Кронщад, 1921 – „комунистите“ срещу комунизма

печат

На 28 февруари 1921 г. в балтийската военноморска крепост Кронщад се провеждат избори за местни Съвети. Неприятната изненада за болшевиките е, че техните кандидати не минават. Властта окачествява този акт като „метеж“ и започва клеветническа пропаганда срещу кронщадци, като подготвя и силово решение на „проблема“. На 2 март болшевиките предприемат опит да овладеят положението, като манипулират свиканото общо събрание, но срещат отпор. Моряците и работниците на крепостта избират Временен революционен комитет, задържат някои ръководители на комунистите, без да преминават към репресии срещу редови членове на партията, като дори задържаните биват третирани хуманно. Властта им поставя ултиматум „да се опомнят“. Въстаниците не се огъват. Тогава, на 7 март, по заповед на Троцки и Ленин, войските на режима под командването на Михаил Тухачевски започват артилерийски обстрел на Кронщад.
1921 година е наистина тежка за комунистическата партия. Срещу политиката ѝ се бунтуват вече не само „класовите врагове“, но и работници и селяни. Селски въстания в Тамбовска губерния и Сибир, работнически стачки в Петроград, Москва и други градове доказват, че народът вече проумява контрареволюционната същност на диктатурата на „комисарите“. През февруари петроградските заводи обявяват стачка, стига се до улични вълнения. В отговор болшевиките обявяват военно положение, ЧК започва арести. Именно тези събития възмущават моряците от Кронщад, които издигат лозунга: „Властта на Съветите, не на партиите!“
Още от 1905 балтийската морска крепост е в авангарда на революцията. През 1917 г. Кронщад е опонент на Временното буржоазно правителство. Крепостта-град заема една трета от дълъг 12 км тесен остров, там живеят моряци, артилеристи, офицери и техните семейства, обслужващ персонал, работници в пристанището и ремонтните предприятия – всичко около 50 хиляди души (също толкова и в наши дни). Кронщадци избират две важни комисии – едната отговаря за бойната готовност, другата е пропагандно-просветна. Комуналните и битовите проблеми се решават чрез самоорганизация, по домсъвети и квартали, разпределят жилищата според нуждите, установяват справедливи продоволствени дажби. Доброволно сдружени групи се заемат с градинарство в незастроената част на острова под формата на свободни комуни. Особено впечатляваща е дейността на комисията за пропаганда. Кронщад изпраща емисари в цялата страна, които са снабдени не само с литература, но и с изделия от работилниците, които произвеждат полезни за селяните вещи. По този начин агитацията е подкрепена от реална помощ. Въпреки лъжите на Временното правителство, Кронщад печели авторитет сред народа. Моряците и работниците от крепостта вземат активно участие в Октомврийския преврат.
Осъзнавайки влиянието на крепостта, болшевиките правят всичко възможно да я поставят под контрол по най-различни начини: възлагат ѝ формиране и пращане на отряди и екипажи в най-проблемните места и фронтове. Превземат местните съвети, увеличават броя свои партийни членове, вкарват в действие ЧК. До края на 1918 г. Кронщад вече е пристегнат в прангите на новата полицейщина, много по-опасна от тази на царския режим, защото използва революционна риторика.
Въпреки това, един ден чашата на търпението прелива, Кронщад чупи новите окови и поема борба за защита на истинската социална революция срещу червената диктатура.
Битката е неравна. Въстанието е предприето в най-неблагоприятния момент – по това време на годината Финският залив на Балтийско море още е замръзнал. Фортовете на крепостта са конструирани така, че да не могат да обстрелват Петроград, а само да го бранят от външен агресор, без той да може евентуално да си послужи с тях. По тесния незащитен сектор, по леда тръгват наказателните части. Мобилизирани са и част от делегатите на Х конгрес на комунистическата партия. В същото време в Кронщад до последните часове се подават заявления за напускане на РКП(б). Щурм след щурм се провалят, докато Тухачевски не поставя картечни батальони зад гърба на атакуващите. „Окуражени“ по този начин, на 12 март те нахлуват в града.
Кървавата победа е последвана от още по-кървава разправа. Разстреляни са хиляди, още повече – хвърлени в затворите. Оказва се, че „метеж­ниците“ не са екзекутирали нито един от останалите верни на властта партийци, но и те са репресирани. През следващата година пък започва изселването на цивилните от града – тях също смятат за виновни.
Конгресът на болшевишката партия приема т. нар. „нова икономическа политика“, с което окончателно показва, че целта на комисарите никога не е била истински социализъм, а държавен капитализъм (което според марксистите е едно и също). Руската революция е смазана окончателно.
Днес, по жестока ирония на съдбата, в Кронщад гори „вечен огън“, но не в чест на защитниците на свободата, равенството и социалната справедливост, а в памет на техните палачи.
Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *