Купуването и продаването на гласове е… норма

печат
Що е ЦИК?
С приемането на изборния кодекс на 28.01.2011 г. Централната избирателна комисия на Република България (ЦИК) става постоянен орган, който е на бюджетна издръжка към Министерски съвет и се назначава с Указ на президента на Република България. Комисията е съставена от 19 члена, разпределени на квотен принцип между парламентарно представените политически партии и коалиции на политически партии. Политическите партии и коалициите на политически партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по един член в комисията.
По този начин ЦИК е инструмент на властта за получаване на легитимност, за да може да властва над народа, без да бъде контролирана от него.

Президентът е избран от по-малко от една четвърт от имащите право на глас… Толкова е и легитимността на сегашната власт – привилегировано малцинство, избрано от непривилегировано малцинство.

Приключи мероприятието „демократични избори“. Според оценките на почти всички наблюдатели и на самите граждани те протекоха безобразно – хаос, липса на организация, купени гласове, подмяна на бюлетини. В градове като Несебър и Перник работници и служители на цели предприятия са гласували единодушно, в съгласие с политическите предпочитания на работодателите си, което е неестествено и явен признак за принудителен вот. На места като Белица масовото недоволство от резултатите граничи с бунт.
Трудно е да се спори с мнението, че избори 2011 бяха срамна работа, но нека не се залъгваме – самата изборна практика е срам и престъпление срещу волята на народа. По простата причина, че представителната демокрация е „народовластие“ (както се превежда от гръцки думата „демокрация“) само веднъж на четири години, докато през останалото време си е олигокрация („власт на малцинството“) с всички негативни последици за мнозинството.
Мнозина съвсем не глупави хора заявиха, че са гласували за „по-малкото зло“. Уви, те се заблуждават, мислейки, че малкото зло си остава нещо като мъничка лакома твар, без да пораства до голяма и много алчна ламя. Тези хора за пореден път ще останат разочаровани и по-лошо – без да си извадят поуки. В свое оправдание ще напомнят лукавия афоризъм на Чърчил, че „демокрацията е лошо нещо, но по-добро не е измислено“. Това не е така. По-доброто е пряката демокрация, защото в сравнение с „представителната демокрация“ тя е съвършено различна форма на координиране и взаимодействие между частите на цялото общество. Пряката демокрация не познава професионални политици, тя се упражнява всеки ден от всеки и така системните грешки при нея не се натрупват в остри социални проблеми, а се разрешават незабавно според волята и разбиранията на самите хора.
Анализът на изборите от гледната точка на анархистите се състои в разглеждането на най-важния показател – избирателната активност. Тоест процентът хора, които са отказали по една или друга причина да участват в измамата, чрез която властта „презарежда матрицата“, за да се съхрани и да паразитира върху населението.
На първи тур в избирателните списъци имаше 6 873 589 души, вписани в самия изборен ден бяха 11 647 и още 10 980 – от допълнителните избирателни списъци (каквото и да значи това). Общо: 6 896 216 имена.
Броят на гласувалите според положените подписи в протоколите беше 3 593 751 души според данни на ЦИК (а в урните регистрираха 135 бюлетини в повече). Което прави 52,11% избирателна активност, като това число се различава от официално обявеното. За недействителни бяха обявени 229 844 бюлетини.
Предвид удължаването на изборния ден с един, два, та чак четири часа на места, предвид данните за ниската избирателна активност към 17:00 на 23 октомври (след което липсваха данни по този показател в продължение на няколко дни), има пълното основание да се смята, че реално са гласували по-малко от половината избиратели по списък.
Да си припомним, че в медиите многократно се повториха сведения за 460 000 души, на които е било отказано да гласуват („под запрещение“), както и оценката за купения вот – най-малко 230 000 гласа (най-вече в гетата).
В големите градове, където е съсредоточено населението на страната, избирателната активност също не беше „на ниво“ по официални данни: София – 43,49%, Пловдив – 50,41%, Варна – 48,81%, Бургас – 58,64%, Русе – 47,54%, Стара Загора – 49,72%, Плевен – 43,82%.
И на втория като на първия
Управляващите обаче се похвалиха с по-високо участие на втори тур (да напомним, че начело на изборния им щаб застана шефът на МВР – 60 000 сигурни гласа от служителите на ведомството, 100% вот от намиращите се затворите и нелишени от право да гласуват, както и кой знае още колко „убедени“ от полицията да направят „правилния избор“). Така им се иска. В Пловдив и Бургас до 17:00 активността е била под 20%; като окончателната активност (пак по официални данни) в градовете Варна, Русе, Стара Загора, Плевен, Шумен и Перник е била под 49%, а в Добрич – едва 29%, Ямбол се е „отчел“ с 50,5%.
На втори тур избирателите по списък вече са били 6 910 491 души, вписани в изборния ден – 17 555, от допълнителните избирателни списъци – 9702. Общо: 6 937 748 имена.
Резултатите според ЦИК: брой гласували избиратели – 3 334 169; недействителни бюлетини – 104 837. Оттук избирателната активност (със сигурност отново раздута) е 48,06%.
От което следва, че сегашната власт е спечелена при неучастието на близо 52 души от всеки 100 души, притежаващи лична карта на „гражданин на Република България“.
Религиозно развитие и благоустройство
В местните избори лидерската формация на бившия бодигард на Тодор Живков (и сегашен негов ученик, по собствените му думи) има 1583 общински съветници и мнозинство кметове по цялата страна.
Представящата се като „лява“ политическа сила, чиито лидери откриват паметници на Тодор Живков, е втората по брой кметове и общински съветници.
И двете партии обаче, въпреки популистката си риторика, подкрепят едрия бизнес и предприемат антисоциални мерки, когато гласуват за закони и издават правителствени укази.
Спечелилият мястото „президент на републиката“ е човек, оглавявал Министерството на регионалното развитие, което развива регионите, отпускайки средства за строеж на над 300 нови… църкви в страната, докато в малките населени места се закриват болници, училища и пощенски станции.
Вицепрезидентката пък идва от поста министър на правосъдието, чиято дейност е под всякаква критика даже за хора, които смятат държавата за нещо полезно (а то не е).
Сладката длъжност „президент“, при която има достатъчно пълномощия (и бонус от една частна армия, НСО, назначавана лично от президента) и на практика никакви отговорности, беше дадена на настоящото лице Росен Плевнелиев от 1 698 136 избиратели (348 756 повече от получените на първия тур, докато неговият противник Ивайло Калфин е взел спрямо първия тур 556 893 гласа повече, при разлика между двамата кандидати от 167 хиляди гласоподаватели). Тоест, президентът е избран от 24,48% от имащите правото на глас граждани на  – представителната власт е представител на по-малко от една четвърт.
Точно толкова е легитимността на сегашната местна и президентска власт. Власт, упражнявана от привилегировано малцинство, избрано от непривилегировано малцинство.
Къде тук може да припознаем демокрация, пък било и „представителна“?
Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *