„Лудите, лудите — те да са живи!…“
Двама души се самозапалиха в рамките на два дни. Тези случаи като че ли зачестиха. Освен самозапалването, друг чест феномен е самозастрелването. При това в комплект със семейството.
Едни обвиняват мизерията, в която живеели жертвите. Други – психичните им проблеми.
За мен няма никакво съмнение, че самоубийците са ненормални. Официално бедни в България са почти половината, а неофициално почти всички се чувстват такива. Малцината богати с кеф демонстрират лайфстайл. Ако си беден, но повярваш на телевизора и решиш да му поотпуснеш края, много скоро те полазват бирници и мутри от всякакъв род. Как тази мизерия да не ти доведе психични проблеми?
Добре, че повечето хора сме нормални. Работим много по-евтино от онези в нормалните държави. Плащаме пенсия 40 години и умираме 4 години след като се пенсионираме. Всяка година избираме една и съща промяна. Знаем, че всеки трябва да мисли за себе си, но очакваме политиците да мислят за нас. Искаме държавата да се грижи за всичко, но търсим вината в циганите, бежанците и гейовете.
Нормалните медии ни занимават с новини, които самите те създават.
Нормалните богаташи притежават страната, но мечтаят децата им да работят на богаташите в чужбина.
Нормалната държава не може да избере на кой посланик да служи.
Нормалните хора тук не се самозапалват, но бавно и сигурно изчезват.
Надеждата остава в ненормалните. „Кой знае?“, казва чорбаджи Марко в Под Игото, „Лудите ако направят, лудите ще направят нещо…“
Само че онези луди не са се самозапалили. Те са хванали пушките.
Едни обвиняват мизерията, в която живеели жертвите. Други – психичните им проблеми.
За мен няма никакво съмнение, че самоубийците са ненормални. Официално бедни в България са почти половината, а неофициално почти всички се чувстват такива. Малцината богати с кеф демонстрират лайфстайл. Ако си беден, но повярваш на телевизора и решиш да му поотпуснеш края, много скоро те полазват бирници и мутри от всякакъв род. Как тази мизерия да не ти доведе психични проблеми?
Добре, че повечето хора сме нормални. Работим много по-евтино от онези в нормалните държави. Плащаме пенсия 40 години и умираме 4 години след като се пенсионираме. Всяка година избираме една и съща промяна. Знаем, че всеки трябва да мисли за себе си, но очакваме политиците да мислят за нас. Искаме държавата да се грижи за всичко, но търсим вината в циганите, бежанците и гейовете.
Нормалните медии ни занимават с новини, които самите те създават.
Нормалните богаташи притежават страната, но мечтаят децата им да работят на богаташите в чужбина.
Нормалната държава не може да избере на кой посланик да служи.
Нормалните хора тук не се самозапалват, но бавно и сигурно изчезват.
Надеждата остава в ненормалните. „Кой знае?“, казва чорбаджи Марко в Под Игото, „Лудите ако направят, лудите ще направят нещо…“
Само че онези луди не са се самозапалили. Те са хванали пушките.
Bravo, aid’ de…