Лондонската буна

Във Великобритания се бунтуваха не само сиромасите. Арестувани са известна лекоатлетка, дъщеря на милионер, балерина и перспективен млад музикант, които участвали в грабежите. Музикантът бил заловен направо с изнесена от магазина цигулка.
* * *
Лондонският анархист, под­писал статия в Индимедия с псевдонима „Макс фон Сюдо“ първо цитира мнението на Лутър Брехт: „Що за престъпление е да ограбиш корпоративна верига магазини пред престъплението да владееш такава верига?“, а после споделя:
Грабителите не дават пресконференции, затова телевизионните предавания, посветени на британските бунтове, страдат от едностранчивост. В една от размирните нощи минавах през Брикстън, а и живея в района от шест години, затова се смятам в правото си да изкажа гледната си точка на анархист.
Първо, никой от хората, които плячкосаха магазините, няма да смогне да се изръси с 9000 паунда годишно за обучение по новата неолиберална университетска система на Дейвид Камерън. Повечето тъмнокожи, участвали в грабежите, знаят, че никога не ще се измъкнат от своите гета, не ще влязат в Голямото общество. Те просто нямат какво да губят.
Въпреки това, тълпата погромаджии, расово смесена, беше настроена празнично в размирните нощи. Тези хора не са свикнали с празници. Затова мъкнеха уредби и електроника за хиляди лири пред носа на стъписаната полиция, която в „мирно време“ редовно ги тормози, пребива и даже убива за едното нищо. Една тийнейджърка, която влачеше 60-инчов телевизор, за какъвто е могла само да мечтае, уж вандалка и мародерка, когато се блъсна в мен, съвсем естествено и искрено ми се извини. Изобщо, всички „грабители“ бяха в чудесно настроение онази вечер.
На сутринта обаче мърморковците от корпоративните медии не бяха съгласни с това. Коментаторите осъдиха липсата на ясна политическа позиция на бунтовете. Кахъреха се за безотговорността на мародерите. Според тях, бедността явно няма нищо общо с политиката. Радиостанции и вестници се надпреварват да хулят и да се подиграват на „глупавите“ размирници, които подпалвали собствените си кооперации. Те обаче не вземат под внимание някои съществени подробности, съвсем елементарни. Ето, един момък, който отмъкнал касов апарат, сигурно не осмисля действията според рационалните икономически теории. На фона на четирите години несполучливи опити на държавата и капитала да излязат от кризата обаче постъпката на момчето е далеч по-рационална. Трошенето на витрини в Брикстън е по-сигурен път към просперитет за мнозинството хора, отколкото антикризисните мерки на правителството.
Майсторите, които тръгват днес да поправят разбитите прозорци на Брикстън Роуд, сигурно живеят на същата улица, поръсена с парчета стъкло. Надали с почистването и ремонтите ще се заемат валутните спекуланти от борсите! Изкараните от поправките пари също ще бъдат похарчени в местната общност.
Капиталът постоянно практикува изсмукване на джобовете на трудещите се към разни фондове. Защо работниците да не приложат същото спрямо капитала? Те поне не вършат очевидни глупости като наливането на стотици милиарди в предизвикалите кризата банки. Нали някога – по-точно през 1987 г. – за подобно дотиране нашите власти и бизнесмени се подиграваха на ръководителите на СССР?
Полицейските куршуми, които отнеха живота на Марк Дуган, и икономическият хаос в Еврозоната – това са свързани събития, свързани в поредицата от масови бунтове в Лондон – най-големият финансов център на Европа. В тези бунтове се получи смяна на ролите и тъкмо поради това негодуват корпоративните медии. Тяхното възмущение е показателно.
Търговията на едро например не е ли кражба? Икономическите възможности на местните общности се изсмукват през корпоративните касови апарати. Решението за реинвестиране на получената печалба се взема от корпоративните мениджъри, а не от хората, от които тези средства са били иззети. Това е принципно антидемократичен процес.
На корпорациите е позволено да ограбват бедняците, но всеки опит на бедняците да си върнат ограбеното се порицава, осъжда, санкционира, наказва най-решително – и на думи, и на дело.
По повод на бунтовете в Тотнъм пресата често си спомняше за полицая Кийт Блейклок, убит при размириците във фермата Брадуотър през 1985 г. Никой обаче не се сети за Синтия Джарет – жената, убита по време на обиск на жилището ?, а тъкмо протестите срещу нейното убийство предизвикаха онези бунтове преди 26 години.
Посланието е ясно: полицейските нападения срещу бедняци, особено чернокожи, които не могат да се защитят, това е нормално. Но обратното, нападения на народа срещу ченгетата, особено когато са успешни, това е възмутително, моля ви се…
Аз не твърдя, че вълната от пожари, която мина и покрай моя прозорец, е нещо хубаво. Политическите и икономически проблеми в Брикстън са доста сложни. Остава обаче един факт – вечно губещите сиромаси, докато крачеха по улиците с откраднати лаптопи и плазмени телевизори, се чувстваха победители. Което може да има силен ефект занапред.
Сега хората нямат как да изразят справедливото си разочарование, освен крайно. Какви варианти им се предлагат? Да гласуват за лейбъристите? За консерваторите? Да изпушат тотално и да подкрепят либерал-демократите? Да, ама всичко това вече е било опитвано – а положението е същото.
По цяла Великобритания наблюдаваме масови стихийни изблици на гневно разочарование от страна на най-бедните слоеве на британското общество. Нима не е очевидно?
Само че в брикстънската тълпа аз наблюдавах нещо повече от омраза и отчаяние. Видях положителни емоции. Радост, че полицаите са безсилни. Истинско щастие, че може да се сдобият с разни вещи на аванта. Наблюдавах една много английска по дух картина – учтивост между „мародерите“, сред които имаше и служители на плячкосваните обекти. Поне в Брикстън хората нападаха изключително магазини от корпоративни вериги, почти случайно пострада едно португалско кафене. Поне засега беше така. Нещата обаче могат да се променят, ако се стигне до мащабни улични схватки с полицията.
Ставащото не е никакъв изход. За да се намери решение обаче, е нужно преди всичко разбиране защо се случват тези бунтове. Какви са някои от отговорите тогава? Представете си, че сте млад, че сте отритнат от обществото, че нямате бъдеще. Кошмарните заводски работни места, на които да се бъхтите до смъртта си, ако се уредите да ви вземат? Закъснели сте с 40 години. Заводите са изнесени в чужбина от Тачър, Мейджър, Блеър, Браун и Камерън. Правителството щампова закони, които режат от и без това ограничените ви възможности. Достъпът до образование например, но и още много други спънки извират от законотворчеството на властите и ако не сте се сблъскали с тях още, скоро ще ги усетите.
Младежите, които попадат в такава категория, хич не са малко. За добро или лошо, сега те започват да разбират, че по всяко време могат да овладеят значителни територии от големите градове в страната. Исканията им обаче остават нечути, защото те нямат представители, нямат говорители, завършили Кеймбридж и отракани в риториката.
Нямам отговор на всички въпроси – просто държа да подчертая, че ситуацията е далеч по-сложна, отколкото се представя от корпоративните медии, които само нагнетяват страх и напрежение.
преразказ от
libcom.org/library/
criminality-rewards-max-von-sudo

* * *
В друга емоционална реплика на заявлението на Федерацията на Солидарността четем:
Майката си трака, ситуацията се повтаря. Щом започнаха арестите в Ашвил, голяма част от анархистващата агитка се изпокри на майната си.
Къде се дянаха британските анархисти? Освен страхливото заявление на Федерацията на Солидарността, в която се дистанцираха от мародерите, забравяйки предишните си речи за комунизация и така нататък, освен атаката срещу патрулка в Бристол – друго няма.
Къде изчезнаха черните колони и анархическите бригади от улиците на Лондон? Защо не виждам манифестации с анархически знамена и транспаранти, които се превръщат в схватки с ченгетата и ограбване на лъскави офиси и магазини? Та анархистите имат достатъчен опит в това. Само преди няколко месеца в Лондон станаха чудни погроми в рамките на протестите срещу правителствените реформи, хиляди студенти протестираха и окупираха сгради. Какво се случи между онези „протести“ и сегашното въстание? Що за нелепо несъответствие? Мнозина сме в същото положение като бунтовниците: няма перспективи, перманентен полицейски произвол, озлобление. Защо анархистите не се включиха в безредиците, в разбиването на магазините и нападенията срещу ченгетата?
Критика спрямо нападения над обикновени хора трябва да има, но тя би била уместна, а и далеч по-ефективна, ако идва от разбунтувалата се тълпа. Тази критика трябва да бъде подкрепена с директна атака срещу корена на проблемите ни, тоест критика с нагледни примери. Хората ще се вслушат в критикар, опълчил се против подпалването на таратайката на някой работник, ако същият критикар е един от тях, заедно с тях троши витрини и мята камъни по полицаите. Докато страничните наблюдатели не смеят да излязат на пламтящите улици, няма да получат доверието на масите гневни хора. Федерацията на Солидарността рискува да загуби всичко в момент, който може и да не се повтори повече.
Анархисти от Великобритания, чуйте ме: друг такъв път може и да няма през живота ви. Много е вероятно да не се повтори, но и да се повтори, трябва да мислите и да действате така, сякаш е за последно. Какво искате да постигнете, докато ви има на този свят? Да пуснете още няколко осъдителни неясни декларации, седейки на трибуните около събитията? Да дадете рамо на защитниците на частната собственост? Или все пак ви се ще да се развихрите в безредиците, да изгорите до основи всичко онова, което не можете да понасяте, изобретявайки тактики и похвати, правейки всичко възможно, за да приближите революцията?
В Америка доста ваши другари мечтаят за подобно, макар и хаотично въстание. В Тотнъм имате висока безработица – 8,8%? Американците могат да ви завидят, че са само толкова. Затова не пилейте възможностите си, не седете по трибуните, заедно с чистофайниците левичари. Изтръгнете се от блатото и го начукайте на системата – за всички нас… •
превод от
anarchia-ru.livejournal.com/
1112991.html
съставител Васил Арапов

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *