Кронщат 1921, Париж 1871

печат
Преди 96 години избухва Руската революция. Избликва ненадейно, сварва неподготвени и самите революционери. Те нямат програма за действие, не знаят на коя част от въстаналото население да се опрат, какво точно да му предложат. Всичко се наваксва в движение. Всеволод Волин пише, че само една идея, отначало слаба, запалва съзнанието на трудещите се маси – идеята за пряко самоуправление без началници, за стопанисване на общонародна собственост от работещите хора – идеята на анархизма. Към края на 1918 г. влиянието ѝ върху умовете е толкова голямо, че болшевиките, нетърпящи никаква критика, хвърлят всичките си сили да я смажат.

Революционните събития се съпровождат от широка „политическа самодейност“, спонтанна самоорганизация, реализирана под формата на народни Съвети. Завземайки властта през октомври 1917 г., болшевишката партия повежда ожесточена война срещу народното самоуправление и вдъхновителите му с всички средства. Партийците разтурват фабрично-заводските комитети в градовете, подчиняват на централната си власт местните съвети, с терор отнемат произведените храни от селата. Съпротивата срещу тях са стачките в градовете и селските въстания. Положението на населението става толкова нетърпимо, че въстава и Кронщат – военноморската островна крепост във Финския залив на Балтийско море.

Кронщат от самото начало на революцията е един от нейните двигатели. Автономна от буржоазното Временно правителство, крепостта праща оръжия, муниции, хора срещу германците и метежните генерали, организира агитационни експедиции във вътрешността на страната и мобилни работилници към тях, които с дела да помагат на селяните с инструменти и инвентар за бита и поминъка им. Кронщатският Съвет, макар да е доминиран от марксисти в началото, остава верен на заръките на своите преки избиратели и пренебрегва директивите на болшевишкия ЦК. Кронщатци успешно се борят против клеветническата кампания на Троцки и Ленин, но не се решават на пряко настъпление срещу новата власт, вече станала контрареволюционна. Не съумяват да координират действията си с други центрове на съпротива, нито да окажат помощ на антиболшевишките народни въстания в Украйна и Сибир. Това е причината за поражението им.

Причината обаче да устоят толкова дълго е в тяхната самоорганизация.

Кронщатският Съвет обединява представители на моряците от корабите и цивилния персонал на острова. Създава две важни структури: Военнотехническа и Пропагандна комисии. Първата комисия се занимава с въпросите на отбраната на крепостта и техническите ѝ потребности. Нейна е инициативата за пълно въоръжаване на населението и военното му обучение. Нейна е заслугата за поддържане в изправно състояние на пристанищните съоръжения и корабите. Нейна е идеята да се оползотвори огромният наличен скрап в складовете – от него военните работилници произвеждат инвентар за селяните.

Комисията за пропаганда поема просветните задачи не само в града, но и по цялата страна. Нейна е заслугата за събиране на политическа, социална, научнопопулярна и техническа литература по икономика, селско стопанство и „направи си сам“. Комисията организира печат на извадки от тази литература в брошури за разпространение.

Всяка инициатива на Комисиите минава през прякото одобрение на екипажи на кораби, артилерийски разчети, колективи на ремонтни цехове.

А кой ръководи останалите житейски дейности на обитателите на крепостта? Никой. И всички. На общи събрания по местоживеене. Така възниква коопериране на съседи в „зеленчукови градински комуни“. Техническата подкомисия веднага осигурява инструменти и съветници, специалисти агрономи. Участъците (ивицата земя между морския прибой и стените на укрепленията) се разпределят от Съвета на тези комуни по жребий между всички желаещи.

Градинските комуни спасяват не един човек от гладна смърт, като кронщатци успяват да отделят от залъка си и за гладуващите работници в Петроград.

Всички градски комунални служби се управляват от домсъвети на обитателите. Много скоро е проведена инвентаризация и социализация на жилищния фонд, разпределяне на жилищата според нуждите на всеки.

Домсъветите образуват Улични комитети, нататък Квартални и единен Градски. Всички те изпълняват волята на своите избиратели и координират необходимите мероприятия по текущите задачи на ежедневието.

Всеки домсъвет излъчва по един отговорник за реда – милиционер. Така се формира уличната, кварталната и градската милиция – изцяло под контрола на населението.

Болшевиките не могат да не признаят, че тази великолепна самоорганизация работи безупречно, и то изцяло на доброволни начала. Такъв тип обществена структура обаче не им е нужен. Той е опасен за тях, както е опасен за всяка властническа бюрократична система.

Населението на Кронщат съвсем естествено въстава против болшевиките. Отхвърля не само претенциите на партийците да властват, но и поставя под съмнение самата партийна система, както и идеята за власт. Кронщатското въстание разрушава мита за „пролетарска държава“ и показва истинския лик на болшевизма.

Затова разправата с кронщатци е толкова свирепа – с огън, щик, сабя, въже, удавяне под леда, посмъртно оклеветяване на делото им и премълчаване на истината. •

Шаркан

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *