлмански фундаментализъм. До 2008 г. името на проправителствената несменяема партия се сменя още няколко пъти.
През 2003 г. става очевидна тежката хуманитарна криза в източния судански щат Дарфур, чиято територия е приблизително колкото тази на Испания. В основата на конфликта са въоръжените сблъсъци между покрепяните от режима в Хартум въоръжени мюсюлмански милиции наечени „Джанджавиди” и бунтовнически групи на местното чернокожо население. От 2003 г. до днес “джанджавидите” извършват масови изнасилвания, грабежи и убийства срещу неарабското население в Дарфур. Подпалват къщите и принуждават оцелелите масово да напускат родните си места и да емигрират в съседните страни Чад и Централноафриканската република. Суданското правителство отказва до момента да допусне умиротворителни сили на ООН в размирната провинция. Единствените несуданци, влизали в нея от 2003 г. до днес, са 7000 умиротворители на Африканския съюз – зле въоръжени, слабо платени, недостатъчно мотивирани, лишени от мандат и ресурс да предприемат каквито и да било ефективни мерки. Хуманитарни организации не се допускат до Дарфур. Информацията за кризата се събира от спътникови снимки и избягали в Чад жители.
Изследвания на организации като ”Human Rights Watch”, “Коалицията за международно правосъдие” и “Амнести интернешънъл” безспорно доказват, че престъпленията и зверствата се извършват с оръжейната, логистичната и финансова подкрепа на ислямския режим в Хартум.
В края на 2005 г. напрежението между Чад и Судан се изостря. Чад обвинява Хартум, че подкрепя източночадските бунтовници и се опитва да прехвърли конфликта в Дарфур на територията на съседа си с цел дестабилизиране на страната. През декември 2005 г. правителството в Нджамена обявява “война” на съседен Судан, прекъсва дипломатически отношения и призовава Дарфур да бъде поставен под мандата на ООН.
В отговор на бунтовническото нападение срещу столицата Нджамена президентът на Чад Идрис Деби заплашва да изгони 200 000 бежанци от Дарфур, настанени в Чад близо до границата със Судан. През м. август 2006 г. дипломатическите отношения между двете страни са подновени.
В началото на 2008 г. европейски сили от 7300 войници и няколкостотин полицаи от ООН са готови да заемат позиции, но последните сблъсъци в региона ги възпрепятстват.
До момента конфликтът в Дарфур е отнел живота на над 200 хиляди души. Международната организация “УНИЦЕФ” съобщава в годишен доклад, че средно на ден в щата умират около 80 новородени. Близо 2 милиона са принудени да напуснат домовете си и да потърсят спасение в съседните страни. Всяка година хиляди умират в Дарфур от глад, болести и мизерия поради секналата хуманитарна помощ.
Външните министри на САЩ и редица западноевропейски страни често сменят позицията си – веднъж подкрепят чернокожото население, друг път – правителството, което трябвало само да реши проблема. Очевидно интерес към неговото решение няма, защото в кървавата вода ловят риба редица мултинационални компании – суданската плячка е рядката смола „Гума арабика” с широко приложение в голям брой отрасли – от хранително-вкусовата промишленост до фармацев­тиката, полиграфията и производството на бои.

По материали от чуждестранния печат

Остави коментар

  • Студентка по Арабистика

    Статията е много добър опит за разглеждане на конфликта в Дарфур, за съжеление има много неточности. 
    Още от 50те години, преди Судан да получи независимост в тази област има хиляди конфликти между десетките племена. 1989 при идването на власт на съответната партия, започва опити за подобряването на живота там – строят се училища, летища болници… За повече информация предлагам книгата „Darfur in Perspective“  на David Hoile.  Бунтове на племана все още има, но истинската гражданска война започва когато Д-р Хасан Тураби, който сам нарича Осама Бен Ладен – герой (представете си колко отвратителен човек трябва да е, за да каже такова нещо), обвинява правителството, че се е продало на Америка.  Тъй като е много влиятелен човек лесно успява да убеди племената да се надигнат на бунт срещу правителството на Хортум. По някое време НАТО успява да се намеси и да влоши ситуацията като дава ултиматум на правителството на обезоръжи племента за срок от 30 дена. Мноооого глупава постъпка като има предвид,че бунтовниците има много по-модерни оръжия…
    Геноцид…  все още Сащ и Европйския съюз избягват тази дума, но аз съм сигурна, че Башир се е уплашил от избухването на нова гравданска война и след 2005, когато обстановката се успокоява, решава да се подсигури.
    А, да и „Джанджавиди“, което е по правилно да се преведе от арабски Джанжауийд, но когато веднъж медиите си наумят нещо е трудно да се спори с тях, всъщност е наименование за всички разбойнически групировки, независимо дали са араби или чернокожи. Общо взето  засега лидерите им(на разбойниците) отричат каквато и да връзка с правителството или с бунтовниците.
    Всъщност нищо не може да се каже със сигурност за конфликта. Тъй като курсовата работа ми е върху това и ми се наложи да изчета няколко книги, десетки статии (английский и френски най-вече, в българските вестници трудно се намира вярна информация) и докладите на Darfur Humanitarian Profile  мисля, юе за човек, който не е бил в Судан се е постарал да разбере напълно ситуацията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *