„Майските дни“ в Барселона

печат

полицейската атака разкрива цялата позорна роля на испанската компартия

поради причини от политически характер Националният комитет на CNT решава да премълчи ръководната роля на сталиновата тайна полиция

С три камиона, командвани от генералния комисар на „обществения ред“ Салас Родригец, полицията атакува Телефонната централа на Барселона, заемаща ключова позиция над площад „Каталония“ – най-посещаваното място на града. Салас носи мандат от Артемио Айгуаде – шеф на МВР или „Съветник по вътрешната сигурност“ и член на партията на автономистите на Компанис, който го упълномощава да окупира Централата. Според Пейрац мандатът е издаден, без да се консултират другите членове на временното правителство; четиримата членове на CNT твърдят, че не са били уведомени за проекта. Изненадани от атакуващите, работниците, които контролират Централата, не могат да попречат на полицаите да окупират първия етаж, но това е тяхното единствено предимство. Новината, както може да се очаква, се разпространява светкавично и за два часа Комитетът за отбрана на CNT-FAI влиза в действие. Хората се събират в големите предградия, въоръжават се и строят барикади в случай, че инцидентът не остане изолиран. Валерио Мас, регионален секретар на CNT, влиза в контакт с премиера (Тараделас) и министъра на вътрешните работи (Айгуаде) и получава уверението им, че те не са в течение за инцидента, макар да е доказано, че именно Айгуаде е издал заповедта. В преговорите правителството обещава да изтегли полицията. През тази нощ няма стрелби, но на сутринта, когато полицията окупира и Съдебната палата, става ясно, че събитията през нощта не са изолиран инцидент, а начало на общ опит на правителството да окупира стратегическите точки в града и след като си осигури въоръжения контрол, да приключи окончателната ликвидация на Революцията. Работниците на CNT-FAI обаче демонстрират същия кураж и инициатива, както срещу военния пуч през юли 1936 г. Заедно с POUM, те се съпротивляват ефикасно срещу координираната атака на Обединената социалистическа партия на Каталония (PSUC, контролирана от сталинистите) и „съветниците и експертите“ на Москва.

Причината за атаката срещу Телефонната централа на Барселона според Салас е, че работниците на CNT, които я контролират, „прихващали“ телефонни разговори между министрите в Барселона и Валенсия. Същото оправдание е лансирано от Хуан Коморера (министър на труда и генерален секретар на PSUC) на митинг в Барселона: „Министърът на вътрешните работи реши да сложи край на една ненормална ситуация в Телефонната централа. Тя, доколкото зная, не е собственост на CNT. Тя е толкова на CNT, колкото и на UGT, защото работещите в нея са или в CNT, или в UGT. Следователно, тя не е собственост на никого и ще принадлежи на обществото, когато републиканското правителство я национализира. Тук обаче имаше сериозни сътресения, на които трябва да сложим край. В действителност вътрешният контрол в Телефонната централа не служеше на обществото, а на Конфедерацията и нито президентът Азаня, нито президентът Компанис или който и да било не можеше да говори, без да бъде подслушван от недискретни уши. Естествено, това трябваше да приключи и това стана на този ден, както можеше да бъде месец след него или месец преди това. Съобразно дадената заповед, нашият другар Салас Родригец отиде в Телефонната централа, за да я окупира и така се стигна до обичайния отговор: обща мобилизация и строеж на барикади. Ако министърът на вътрешните работи бе извършил нещо, което не е негово задължение, не трябваше ли четиримата министри (съветници) на CNT да искат обяснения и дори да си подадат оставките? Те обаче не пожелаха да следват нормалната процедура и отговориха с чудесна мобилизация на своите бойни групи, които окупираха всички стратегически точки на града.“

Предлагаме на читателя цялото това трудносмилаемо словесно упражнение, не само за да потвърдим фактите от един просталински източник, т. е., че полицейската атака провокира битката в Барселона (чрез друга фалшива декларация Алварец дел Вайо прави алюзии, че POUM е инспирирала вдигането на работниците), но и затова, че тя разкрива цялата позорна роля на испанската компартия:

а) Коморера премълчава, че Азаня не е могъл да телефонира на Компанис, защото телефоните не са достъпни за тях, а твърди, че разговорът им е бил подслушван.

б) Всъщност членовете на CNT имат огромно мнозинство в Централата. Органът на британската компартия „Дейли Уъркър“, който не може да бъде обвинен, че преувеличава силите на анархистите, пише на 11 май 1937 г.: „Салас изпрати въоръжената републиканска полиция, за да обезоръжи работниците, които в по-голямата си част бяха членове на CNT.“

Никога не е ставало дума за собственост – централата е колективизирана и се намира под контрола на CNT и UGT. Сталинските яростни радетели за справедливост много добре знаят, че това положение е санкционирано чрез Декрета за колективизацията от октомври 1936 г., което между другото означава, че правителството има свой представител в контролния орган на Съвета на предприятието.

в) От CNT искат оставките на Салас и Айгуаде, което им е отказано: “непреклонността на партиите и най-вече опортюнистическото поведение на Компанис, който се противопоставяше твърдо на такава санкция, предизвикаха генералната стачка и последвалите боеве“, казва Пиерац в своя II том от историята на CNT.

Четейки цитата на Коморера, не можем да отминем и един друг факт: абсолютно реакционното поведение на една „пролетарска“ партия, която се оплаква от бдителността на революционните работници, които упражняват пряк контрол върху разговорите между политиците. Нещата, разбира се, биха били съвършено различни, ако недискретните уши бяха на агентите на ГПУ!

Има още няколко конфузии относно това, което провокира Майските дни. Зад барикадите, срещу CNT-FAI и POUM има членове на PSUC, контролирана от сталинистите и екстремисткото сепаратистко движение „Каталанска държава“. В един манифест на Националния Комитет на CNT за Майските дни в Барцелона се излагат доказателства, че ръководителите на сепаратистите са конспирирали с фашистите на Мусолини във Франция за „извоюване независимостта на Каталония“: „Буржоазните сепаратисти не могат да се примирят с фашисткия пуч, който предизвика победата на пролетариата, заплашваща да експроприира всичките им богатства. Търсейки друго решение, те влязоха в преговори с Италия, за да провокират вътрешни безредици и да създадат претекст за една чуждестранна интервенция, която да улесни признаването на Каталония като независима държава, разбивайки антифашисткия фронт. Всички, които желаят възстановяване на статуквото отпреди 18 юли, са съгласни с тези проекти“. (Суши, стр. 44)

В този манифест се съдържат два други интересни детайла относно Коморера и Айгуаде: „Трябва да напомним, че Айгуаде, който е министър на вътрешните работи, е член на сепаратистко движение „Каталанска държава“ и че също е подозиран, че е участвал в конспирацията. Шефът на каталанските сталинисти Хуан Коморера също е бил в Париж. Между другото, там той се е срещал със секретаря на „Каталанската държава“ Вентура Гасол и някой си Кастаньер. Кой е той? Казват, че бил „агент на каталонското правителство“. Откриваме, че е в контакт с друг някой Винтро, секретар на Октавио Салто – журналист на служба при испанските фашисти, който поддържа тесни връзки с членове на „Каталанската държава“ и по-специално с Денкас и Казановас. Първият отива при Кастаньер, който на свой ред се среща с втория.“ (Тези два пасажа са премахнати от цензурата на испанското правителство при първата публикация на Манифеста в Solidaridad Obrera на 13 юни 1937 г., но са изцяло публикувани в английското издание на брошурата на Аугостин Суши.)

Ако оставим настрана намеците за Коморера, Манифестът не се занимава с ролята на сталинистите в провокирането на боевете. Пейрац пише, че „поради причини от политически характер Националният комитет на CNT решава да премълчи ръководната роля на сталиновата тайна полиция през Майските дни, тоест истинските мотиви за тази провокация“ (Пейрац, II, 219).

Той предлага обяснението, че Националният комитет може би не е разполагал с неопровержими доказателства или е било невъзможно да се добере до тях. (Как ще е възможно, след като не са арестували Овсеенко, Берзин или някой друг от „отговорните“ сталинови агенти в Испания, които можеха да доставят незабавно търсените „неопровержими доказателства“ – б. прев.)! •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *