Леви десни, десни леви

печат

Десните изразяват интересите на заможните класи. Левите са на страната на трудещото се мнозинство.

Има само едно знаме, под което можем да стигнем до свобода за всекиго, а не до поредната диктатура. И на това знаме пише „свобода, равенство, братство“, разбирани буквално, без извъртане.

В медиите изобилстват материали за СИРИЗА и изненадващия им коалиционен партньор „Независими гърци“ – затова няма да се повтаряме. Ще кажем само, че най-новите изявени намерения на тази коалиция да „пребори олигархията“ са само думи, защото олигархията бива побеждавана само когато има редуциране на държавата и социализиране на икономиката. А междувременно освободени ли са политическите затворници в Гърция? Ако не разпускане на полицията, то поне има ли уволняване на откровени фашисти от там? Национализираните предприятия пак ли от назначени свише директори ще се ръководят, или ще бъдат предадени под контрола на работниците им? Без такива начални стъпки „война с олигарсите“ звучи смешно.
Главното в тази статия е друго. Отдавна съществува един пропаганден постулат: „крайно лявото и крайно дясното се събират“. Преди той съдържаше скрито послание: „комунисти и фашисти са един дол дренки“. Под „комунисти“ биват и до днес сочени многобройните щамове на марксизма, особено болшевизма, особено отлюспените от последния „течения“. За този тип „комунизъм“ констатацията е правилна. Неправилното обаче е да смятаме марксистите за „леви“.
След изборната победа на „крайната левица“ в Гърция, постулатът изведнъж придоби измерение на лозунг, „нова формула на успеха“. Посланието вече е: всички други партийни сглобки се провалиха, нека се съберат заедно десни и леви, това ще е нова, прогресивна форма на управление.
Проблемът е, че класификацията „ляво-дясно“ подвежда. Не е възможно само с една координатна линия да характеризираме политическите течения с товара им от икономически и социални намерения, още повече, когато намеренията играят ролята на сиренце в капана, а ДЕЙСТВИЯТА на политическите формации търпят „прагматични корекции“, щом седнат на кормилото на властовата машина, толкова прагматични и толкова корекции, че курсът им често е точно обратен на предизборните реклами, с които са спечелили следизборните си кресла.
Проблемът също така се състои в произволността на деленето „ляво-дясно“. Парламентарните групи сядат в залата и спрямо председателската катедра (или трона на монарха), едни се падат вляво, други вдясно. В германския Райхстаг нацистите се настаняват по-вляво от немските болшевики. Какво значи това, освен самореклама? Нищо не значи. Така и СИРИЗА може да говори за себе си, че е „много лява“, а ортаците им да се назовават „много десни“ – но дали обективно е така? Мнозина хора и сдружения от хора самоопределят себе си погрешно – било заради лоша самооценка, било с цел да ловят балами. Ако би имало точен критерий за ползване на мярката „ляво-дясно“, единствено делата биха позиционирали нечии убеждения на РЕАЛНОТО им място.
Но такъв критерий няма, поне опонентите на анархизма не разполагат с такъв. Една и съща партийна програма съдържа в себе си „леви“ и „десни“ елементи, а после политическите актове се разпълзяват по цялата измервателна скала. Соченето на лявост и дясност служи само за ОБЪРКВАНЕ и МАНИПУЛАЦИЯ. Обаче, ако решим да се хванем на лъжливото хоро и поставим някакъв индикатор, стигаме до тревожни изводи. Нека индикаторът е следният: най-общо казано, десни са онези, които изразяват интересите на заможните класи и се борят за тях, а леви са онези, които са на страната на трудещото се мнозинство и като минимум защитават неговите права, стремят се непрекъснато да разширяват тези права, да чупят юридическите рамки и да съдействат за свободата на всекиго като гаранция за свободата на всички. И тук обаче остават неясноти. Капиталистическата класа може да говори за силна държава, която им гарантира притежаваната (открадната от обществото) собственост и присвоени привилегии (повече права от останалите при по-малко задължения), а може и да има самочувствието да управлява пряко, без политико-бюрократичния апарат на държавата, който се оформя в отделна, не винаги изцяло сраснала се с буржоазията класа. Може да поддържа една марионетна държавица за параван, а всичко да се решава на заседания на директорските бордове и на срещи между тях – и, макар и с доста церемонии и посреднически институции, така е навсякъде по света. От друга страна, левите политици смятат, че защитата на трудещите се няма алтернатива, освен отново чрез силна държава („диктатура на пролетариата“ или по-модерната „представителна демокрация“) – но тогава на преден план излизат интересите именно на политическата и чиновническата класа, а не на народа – получава се голяма кофа десен катран в малкото буре ляв мед, като тази смес не става ни за ядене, ни за катраносване.
Постулатът „обединението на леви и десни е успешна формула“ обаче премълчава тези несвързаности, потулва логичните изводи, че ако лявото е кауза за свободата на трудещите се, тогава не е уместно изобщо да говорим за държава, не бива да споменаваме думата „власт“, а единствено „самоуправление“ и „федерализъм“. Още по-категорично: ако демокрацията е „власт на народа“, то в света няма никакви демокрации, освен в отделни малки общности и само в една страна – Швейцария, в която обаче моделът е недовършен, работи в своя чернови вариант, при това опорочен от финансов паразитизъм.
Най-лошото е, че „обединението“ загатва за „класов мир“ с посредничество на държавните институции. Което е едно към едно доктрината на социалиста Бенито МУСОЛИНИ. Фашизъм накратко. Без расизма на нацистите, дори и с приказки за „толерантност“ и програми за „интеграция“ вместо концлагери. Зад тези приказки и програми се крият мерки за обезличаване, стоят регламентирани от чиновничеството правила за погаждане… между поделени на етнически гета град, област, страна – като единението настъпва само в офисите, където служителите имат една националност и раса – фирмената, но в нея едните са наемни работници, други са им надзиратели, трети нареждат, а четвърти прибират лъвския дял от печалбата.
Будни български гастарбайтери в Испания препредават думите на по-критичните испанци: превъзнасяните от либералите „съюзи“ на леви и десни доведоха навремето Франко на власт. Същият, който реализира доктрината на Мусолини по-добре от автора ѝ, при това пукна в леглото си, а не увисна на площада с глава надолу.
Накратко: първо – системата „ляво-дясно“ е измама; второ – ако ще робуваме на ляводеснизма, поне да приемем, че всичко свързано с държавна, стопанска и идеологическа (вкл. религиозна) власт е ДЯСНО, а идеята за пряка демокрация и солидарна икономика е ЛЯВО; трето – хваленото „леви и десни заедно за благото на страната“ е пробутване на фашизъм в нова опаковка. Благото на една страна по правилата на капитализма означава мизерия за други. Това подпалва войни, опустошава територии, унищожава хора – без значение какви знамена се развяват над сражаващите се армии – ислямски, християнски, демократични, либерални, национални. Има само едно знаме, под което можем да стигнем до свобода за всекиго, а не до поредната диктатура. И на това знаме пише „свобода, равенство, братство“, разбирани буквално, без извъртане. •

Николай Теллалов

Остави коментар

  • Po-tochno bih kazal, che dyasnoto e vlastta otgore, a lyavoto otdolu. Avtoritarnoto e dyasno, a demokratichnoto i narodnoto e lyavo. vswshtnost tova lyavo i dyasno e izmislica, zashtoto dvete dori ne igrayat na edna i swshta scena. Da se predstavyat i dvete usporedno si pokazva, che v tyahnoto razbirane te sa ednakvi, kogato i dvete stoyat ot ednata strana.

    Inache kato ostavim nastrana svrwhdozata ot sientistkite deliri za ¨robotronnata revolyuciya¨, koyato vswshtnost e mechtata na transhumanistite ot silikonovata dolina, zaedno s uvelicheniya chovek, izkustvenata inteligentnost, kontrola nad jivata priroda i pr. mi se shte da spodelya, che oformlenieto na vestnika mi se vijda dosta haotichno. Nyama i edna statiya, koyato da ne e razdrobena na 15 parcheta na razlichni stranici i tova prosto ne se chete. Ne znam koy go oformya, no yavno se nujdae ot pomosht. Drugo vpechatlenie – pwrva stranica e izjwltyala na prwv pogled, syakash tryabva da shokira naravno s ostanalite…?

  • „Проблемът е, че класификацията „ляво-дясно“ подвежда. Не е възможно само с една координатна линия да характеризираме политическите течения с товара им от икономически и социални намерения…“

    Според мен е напълно възможно да характеризираме с една единствена координатна ос политическите течения и техния товар. В единия край (да кажем левия) седят тези, които по принцип отричат легитимността на йерархиите, които съществуват в рамките на, и съответно структурират социалните взаимоотношения, а в другия край (десния) седят тези, които утвърждават легитимността на подобни йерархични структури. Така най-вляво са анархистите, които отричат както политическите, така и икономическите и финансови йерарии, а най-вдясно са военните хунти от фашистки тип, които в името на икономическия интерес на спонсорите си утилизират държавно-репресивния апарат и го хвърлят срещу поробените си народи.

    В този смисъл болшевиките, които използват политическото неравенство уж, за да грантират икономическо равенство (очевиден логически абсурд!) и неолибералите, които искат премахвайки политическите йерархии да заздравят съществуващата корпоративна тирания заемат сходно място по отношение на гореспоменатия континуум.

    Така виждаме, че е напълно възможно да определим съществуващите политически доктрини по отношение на един континуум, но тогава се оказва, че не „крайно левите“ и „крайно десните“ конвергират, а точно обратното – самозваните псевдо демократи и смешните „нови леви“ се сливат, защото се стремят да легитимират йерархични социални и икономически взаимооотношения (политически и икономически), които може и повърхностно да изглеждат различни, но след всеки по-задълбочен анализ неизбежно се оказват двете страни на една и съща монета. И обратно – на другия край на континуума седят автентичните леви движения, които са изначално скептични към ВСЯКА форма на йерархия, осъзнавайки, че йерархията в коя да е социално икономическа сфера означава йерархия във ВСЯКА друга сфера, което неизбежо води до дълбока дефрагментация на социалната структура.

    Накратко – ясно е кой седи в единия край на континуума – консерватори, либерали, нео-либерали, социал демократи, болшевики, фашисти, нацисти, социалисти и т.н. Всички те приемат за дадено, че определени йерархични структури са необходими, за да се поддържа адекватното функциониране на социума. Различават се единствено по отношение на това, на кои точно йерархични взаимовръзки придават особена тежест (евентуално с идеята да се отслабят други йерархични взаимовръзки, напр. болшевиките залагат на политическата йерархия с номиналната, но не и реална цел да се отслабят икономические йерархии). На другия край на континуума седят (или поне би трябвало да седят) тези, които не приемат йерархиите за легитимна форма на социално устройство и които се стремят активно да разрушат тези йерархии.

    Аз поне не виждам съществена друга ос на координатната система 🙂

  • http://2cyr.com/ 😉

    По-точно бих казал, че дясното е властта отгоре, а лявото отдолу. Авторитарното е дясно, а демократичното и народното е ляво. всъщност това ляво и дясно е измислица, защото двете дори не играят на една и съща сцена. Да се представят и двете успоредно си показва, че в тяхното разбиране те са еднакви, когато и двете стоят от едната страна.

    Иначе като оставим настрана свръхдозата от сиентистките делири за ¨роботронната революция¨, която всъщност е мечтата на траншуманистите от силиконовата долина, заедно с увеличения човек, изкуствената интелигентност, контрола над живата природа и пр. ми се ще да споделя, че оформлението на вестника ми се вижда доста хаотично. Няма и една статия, която да не е раздробена на 15 парчета на различни страници и това просто не се чете. Не знам кой го оформя, но явно се нуждае от помощ. Друго впечатление – първа страница е изжълтяла на пръв поглед, сякаш трябва да шокира наравно с останалите…?

    Viva http://bulgaria.indymedia.org/ !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *