Лекарството е едно

печат
ВМЗ Сопот стигнаха до началото на предрешения им край – фалит, закриване, нарязване на скрап. Отвличащите маневри с „процедурата по приватизация“ изиграха своята роля – залъгаха работниците и техните семейства, както и всички жители на региона, чийто поминък е пряко или косвено свързан с ВМЗ.
От една страна провалът на приватизацията е добра новина – частният господар с нищо няма да е по-милостив от бюрократичния спрямо наемните си роби. Използвайки умно звучащи думи, новият собственик щеше да обяви „преструктуриране“, т.е. да изхвърли повечето работници на улицата. Съдбата на приватизирани и после съсипани предприятия у нас (например МК Кремиковци или съвсем пресния ОЦК Кърджали) би трябвало да свети като червена аварийна лампа в съзнанието на всеки, чиято работа преминава от държавен към частен контрол и право на ограбване.
От друга – държавата демонстративно не желае да решава възникналите проблеми. И това също може да се прецени като добра новина, защото работниците от ВМЗ имат шанса най-после да вземат живота си в свои собствени ръце.
С какво да започнат?
Преди всичко, да се разделят с някои свои илюзии и да се отърват от натрапени им предразсъдъци:

– не вярвайте на бюрократите от официалните профсъюзи – те с нищо не помогнаха на вашите колеги от ОЦК и други предприятия!
– не вярвайте на партийни агитатори – партиите съществуват, за да докопат властта, след което забравят собствените си лозунги и обещания!
– не разчитайте на чудеса от страна на министерските тела от София, нито на фигурантите от “местната власт” – те имат изгода единствено да събират данъци и да изпълняват поръчките на своите истински кукловоди – едрия български и чуждестранен бизнес!
– не позволявайте да ви скарат по линиите българи-турци-цигани! Трудовите хора са от една националност!

Полезните ходове на работниците на ВМЗ:
1) да превземат завода заедно с цялата му инфраструктура, помощни обекти, складове и почивни станции. Нека ВМЗ стане собственост на работниците. НЕ акционерно дружество, не РМД, а работническо самоуправление. Това самоуправление решава производствените, административните, и дори битовите проблеми така, както общите събрания на цеховете намерят за добре. Във ваши ръце е непласираната продукция, по силите ви е да се договорите за снабдяване с нужното ви за работа.
2) дълговете на завода и на работниците (сметки за ток, погасяване на заеми в банки и др. подобни) лежат на съвестта на досегашните управници на ВМЗ – да го плащат те от джоба си персонално, защото надали са сетни сиромаси; ако виновниците откажат, нека бъдат накарани; ако банките, енергото, ВиК и останалите кръвопийци продължат да имат претенции – да бъдат превзети и активите им експроприирани в полза на нуждаещите се от региона!
3) неизплатените заплати да се вземат от спестяванията на политиците и от активите на кредиторите.

Тази схема ще има повече ефект и полза за жителите на Сопот и околните села, ако населението постъпи и с други производства и предприятия по същия начин, както и да се самоорганизира в свободни съвети за решаване на другите си насъщни проблеми, игнорирайки официалната „местна власт“ и правителствените дерибеи от София. За опазване на реда в града, за защита и охрана на завода е уместно да се създаде работническа милиция на доброволен принцип и с изборни командири на дружините, а задачите на тази милиция ще се поставят от общо събрание.

И сред първите неща, над които работниците от ВМЗ трябва да се замислят е: доколко бива да живеят и да се грижат за децата си, произвеждайки продукция, предназначена да убива непознати им възрастни и деца?
От друга страна, нужда от леко стрелково оръжие за всеки гражданин има – за самозащита от „нелегални“ (обикновените бандити) и „легални“ (представителите на властта, мутрите на едрия бизнес) разбойници. Особено от последните – показателно в това отношение е прекратяването на ловния сезон, понеже основният дивеч в него са се превърнали кметове и „видни“ бизнесмени.
Оборудването и машините във ВМЗ имат капацитета да произвеждат и нещо по-полезно за обществото, но над този проблем нека се разсъждава когато заводът стане социализирана собственост на онези, които се трудят в него.

Остави коментар

  • вметка:
    Съюзът на комунистите в България и Движение „Че Гевара“ призоваха работниците да поемат завода под свой контрол, да прогонят от него онези, които са докарали предприятието до днешното положение и да пристъпят към ефективно работническо самоуправление.
    Обяснимо, синдикалните функционери реагираха нервно на това. Легалните профсъюзи не искат да се разделят с ролята на посредник и говорител на работниците, да сключват сделки и да предлагат „компромисни решения“, които в крайна сметка се оказват повече изгодни за работодателя и за държавата, отколкото за работника.

    При все правилния призив от страна на марксистите, редно е да се напомни, че най-малко от 100 години насам те използват анархически лозунги и обещания като средства в борбата си за власт. И щом се доберат до тази власт, лозунгите и обещанията отиват в килера.
    Работническото самоуправление може да бъде само първа крачка към справедливо и солидарно общество. Следващата е федериране на работническите съвети по браншове, по региони, по веригата „суровина – краен продукт“. Федериране означава, че над този съюз от производствени съвети няма орган за централно планиране, орган за издаване на заповеди. Така би се получила тоталитарна командно-административна икономика, позната ни от времето на властването на БКП, лъжливо наричана „социалистическа“ (а на дело е била държавно-капиталистическа).
    Истинската солидарна планова икономика се получава, когато федерациите на производителите обсъждат заявените от потребителските федерации потребности от стоки и услуги, след което поемат изпълнението на тези заявки в уговорени срокове и с уговорено качество, без диалогът между потберителите и производителите да се прекъсва.
    При това в самите производствени колективи съществуват потребителски кооперации – както за нуждите на предприятието да работи, така и за битовите нужди на самите работници да живеят нормално, без оскъдица, без стреса и страха от отнемане на имуществото им от кредитори (защото такива просто нямат място в солидарната икономика).
    Важно е също така да разберем, че днешните производствени и разпределителни технологии са достигнали такова ниво на развитие, че изискват все по-малко човешки труд. По-просто казано – нови работни места не могат да се появяват другояче, освен за сметка на съкращаване на работното време при запазване на потребителската възможност на работниците (било то заплата, било, както е редно за комунистическите отношения, чрез достъп до благата чрез потребителските сдружения по местоживеене и по месторабота).

    ще бъде жалко, ако работниците от ВМЗ се подлъжат и примирят с поражението си. Въпреки натиска върху тях от синдикатите, държавата, банките и други частни кредитори, нека проумеят простата истина: притиснати са до стената и нямат друг изход, освен радикалния. Избирането на „по-малкото зло“ само ще удължи агонията, ще постеле килимчето на „голямото“.

    през 1956-а работниците в Будапеща избраха пътя на съпротивата, въпреки че бяха под прицела на съветските танкове. Днес ВМЗ поне не е обграден от войска, а за изтръгването на хоботчетата на кръвопийците се иска само решимост.

  • Развитие (цитат от пресата):
    Социалното напрежението във ВМЗ-Сопот ескалира. Стотици души, сред които деца и пенсионери, се събраха на протест пред завода.
    Над 100 възпитаници от близката гимназия се събраха пред оръжейницата, за да подкрепят стачкуващите си родители.
    Някои от тях се покатериха по вратите на завода, за да разбият входа. Минути по-късно те блокираха главния път София – Бургас с възгласи „Гладни сме“ и „Искаме бъдеще“, съобщава Нова Телевизия.
    В шествието, затворило целия център на Сопот, се включиха и много граждани, родителите на служителите в завода и техни бивши колеги.
    Припомняме, днес тръгва търговското дело за откриване на производство по несъстоятелност на ВМЗ – Сопот. Делото бе образувано миналата седмица в Пловдивския окръжен съд по молба на „Механичен завод – Девин“.
    ––––––––––-
    коментар:
    две са поуките. Едната добра, другата – отчайваща.
    Добрата е, че с работниците се солидаризират, за сега техните близки, при това категорично демонстрират своята солидарност.
    Отчайващата е, че всичко отново се свежда до просене на милост от държавата.
    Само че тя няма милост – министерствата си изплащат премиални на стойност, 6 пъти по-голяма от неизплатените заплати на оръжейниците. И бизнесът няма милост – ще спират тока, ще описват имуществото, ще прибират апартаменти. И жълтите синдикати КНСБ и „Подкрепа“ вече са се спазарили за уволненията – днес ще пожертват 100 работника, утре още и така до исканите от отказалия се приватизатор 2000 души. Оставените на работа ще бъдат натоварени до предела на издръжливостта им.
    А през това време, докато сте безработни, пенсионната възраст ще се вдига, ще растат цените на храната, отоплението, енергията, здравните услуги – на ВСИЧКО.
    Просията няма да спаси ВМЗ. Само окупация, само работническо самоуправление, както и гражданско самоуправление в целия град Сопот. Отхвърляне на задълженията към банки на завода и на самите работници.
    Всяко друго действие означава мизерия за повечето от вас и завист към „щастливците“, които ще леят двойно повече пот в „преструктурирания“ завод (ако заводът изобщо остане, а не се изнесе като скрап, както вече е традиция по тези георгафски ширини и дължини).
    Оръжейници сте бре, хора. Не печете кифлички.

    тук е уместно да отправим призив и към работниците от „Механичен завод – Девин“. Надали те са подали жалба в съда, сторили са го техните кръвопийци-началници. Утре обаче и този завод може да падне под секирата на алчността. Ако обаче вдигнете стачка за оттегляне на жалбата, нито в Сопот, нито в цялата страна ще го забравят. И шансът да ви подкрепят в тежъщ момент вас ще нарасне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *